Един старец събрал децата си: – Деца мои, настъпи последният

Един дъртак събрал децата си:

– Деца мои, настъпи последният ми час. Слушайте деликатно, тъй като желая да ми разтълкувате една история. В гората се издигал огромен дъб. Жълъди падали като дъжд от могъщите му клони. Корените му стигали надълбоко в земята. Зли стихии се изсипвали върху него, само че нищо не плашело остарелият дъб.

Веднъж в гората пристигнал един дърводелец. Той огледал дъба, засукал ръкави, замахнал с брадвата и почнал да реже дървото. До вечерта той повалил дъба на земята, отсякъл клоните, а ствола отнесъл в работилницата си.

Там издялал от него отлични дъски. Есента в работилницата му пристигнал бъчвар, натоварил дъските на талигата си и ги отнесъл. В своята работилница бъчварят направил от дъските нитове, обръчи, дъно и измайсторил огромна бъчва.

В тази бъчва той всяка есен наливал младо вино и го продавал на селяните за сватби, именни дни и помени. Така правел, до момента в който бъчвата била здрава. Но един път един от обръчите се скъсал. Виното се изляло от бъчвата и сухо.

Когато бъчварят видял, към този момент било късно - нитовете се били разделили и разпаднали. Децата били взели обръчите и почнали да ги търколят по улицата, а домакинята изгорила нитовете и дъното на тогавашната бъчва.

Замислили се петимата братя, само че никой не могъл да разгадае бащината приказка. Тогава остарелият татко поклатил глава и споделил:

- Млади сте още, по тази причина и не се досещате. Ще ви разясня смисъла: гората с огромните дървета, разпростряли се до небето - е нашата страна. Бъчвата е фамилията, нитовете сме ние, обръчите са единодушие, а виното - насладата и щастливият живот. Докато в фамилията има мир и единодушие, животът ще бъде благополучен. Дом, в който няма единодушие, е пропаднал дом! Пазете обръчите, деца мои!

Най-големият наследник се наклонил, целунал ръката на остарелия си татко и споделил:

- Благодаря ти, баща, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, до момента в който сме живи.