Не, не ме вълнува потъващата лодка на Бойко Борисов
Един въпрос ме гложди от едно известно време. Той не е по някакъв нов или пък фиктивен проблем. Свободата на словото у нас ме тормози. По-скоро неналичието й.
Представете си горчивината, с която в наличието на едно другояче прелестно списание с интернационално приет статут, каквото е L’Europeo, материал със заглавие “В лодката на Бойко Борисов”.
Не желаех да се качвам в тази потъваща лодка, само че се оказах посред екипаж, гребящ нахлуващата в нея вода.
Напоителното изявление на към този момент някогашният министър председател Бойко Борисов беше първото по рода си от над година. Лидерът на ГЕРБ настойчиво бягаше от напористи публицисти, тъй като се притесняваше, че те ще дръзнат да го питат нещо неловко. Затова Борисов седна в комфортно кресло против комфортен събеседник - проектоминистъра на туризма Любен Дилов - наследник - издател на L’Europeo в България. Идилия…
Днес в потъващата лодка на Борисов бяха набутани още куп фенове на националния български ефир. Защото част от това напоително изявление бе излъчено в утринния блок на Нова телевизия. Причините за това не са ми известни. Едва ли в миналото бих схванала по какъв начин в брилянтната редакторска глава хрумва да преизлъчиш едно искрено пропагандно изявление, което е взето в деня за размисъл преди постоянните парламентарни избори на 4 април. Няма да си обясна за какво феновете на една от най-големите теливизии в България, която има искания за съблюдаване на журналистическите стандарти, излъчва изявление, в което Борисов изясни напълно гордо по какъв начин проблем със свободата на словото у нас няма и по какъв начин той напълно целеустремено заобикаля появяването си в телевизионни студиа, тъй като оставил на своите съперници сами да се излагат.
Уважаеми сътрудници, това не е обикновено. И не е обикновено заради няколко аргументи.
Първо, за какво някой не попита скъпия Дилов за какво той е най-привилегирован? И аз ли би трябвало да се жертвам за кандидат-министър, в случай че желая Борисов да седне против мен, с цел да го запитвам нещо? Второ - обикновено ли е в една сякаш демократична страна от народен ефир да се пропагандира искрено антидемократично мнение, което излиза от устата на един сякаш либерален водач на тази сякаш демократична страна? Нормално ли е от народен ефир да се чуват тези като “острата съпротива е тъпа”, “протестите са опит за прелом от олигархията”?
Не ме разбирайте неправилно - концепцията на L’Europeo да наблюдава историята на българските министър-председатели е добра. Това дава подтекст, а той е значим. Освен това - се задават сякаш едни и същи въпроси, а Нова телевизия излъчва фрагменти от всички видео материали.
Сиреч няма някаква открита преднамереност и ясно декларирани пристрастия. Интервюта са направени с всеки жив министър-председател, който се е съгласил. И в това е казусът.
Защото Борисов не се съгласява да приказва пред другите. Борисов се съгласи да приказва пред собствен - народен представител от ГЕРБ, претендент за министър в проектокабинета Любен Дилов - наследник. Защо? Само те си знаят. Ние можем единствено да спекулираме.
Мен ме вълнуват обаче други неща. Вълнува ме за какво Бетина Жотева бе определена още веднъж за ръководител на Съвета за електронни медии. Вълнува ме за какво гилдията не се трогна от печалното ни ново 112-то място по независимост на словото и продължава да се плъзга по тази стръмна повърхност с екскаватор и да копае ново дъно всяка година. Такива неща ме вълнуват. А не лодката на Борисов.
Джесика Вълчева
Представете си горчивината, с която в наличието на едно другояче прелестно списание с интернационално приет статут, каквото е L’Europeo, материал със заглавие “В лодката на Бойко Борисов”.
Не желаех да се качвам в тази потъваща лодка, само че се оказах посред екипаж, гребящ нахлуващата в нея вода.
Напоителното изявление на към този момент някогашният министър председател Бойко Борисов беше първото по рода си от над година. Лидерът на ГЕРБ настойчиво бягаше от напористи публицисти, тъй като се притесняваше, че те ще дръзнат да го питат нещо неловко. Затова Борисов седна в комфортно кресло против комфортен събеседник - проектоминистъра на туризма Любен Дилов - наследник - издател на L’Europeo в България. Идилия…
Днес в потъващата лодка на Борисов бяха набутани още куп фенове на националния български ефир. Защото част от това напоително изявление бе излъчено в утринния блок на Нова телевизия. Причините за това не са ми известни. Едва ли в миналото бих схванала по какъв начин в брилянтната редакторска глава хрумва да преизлъчиш едно искрено пропагандно изявление, което е взето в деня за размисъл преди постоянните парламентарни избори на 4 април. Няма да си обясна за какво феновете на една от най-големите теливизии в България, която има искания за съблюдаване на журналистическите стандарти, излъчва изявление, в което Борисов изясни напълно гордо по какъв начин проблем със свободата на словото у нас няма и по какъв начин той напълно целеустремено заобикаля появяването си в телевизионни студиа, тъй като оставил на своите съперници сами да се излагат.
Уважаеми сътрудници, това не е обикновено. И не е обикновено заради няколко аргументи.
Първо, за какво някой не попита скъпия Дилов за какво той е най-привилегирован? И аз ли би трябвало да се жертвам за кандидат-министър, в случай че желая Борисов да седне против мен, с цел да го запитвам нещо? Второ - обикновено ли е в една сякаш демократична страна от народен ефир да се пропагандира искрено антидемократично мнение, което излиза от устата на един сякаш либерален водач на тази сякаш демократична страна? Нормално ли е от народен ефир да се чуват тези като “острата съпротива е тъпа”, “протестите са опит за прелом от олигархията”?
Не ме разбирайте неправилно - концепцията на L’Europeo да наблюдава историята на българските министър-председатели е добра. Това дава подтекст, а той е значим. Освен това - се задават сякаш едни и същи въпроси, а Нова телевизия излъчва фрагменти от всички видео материали.
Сиреч няма някаква открита преднамереност и ясно декларирани пристрастия. Интервюта са направени с всеки жив министър-председател, който се е съгласил. И в това е казусът.
Защото Борисов не се съгласява да приказва пред другите. Борисов се съгласи да приказва пред собствен - народен представител от ГЕРБ, претендент за министър в проектокабинета Любен Дилов - наследник. Защо? Само те си знаят. Ние можем единствено да спекулираме.
Мен ме вълнуват обаче други неща. Вълнува ме за какво Бетина Жотева бе определена още веднъж за ръководител на Съвета за електронни медии. Вълнува ме за какво гилдията не се трогна от печалното ни ново 112-то място по независимост на словото и продължава да се плъзга по тази стръмна повърхност с екскаватор и да копае ново дъно всяка година. Такива неща ме вълнуват. А не лодката на Борисов.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ