Притча за цената на спокойствието
Един султан дружно с обичания си прислужник се отправил на морско странствуване. Слугата, който в никакъв случай до тогава не бил плавал и не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел от самото начало. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на състрадание стигали единствено до ушите му, само че не и до сърцето му, измъчено от боязън.
Владетелят едвам понасял виковете на прислужникът си, те му убивали цялото наслаждение от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият велможа доктор: " Господарю, в случай че позволите, аз ще се опитам да го успокоя. " Султанът се съгласил с наслада.
Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят индивида през борда. Те драговолно изпълнили заповедта, с помощта на която щели да се отърват от нестихващите викове.
След първия потрес той съумял, пляскайки с ръце и крайници и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба. Започнал да моли да го качат назад. Когато го извадили от водата, той безшумно седнал в един ъгъл. Повече нито една тъжба не се отронила от устата му.
Султанът бил учуден и попитал лекаря: " Каква мъдрост се криеше в тази постъпка? " Лекарят отвърнал: " Твоят прислужник в никакъв случай до момента не беше опитвал усета на морската сол. Не знаеше каква заплаха може да съставлява водата. И по тази причина той нямаше от кое място да знае и какво благополучие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. "
Цената на спокойствието и самообладанието познаваме единствено тогава, когато най-малко веднъж сме погледнали заплахата право в очите.
