Този път е гола политиката, не рамото
Този път е гола политиката, не рамото. И тя е недвусмислена - Румен Радев поема щафетата от падналия от власт Виктор Орбан в саботажа на европейските наказания против Русия.
Това разбрахме през днешния ден от външната му министърка Велислава Петрова-Чамова, която сведе на медиите несъгласието на българското държавно управление с плана на Европейски Съюз да глоби съветския патриарх Кирил - един от основните последователи в съветския хайлайф на нападателната война против Украйна.
" Ние поддържаме наказания, които имат икономически ефект и нямат символен темперамент ", изясни тя пред публицисти в Народното събрание.
Както нормално, за българските запаси разбрахме първо от задгранично издание - " Политико ", а не от българското държавно управление. Изданието го отбеляза с едно изречение в утринния си обзор на новините. До публикуването на този текст от формалните български управляващи нямаше нищо черно на бяло, даже в обществените мрежи. Само изказване на министърката пред микрофоните на репортерите.
От изказването на Петрова-Чамова не излиза наяве какво ще последва. Ще употребява ли България правото си на несъгласие върху 21-я санкционен пакет, както правеше Унгария. При Орбан тя осуетяваше четири години поред предложенията Кирил да бъде включен в европейския черен лист. Ще успее ли София да се пребори името му да изчезне оттова преди срещата на върха на 27-те в четвъртък и петък? Или ще си останем единствено с недоволното мрънкане, адресирано основно към публиката вкъщи? Това ще забележим на следващия ден, най-късно вдругиден.
Европейски Съюз желае да глоби патриарх Кирил, тъй като интернационалните следствия и обществените му изказвания го слагат в ролята на деен покровител на съветската война против Украйна, в това число посредством религиозна легитимация на експанзията. Нищо " алегорично " няма в предлагането за тези наказания. Да оправдаваш нападателна война (едно от най-тежките закононарушения в интернационалното право), употребявайки престижа на църквата, е също толкоз незаконно, колкото и да я водиш.
Доводът, че наказания против Кирил нямали на практика резултат и криенето зад " прагматични " съображения, звучат неуместно, по кремълски. Те са следващ некадърен опит да се избяга от въпроса кой е агресорът и кой е жертвата, в последна сметка - от въпроса за виновността. Те са карикатурен ход за заобикаляне на справедливостта в името на някакъв извратен интерес.
Но от неразбираемото изказване на Петрова-Чамова се схваща, че България има съображения и против препоръчаните енергийни наказания против Русия.
" Има редица от детайли, които не поддържаме. От една страна те са свързани с енергийна линия, тъй че да се обезпечи енергийната непоклатимост на страната ", сподели тя през днешния ден.
Но енергийните санкции са точно " стопански ", за каквито сякаш се афишира правителството и резултатът им напълно не е " алегоричен ", а тъкмо противоположният. За какви наказания, в последна сметка, е България? Тези не ни харесват и тези не ни харесват. Какво ни харесва?
Обяснението, че ограничаващи ограничения против Кирил биха били нарушение на религиозната независимост и вмешателство в църковен въпрос звучи още по-нелепо. Унгария, която е католическа страна, защитаваше Кирил не по религиозни съображения, а по политически. Това на процедура прави през днешния ден и България, въпреки и със смехотворни " причини ".
Будапеща поредно блокираше глобите срещу Кирил в продължение на четири години, трансформирайки се в единствения съперник на мярката в Европейски Съюз. Първото несъгласие пристигна през 2022 година, когато държавното управление на Орбан спря включването на Кирил в шестия санкционен пакет, оправдавайки се с „ религиозна независимост “ и „ национални ползи “, като още тогава международните организации означиха, че нито една друга страна не възразява. През 2023 година Унгария още веднъж блокира предлагането, а " Политико " я разказа като „ единствения съперник “. Година по-късно, през 2024 година, при разискването на уголемен лист със глобени лица, в това число религиозни фигури, подкрепящи войната, Будапеща за трети път наложи несъгласие, като Ройтерс акцентира, че страната „ поредно блокира глобите против Кирил “. През 2025 година блокирането към този момент беше редовно – Унгария още веднъж остана сама против всички, а Агенция Франс Прес дефинира дейностите ѝ като „ повтарящи се и политически стимулирани “. Едва през 2026 година, след политическа смяна в Будапеща, новото държавно управление отдръпна възраженията, което разреши тематиката да се върне в дневния ред на Европейски Съюз.
Що се отнася до България на Радев, разлика с Унгария на Орбан по този въпрос към момента има, само че тя бързо изтънява. България, най-малко до през днешния ден, не употребява непосредствено несъгласие, а ползва по-мека, само че не по-малко ефикасна форма на блокаж: процедурно закъснение, отвод от позиция и основаване на институционален вакуум, който на процедура стопира или най-малко забавя процеса.
Този модел на държание не е еднакъв с унгарския, само че е функционално подобен. Унгария стартира по същия метод – с „ въпроси “, „ запаси “ и „ потребност от спомагателни съвещания “, преди да премине към намерено несъгласие. България през днешния ден се намира точно в тази първа фаза: не споделя „ не “, само че не споделя и „ да “. В Брюксел това се възприема като сигнал, че София може да се трансформира в новия непредвидим фактор в санкционната политика.
За отбелязване е моментът, в който се случва всичко това - в деня, когато - за първи път от началото на мандата си - американският президент Доналд Тръмп подкрепи европейските съдружници на Съединени американски щати за потребността от още по-голям санкционен напън върху Русия.
Това няма по какъв начин да мине без последици. Правителството на Румен Радев за следващ път слага страната ни от неправилната страна на историята и рискува изолация в Европейски Съюз, а и в НАТО. Първо - с отхвърли да взе участие в интернационалния арбитражен съд за Украйна, в този момент - със отбраната на Кирил от европейски наказания. " Прогресивна България " постепенно залепя на България етикета на " извънредно дете " и " пакостник " в Европейски Съюз. Той мъчно се отлепя и нормално върви дружно с влошени позиции и пропуснати изгоди в Европа.
Изявлението на Петрова-Чамова е явен знак, че би трябвало да се разделим с пожелателното мислене по света и у нас, че " Радев не е Орбан ". Реалността е друга и колкото по-рано я признаем, толкоз по-добре за България. С този министър председател и с това държавно управление страната ни е в заплаха. Те не ми оставят различен избор с изключение на да повторя констатацията си от 2017 година:
...и апела ми от 2019 година:
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това разбрахме през днешния ден от външната му министърка Велислава Петрова-Чамова, която сведе на медиите несъгласието на българското държавно управление с плана на Европейски Съюз да глоби съветския патриарх Кирил - един от основните последователи в съветския хайлайф на нападателната война против Украйна.
" Ние поддържаме наказания, които имат икономически ефект и нямат символен темперамент ", изясни тя пред публицисти в Народното събрание.
Както нормално, за българските запаси разбрахме първо от задгранично издание - " Политико ", а не от българското държавно управление. Изданието го отбеляза с едно изречение в утринния си обзор на новините. До публикуването на този текст от формалните български управляващи нямаше нищо черно на бяло, даже в обществените мрежи. Само изказване на министърката пред микрофоните на репортерите.
От изказването на Петрова-Чамова не излиза наяве какво ще последва. Ще употребява ли България правото си на несъгласие върху 21-я санкционен пакет, както правеше Унгария. При Орбан тя осуетяваше четири години поред предложенията Кирил да бъде включен в европейския черен лист. Ще успее ли София да се пребори името му да изчезне оттова преди срещата на върха на 27-те в четвъртък и петък? Или ще си останем единствено с недоволното мрънкане, адресирано основно към публиката вкъщи? Това ще забележим на следващия ден, най-късно вдругиден.
Европейски Съюз желае да глоби патриарх Кирил, тъй като интернационалните следствия и обществените му изказвания го слагат в ролята на деен покровител на съветската война против Украйна, в това число посредством религиозна легитимация на експанзията. Нищо " алегорично " няма в предлагането за тези наказания. Да оправдаваш нападателна война (едно от най-тежките закононарушения в интернационалното право), употребявайки престижа на църквата, е също толкоз незаконно, колкото и да я водиш.
Доводът, че наказания против Кирил нямали на практика резултат и криенето зад " прагматични " съображения, звучат неуместно, по кремълски. Те са следващ некадърен опит да се избяга от въпроса кой е агресорът и кой е жертвата, в последна сметка - от въпроса за виновността. Те са карикатурен ход за заобикаляне на справедливостта в името на някакъв извратен интерес.
Но от неразбираемото изказване на Петрова-Чамова се схваща, че България има съображения и против препоръчаните енергийни наказания против Русия.
" Има редица от детайли, които не поддържаме. От една страна те са свързани с енергийна линия, тъй че да се обезпечи енергийната непоклатимост на страната ", сподели тя през днешния ден.
Но енергийните санкции са точно " стопански ", за каквито сякаш се афишира правителството и резултатът им напълно не е " алегоричен ", а тъкмо противоположният. За какви наказания, в последна сметка, е България? Тези не ни харесват и тези не ни харесват. Какво ни харесва?
Обяснението, че ограничаващи ограничения против Кирил биха били нарушение на религиозната независимост и вмешателство в църковен въпрос звучи още по-нелепо. Унгария, която е католическа страна, защитаваше Кирил не по религиозни съображения, а по политически. Това на процедура прави през днешния ден и България, въпреки и със смехотворни " причини ".
Будапеща поредно блокираше глобите срещу Кирил в продължение на четири години, трансформирайки се в единствения съперник на мярката в Европейски Съюз. Първото несъгласие пристигна през 2022 година, когато държавното управление на Орбан спря включването на Кирил в шестия санкционен пакет, оправдавайки се с „ религиозна независимост “ и „ национални ползи “, като още тогава международните организации означиха, че нито една друга страна не възразява. През 2023 година Унгария още веднъж блокира предлагането, а " Политико " я разказа като „ единствения съперник “. Година по-късно, през 2024 година, при разискването на уголемен лист със глобени лица, в това число религиозни фигури, подкрепящи войната, Будапеща за трети път наложи несъгласие, като Ройтерс акцентира, че страната „ поредно блокира глобите против Кирил “. През 2025 година блокирането към този момент беше редовно – Унгария още веднъж остана сама против всички, а Агенция Франс Прес дефинира дейностите ѝ като „ повтарящи се и политически стимулирани “. Едва през 2026 година, след политическа смяна в Будапеща, новото държавно управление отдръпна възраженията, което разреши тематиката да се върне в дневния ред на Европейски Съюз.
Що се отнася до България на Радев, разлика с Унгария на Орбан по този въпрос към момента има, само че тя бързо изтънява. България, най-малко до през днешния ден, не употребява непосредствено несъгласие, а ползва по-мека, само че не по-малко ефикасна форма на блокаж: процедурно закъснение, отвод от позиция и основаване на институционален вакуум, който на процедура стопира или най-малко забавя процеса.
Този модел на държание не е еднакъв с унгарския, само че е функционално подобен. Унгария стартира по същия метод – с „ въпроси “, „ запаси “ и „ потребност от спомагателни съвещания “, преди да премине към намерено несъгласие. България през днешния ден се намира точно в тази първа фаза: не споделя „ не “, само че не споделя и „ да “. В Брюксел това се възприема като сигнал, че София може да се трансформира в новия непредвидим фактор в санкционната политика.
За отбелязване е моментът, в който се случва всичко това - в деня, когато - за първи път от началото на мандата си - американският президент Доналд Тръмп подкрепи европейските съдружници на Съединени американски щати за потребността от още по-голям санкционен напън върху Русия.
Това няма по какъв начин да мине без последици. Правителството на Румен Радев за следващ път слага страната ни от неправилната страна на историята и рискува изолация в Европейски Съюз, а и в НАТО. Първо - с отхвърли да взе участие в интернационалния арбитражен съд за Украйна, в този момент - със отбраната на Кирил от европейски наказания. " Прогресивна България " постепенно залепя на България етикета на " извънредно дете " и " пакостник " в Европейски Съюз. Той мъчно се отлепя и нормално върви дружно с влошени позиции и пропуснати изгоди в Европа.
Изявлението на Петрова-Чамова е явен знак, че би трябвало да се разделим с пожелателното мислене по света и у нас, че " Радев не е Орбан ". Реалността е друга и колкото по-рано я признаем, толкоз по-добре за България. С този министър председател и с това държавно управление страната ни е в заплаха. Те не ми оставят различен избор с изключение на да повторя констатацията си от 2017 година:
...и апела ми от 2019 година:
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ