Притча: Как Бог говори на хората
Един мощно набожен човек усещал, че му следва да получи прояснение за пътя, който би трябвало да следва. Всяка нощ преди лягане се молел на Бог да му прати знак за това по какъв начин да изживее остатъка от живота си. Така прекарал няколко седмици в полумистично положение, очаквайки да се появи божественият знак.
Един ден, до момента в който се разхождал в гората, видял еленче, което лежало на земята ранено, със строшен крайник. Докато се чудел какво да прави, ненадейно се появила дива котка. Човекът се смразил от смут. Вече си представял по какъв начин звярът, възползвайки се от безпомощното положение на еленчето, го раздира и изяжда. Останал да гледа безмълвно, страхувайки се, че пумата може да не се задоволи с елена и да нападне и него. Видял по какъв начин тя се доближава до раненото животно. Тогава, за негова изненада, се случило нещо изумително: вместо да се нахвърли върху еленчето, пумата почнала да ближе раните му.
После се отдалечила и се върнала с мокри клончета. Побутнала ги с лапа към еленчето, с цел да оближе то водата от тях. Отново се отдалечила и донесла влажна трева, която оставила до него, с цел да се нахрани. Човекът не можел да повярва на очите си.
На идващия ден се върнал на същото място. Еленчето било още там, а пумата още веднъж пристигнала, нахранила го, напоила го и облизала раните му. Мъжът си споделил: „ Това е знакът, който чаках, напълно явен е. А той гласи: Бог се грижи да ти даде това, от което се нуждаеш. Не би трябвало да се тревожиш и да се мъчиш самичък да си го доставиш ".
Така че той взел вързопчето си, върнал се вкъщи и застанал на вратата в очакване някой да му донесе храна и вода. Минали два, три, шест часа, един ден, два дни, три дни... Но никой не му давал нищо. Хората минавали край него и той си придавал трагичен тип, имитирайки раненото еленче, само че никой нищо не му предложил. Веднъж минал един умен мъж от селото и горкият човек, който към този момент бил доста обезверен, му споделил:
- Бог ме излъга, прати ми неверен знак и ме накара да допускам, че нещата стоят по един метод, а те стоят по различен. Защо ми аргументи това? Аз съм религиозен човек...
И му разказал какво видял в гората. Мъдрецът го изслушал и му рекъл:
- Аз също съм доста религиозен и желая да знаеш, че Бог не праща знаци на вятъра. Бог ти е пратил този знак, с цел да се поучиш.
Мъжът го попитал:
- Защо Бог ме изостави?
Тогава мъдрецът му дал отговор:
- Защо ти, който си мощна и способна да се бори дива котка, се сравняваш с едно безпомощно животно? Твоята задача е да потърсиш еленче, на което да окажеш помощ, да намериш някого, който не може да се оправя със лични сили.
Един ден, до момента в който се разхождал в гората, видял еленче, което лежало на земята ранено, със строшен крайник. Докато се чудел какво да прави, ненадейно се появила дива котка. Човекът се смразил от смут. Вече си представял по какъв начин звярът, възползвайки се от безпомощното положение на еленчето, го раздира и изяжда. Останал да гледа безмълвно, страхувайки се, че пумата може да не се задоволи с елена и да нападне и него. Видял по какъв начин тя се доближава до раненото животно. Тогава, за негова изненада, се случило нещо изумително: вместо да се нахвърли върху еленчето, пумата почнала да ближе раните му.
После се отдалечила и се върнала с мокри клончета. Побутнала ги с лапа към еленчето, с цел да оближе то водата от тях. Отново се отдалечила и донесла влажна трева, която оставила до него, с цел да се нахрани. Човекът не можел да повярва на очите си.
На идващия ден се върнал на същото място. Еленчето било още там, а пумата още веднъж пристигнала, нахранила го, напоила го и облизала раните му. Мъжът си споделил: „ Това е знакът, който чаках, напълно явен е. А той гласи: Бог се грижи да ти даде това, от което се нуждаеш. Не би трябвало да се тревожиш и да се мъчиш самичък да си го доставиш ".
Така че той взел вързопчето си, върнал се вкъщи и застанал на вратата в очакване някой да му донесе храна и вода. Минали два, три, шест часа, един ден, два дни, три дни... Но никой не му давал нищо. Хората минавали край него и той си придавал трагичен тип, имитирайки раненото еленче, само че никой нищо не му предложил. Веднъж минал един умен мъж от селото и горкият човек, който към този момент бил доста обезверен, му споделил:
- Бог ме излъга, прати ми неверен знак и ме накара да допускам, че нещата стоят по един метод, а те стоят по различен. Защо ми аргументи това? Аз съм религиозен човек...
И му разказал какво видял в гората. Мъдрецът го изслушал и му рекъл:
- Аз също съм доста религиозен и желая да знаеш, че Бог не праща знаци на вятъра. Бог ти е пратил този знак, с цел да се поучиш.
Мъжът го попитал:
- Защо Бог ме изостави?
Тогава мъдрецът му дал отговор:
- Защо ти, който си мощна и способна да се бори дива котка, се сравняваш с едно безпомощно животно? Твоята задача е да потърсиш еленче, на което да окажеш помощ, да намериш някого, който не може да се оправя със лични сили.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ