Скритият тунел край Кошарица: забравената жп връзка, която можеше да промени Черноморието
Един тунел, два края и нито една обвързвана линия
Недалеч от село Кошарица, в хълмовете над „ Слънчев бряг “, се намира южният портал на зарязан тунел , част от план, носещ кодовото име. Планиран при започване на 50-те години като част от черноморска жп връзка сред Варна и Бургас , тунелът е трябвало да обезпечи сигурен и прикрит транспортен кулоар при положение на военни дейности. Проектиран с дължина от над 4 километра , през днешния ден той остава единствено в отчасти приключен тип – към 600 м от юг и над 2 км от север са прокопани, само че в никакъв случай свързани.
Хронология на един зарязан мащаб
-
1949–1952 година : Проектът е умислен по руски модел – като предпазена стратегическа линия, опция на крайбрежните трасета.
-
1953 година : Започва строителство с присъединяване на трудови войски и пандизчии. Проектът е засекретен, а тунелът при Кошарица е основен детайл.
-
1954–1956 година : Напредък с над 2 км пробити откъм Приселци и 600 м от юг. Срещат се геоложки компликации, висока смъртност при трудови злополуки, липса на техника.
-
1956–1958 година : След гибелта на Сталин, планът е разгласен за стопански неуместен и преустановен.
-
След 1960 година : Трасето потъва в давност. Тунелите и мостовете са оставени незавършени, заличени от картите.
Пропуснатите изгоди: жп мост сред Варна и Бургас
Ако тунелът и трасето бяха приключени, през днешния ден България щеше да има директна жп линия по цялото Черноморие . Вместо това, влаковете сред Варна и Бургас пътуват през Карнобат, заобикаляйки морските общини. В подтекста на актуалното търсене на резистентен превоз и туристически връзки , изоставеният тунел е пропусната стратегическа опция :
-
ЖП подем : с уместно подсилване, тунелът може да се включи в план за възобновяване на черноморската жп линия – потребен както за товарни, по този начин и за пътнически връзки.
-
Част от интернационална ос : при реализация на концепция за „ Черноморски трен “ (напр. Констанца – Варна – Бургас – Истанбул), това трасе би било натурален възел.
-
Алтернатива на пътя Варна – Бургас : при положение на бедствия, свлачища или пиков туризъм, железница с тунел би осигурила аварийна връзка.
Нов живот: от давност към промишлен туризъм?
Дори отвън транспортния подтекст, тунелът има капацитет. Със своята внушителна височина от над 8 метра, каменни сводове и отчасти непокътната конструкция, той може да се трансформира в атракция от вида „ машина на времето “ – както това към този момент се случва в Перник с минния музей:
-
Урбекс туризъм : сега тунелът се посещава импровизирано от запалянковци, които го намират по GPS.
-
Обществен интерес : при минимална инвестиция в сигурност и инструкции, тунелът може да се трансформира в промишлен туристически обект с история, митове и просветителна стойност.
-
Местна стопанска система : селата Кошарица и Приселци, които са отвън всеобщите туристически направления, биха получили нова роля и доходи от различен туризъм.
Вместо умозаключение: тиха опция подземен
Изоставеният тунел край Кошарица не е просто строителен излишък. Той е метафора за незавършената съгласуваност на България – сред градовете, сред предишното и бъдещето. Дали ще остане пещера за прилепи, или ще се трансформира в артерия на нова съгласуваност, зависи от днешните решения. Но от време на време, с цел да вървим напред, би трябвало да погледнем какво сме заровили подземен.
Присъединете се към нашия
Влак-стрела: Южна Африка започва първия план, до момента в който България към момента приказва




