Един щастлив съпруг и баща става на 55. Познат на

Един благополучен брачен партньор и татко става на 55 . Познат на хората като продуцент, режисьор, сценарист, а също и специалист по политически пиар, Нидал Алгафари чества през днешния ден рождения си ден. Ще го показа със своята брачна половинка Мадлен, двете си пораснали деца и най-близките другари. Както самият той се майтапи, в границите на допустимите 15 души компания.

Политически PR, някогашен изпълнителен шеф на Българска национална телевизия. Автор и режисьор на студентското предаване " Ку-Ку ". Автор на двутомния разказ " Рано или късно " и тетралогията " Боже, за какво Господ лъже? ", сега Нидал Алгафари написа третия си разказ. Обещава да опише за една красива обич.

Дни преди днешния персонален празник, Dir.bg се срещна с Нидал Алгафари, с цел да поговорим за шантавата 2020 година, измененията и неналичието на такива, събуждането на протестиращия човек, политическите разбърквания, оцеляването в рецесията, провокирана от КОВИД-19.

- По обучение сте кинорежисьор, само че също по този начин пишете сюжети и книги, занимавате се и с политически пиар. Коя от тези действия носи най-голямо задоволство?

- Удовлетворение ми носи всичко, което съумявам да го докарам до края. Да знам, че когато е обвързвано със фенове или с читатели, те са задоволени, че им е харесало. И това някак си ми гали може би егото. Но освен като режисьор или като публицист, и като продуцент на излъчвания, и като човек, който е правил предизборни акции. Винаги, когато видя, че продуктът или мисълта, която съм имал, е съумяла да стигне до хората, и е помогнала или повлияла, значи съм съумял и значи ми харесва.

- Вие участвате в подготовката на едно от изданията на известното през 90-те години студентско предаване " Ку-ку " - става дума за това, отдадено на АЕЦ " Козлодуй ". Разкажете ни някоя забавна преживелица, обвързвана с правенето на това предаване.

- Има доста любопитни неща, които се случиха към така наречен " козлодуйско " предаване. Събирахме се от време на време към 40 души в стая, която е с размери 4 на 3 метра. Един върху различен седяхме и се крещеше, търсеше се някакъв вид за нещо по-оригинално, по-интересно. Едно от нещата, което беше хем забавно, хем и злокобно. Тогава се работеше на така наречен ролони, нямаше касетки, нито видеофайлове. Ролоните бяха големи стоманени макари с ленти вътре.И като монтираш предаването, го оставяш да мине през ОТК ( отдел " Технически надзор ", бел.ред.) и тогава се праща за лъчение. И по този начин се случи, че един от асистентите ни без да желае, взе ролона с готовото предаване и го пъхна там, където се изтрива. Изтри ни предаването, може би един ден преди самото лъчение. И се видяхме в знамение какво да излъчим. И по какъв начин успяхме за нула време да скалъпим, да образуваме, по нощите да работим. Тогава хем се смяхме доста, хем ни беше доста с напрежение.

- Виждате ли предаване в днешния ефирен ефир, което да се приближава като дух и като наличие до " Ку-ку "?

- Твърдо не. Няма такова. " Ку-ку " тогава имаше няколко неповторими позиции, които заемаше. Първо беше една единствена телевизия, т.е. нямаше конкуренция кой знае каква, с изключение на вътрешна. И тогава " Ку-ку " се конкурираше с " Вариант 3 ", с едни хубави хрумвания на Сашо Авджиев, мир на праха му, с " Формула 5 ", което също беше доста забавно. И там се конкурирахме между тях. Второто нещо е, че тогава ние ползвахме политиците за артисти - т.е. те играеха себе си. Докато в този момент актьорите играят политиците. Защото нашите политици към този момент се отракаха, знаят по какъв начин да застанат пред камера, знаят по какъв начин да се обличат, по какъв начин да заобикалят неуместни въпроси. Това са разликите и сега не виждам някъде, където да има сходен дух на предаване. И на подобен ентусизъм, тъй като в този момент всичко е доста комерсиализирано, вършат се доста положителни бизнес и пари от тези излъчвания, до момента в който тогава " Ку-ку " -то беше единствено на възторг.

- Какво гледате вие по малкия екран през днешния ден?

- Аз съм от тези хора, които доста гледат телевизия. Като че ли от годините ми, ставам на 55, избирам по-спокойните неща. Предимно хубави филми, хубави сериали, като нямам поради индйски, турски, мексикански и така нататък Гледам научно-популярни, които са за животни - National Geographic, The World, Animal Planet. Те ме успокояват и ме изкарват от ужасиите към пандемията.

- Гледате ли новинарски излъчвания?

- Задължително. Защото човек би трябвало да е осведомен. И с цел да може човек да има вярна информация, би трябвало да гледа доста разнообразни гледни точки. За страдание, нашите вести в България са направени от всички малките екрани сякаш по един шаблон. Даже подредбата на новините върви по един и същи модел. Първата вест ми е ясна коя ще бъде за всички, ясна ми е втората, третата, и към този момент към края, на любопитните обстоятелства, там нещо може да има някакво многообразие. Но с цел да мога да съпоставя, би трябвало да изгледам новините по малките екрани, би трябвало да прочета във вестниците и уеб страниците какво излиза. Да прочета и такива, които са фактори за мен. Те са по-скоро задгранични и са някак по-безпристрастни - Дойче веле, Шпигел, Би Би Си, в случай че имам опция. И да се ориентирам почти в визиите, които ги има в Европа.

- Вие по какъв начин си обяснявате това, че българските медии работят по шаблон - всяка гледа да има това, което имат другите, вместо да има нещо друго?

- Не знам, дали гледат какво имат другите. По-скоро сякаш всичките телевизионни автори-ръководители са тръгнали от едно и също учебно заведение - това е Българска национална телевизия. И оттова са се научили по този метод. Затова човек като огледа, ще види, че изработването на новинарските излъчвания на всички огромни малките екрани е направено от хора, които по един или различен метод са работили в новинарските излъчвания на Българската национална телевизия. И може би по тази причина по този метод се подреждат новините.

Виж още

- Ще насоча вниманието ви към 2020-та година, която беше много шантава в доста връзки. Кои съгласно вас са най-значимите промени, които се случиха в света?

- Зависи от камбанарията, от която ще огледа човек. Едно е да си в България, в София, друго е да си в България, само че в малко селце, напълно друго е да си в Северна Македония. Друго е да си в Германия, в Англия или в Съединени американски щати. Съвсем друго е да си в Сирия, примерно в Идлиб, където се водят войни, или в Ирак. За всеки нещо се е трансформирало. Ако би трябвало да погледна по-глобално, промени ни пандемията. Промени ни всички. Аз имам изключително пояснение за тази пандемия - аз считам, че планетата Земя се пробва по всякакъв начин да се пребори с вируса, наименуван човек. Ние индивидите направихме и вършим всичко допустимо, с цел да разболеем тази планета. Режем от белите й дробове - за тази година бизнесът в света са отсякли единствено от Амазония 11 хиляди квадратни километра територия, което е част от белия дроб на Земята. Замърсихме безобразно въздуха, продължаваме да го замърсяваме, замърсяваме водата, пластмасата, която се хвърля. Планетата се пробва по някакъв метод да се излекува посредством нейните антбиотици - вулканите, наводненията, ураганите, земетресенията. И като вижда, че нищо от това не може да се случи, чувството ми е, че този вирус, колкото и да настояват, че не е натурален, е от планетата, която се пробва да ни принуди по някакъв метод малко да се осъзнаем. Това ни промени. Много хора стартират да виждат по напълно друг метод връзките между тях. Започват да виждат, че има една независимост, чийто таван стигнахме, и към този момент го прекрачихме, отидохме към слободията, по отношение на природата изключително.

- Промениха ли се вашите връзки с хората към вас?

- Почти нищо не съм трансформирал в контактите си, в връзките си с околните ми хора. Вярно е, че доста по-рядко вървим по заведения за хранене и заведения, доста по-рядко вървим на спа процедури, на излети или някакъв туризъм в България или в чужбина. Но не от боязън, че ще бъда инфектиран, а поради това, че самолетните компании се отхвърлиха по едно време да транспортират, оказа се, че в случай че отидеш някъде, може да е мъчно да се върнеш. Това малко ме промени, само че въпреки това ми даде опция да работя и да пиша новия ми разказ.

- А по какъв начин съгласно вас се пренареди политическата сцена в България, дотолкоз доколкото въобще имаше пренареждане?

- Аз не считам, че е имало пренареждане. Това, което се случва, е че има огромно неодобрение у индивидите в България. По разнообразни аргументи - кой поради пенсия, кой поради заплата, кой поради чест или достолепие. Имаше някакво неодобрение, което се опита по някакъв метод да избухне. Но за жалост беше използвано доста грозно, от кръгове, които по този начин направиха, че недоволството да затихне до такава степен, че да изчезне. Правителството считам че до този миг се оправя, и то не неприятно.

Виж още

Не виждам някой, който би могъл сега да сътвори или да направи по-добър политически план, който би могъл да ни ръководи. Защото до момента от всички тези, които излязоха на сцената около недоволството, не чух от тях проект за оправия - по какъв начин ще се оправи нещо, от което те са недоволни. Защото е доста елементарно да си в съпротива или да си на площада, да викаш и да замерваш с яйца, само че е комплицираното, когато би трябвало да поемеш юздите на страна, която не е толкоз богата, която има доста насложени неща в годините. Не виждам особена смяна в политически проект.

- Кои от новопоявилите се политически играчи имат капацитет да станат фактор в бъдещо ръководство, след изборите тази пролет?

- Всички до един биха могли да бъдат фактори. Забелязал съм, че у нас няма човек, на който в случай че му предложиш да стане министър-председател или президент, да ти каже, че не става за тази работа. Всички разбираме от политика, от ръководство, в този момент виждам, че хората схващат и от пандемия, и от вируси, и от ваксини. Ние сме всезнаещи и това е огромният ни проблем, че доста такива всезнайковци отиват във властта и се оказва, че нищо не могат да свършат.

- Виждате ли претенденти за месии измежду новите играчи?

Виж още

- Виждам един единствен - Слави Трифонов. Хората доста се вглеждат в това, че той в продължение на доста години говореше неща, които се приказват по кръчмите. Неща, които се приказват на улицата, в другарски компании. Затова е доста евентуално да го припознаят като човек, който би могъл да бъде нещо като избавител. За страдание, отново стигаме до това нещо, дали той ще има капацитета да откри задоволително положителни, кадърни, почтени хора, които да заемат властови позиции и да ръководят в името на хората, а не в личното си име.

- Като казахте, че държавното управление се оправя относително сполучливо с преодоляването на рецесията с КОВИД-19, каква смяна виждате в държанието на ръководещите от началото на рецесията до през днешния ден?

- Не мога да кажа, че виждам кой знае какви промени. По-скоро те са в международен мащаб. Всички държавни управления в света се лашкат от неведение. От това, че се стигна до такава степен, че бяхме привикнали да виждаме по телевизионните излъчвания по какъв начин политици се карат, и в никакъв случай не съм очаквал, че това може да се случи сред хора на науката. И в този момент го виждам по какъв начин лекари, професори, всевъзможни учени се карат и се дърлят повече от политиците.

Хората се плашат от това нещо. Затова е тази суматоха. И по тази причина държавните управления не знаят какво да създадат, тъй като науката към момента няма ясна визия какъв е този вирус, какви са следствията от него. Не са наясно с имунизацията още. И по тази причина освен държавното управление в България, само че всички държавни управления се чудят да стягат ли ограничения, да отхлабват ли, какви ограничения да се взимат. Много е мъчно да се подхващат такива фрапантни ограничения, тъй като има някакви свободи, за които са се борили хората, и в този момент в един миг да им ги ограничаваш. Така че не е единствено в България. Променят се и се лашкат всички.

Виж още

- Доколко опозицията се оправи със задачата да бъде съответен критик на политиките на държавното управление за преодоляване на рецесията?

- Опозицията в България я деля на три. Една съпротива в лицето на Българска социалистическа партия, които настояват, че са съпротива. Които обаче от личните си борби и войни, които водят между тях, те не могат да бъдат нищо друго, с изключение на да настояват че са. Няма никакъв плюс от тяхната опозиционност. Има друга съпротива, която излезе на площадите - недоволните хора, водени от Отровното трио или от президента Румен Радев, които се пробваха надали не по силов метод да създадат някаква смяна, само че не съумяха да съберат нужното количество хора. Те събраха в даден миг към 3 до 5 хиляди души, дори 10 хиляди, само че това е доста изхвърляно. Но 10 хиляди души в България не могат да създадат този поврат - очевидно не съумяха да обяснят на останалата част от хората, че са в тяхната си справедливост. И има трета съпротива, която съгласно мен е единствената по-мъдра - Движение за права и свободи, които по всякакъв начин се пробват да покажат някакъв разсъдък, само че за жалост в България към момента е доста мъчно да приемем че хора с мюсюлмански имена могат да бъдат по-разумните. Да одобряват, че това са хора, които имат решения.

- Дайте образци за мъдри решения, препоръчани от Движение за права и свободи?

Виж още

- Покрай бюджета бяха рационални нещата, които те предложиха. Когато стана огромният спор сред министър-председателя и президента, те предложиха разновидността, като ще се дава оставката на единия, желаеме оставката и на другия. Те видяха, че в тази борба, която се води сред двамата, и то на персонална основа, губи целият народ. Така че най-разумно беше двамата да се отдръпват и да се тръгне към избори.

- Какво съумяха да реализират антиправителствените митинги?

- Почти нищо. Това, което реализираха, са няколко неща, които не са в тяхна изгода. Едното е, че те бяха като това буре, което е под напън и всеки миг ще избухне. Те бяха онази дребна тръбичка, през която да излезе напрежението. Те изкараха едно напрежение, което можеше да бъде доста по-силно и по-мащабно. Но изпуснаха напрежението през тези манифестации, на които излизаха.

Второто нещо, което не съумяха да създадат, като се изключи че не съумяха да смъкват държавното управление, е да убедят хората. Да убедят хората в правотата им, тъй като позволиха няколко неточности, които са грешките на началото на демокрацията. Като се появи тогава онази карта с черепите, доста хора се уплашиха. Сега доста хора се тормозиха от тези бесилки, от хвърлянето по постройките на институциите. Като хвърляш по постройката на Народното събрание, ти не хвърляш по депутатите, които ненавиждаш, а хвърляш по институцията парламент или по институцията Министерски съвет. Което хората не припознаха като най-правилното.

- За какво вярвате вие на ръководещите?

- На ръководещите имам вяра, че все още те са единствените, които могат да се оправят с това, което ни се случва. Не че няма в България други готови хора, само че те не са проведени. Убеден съм, че Българска социалистическа партия в случай че сега е на власт, не би могла да се оправи. Също съм уверен, че опозицията на протестърите също не може да се оправи. А другите хора, които считам, че има задоволително умни и кадърни, не са се организирали. Така че единственият вид в тази обстановка е това, което прави държавното управление, с всичките неточности и лашкания.

- Миналата седмица се обсъждаше въпроса с датата за постоянните парламентарни избори - кой съгласно вас е подобаващият месец за тях?

Виж още

- Няма подобаващ месец за избори. Винаги за някой ще е подобаващ, за други не. Подходящ е за президента сега, тъй като той се пробва да направи с едни тънки сметки, че социолозите настояват, че ще бъдат избрани партии в Народното събрание и че доста мъчно би се постигнало болшинство, което да излъчи държавно управление.

- След като не може да се излъчи държавно управление, ще би трябвало да се сътвори длъжностен кабинет и той по този начин да направи нещата, че вероятно да приготви изборите за президент след няколко месеца. Смятам, че това е някаква негова концепция, да ги издърпа в първата допустима дата.

И другото - да каже на хората, че вижте, аз толкоз не понасям това държавно управление като вас, че първият вероятен миг да се махне, съм го положил. Аз по-скоро бих се допитал до вирусолозите, до лекари, до математици, кое е най-правилно. Може да се окаже, че не сме стигнали пика на втората вълна, може да има трета вълна по-късно. Да ни обяснят по какъв начин бихме провели избори, които да се твърди по-късно, че са демократични, а не лъжливи, в обстановка на пандемия и хора под карантина.

- Ще гласувате ли?

- Не съм сигурен още. Не съм видял още някой да извади нещо черно на бяло и да му допускам. Има доста хора, които си фантазират, че като напишат едни тежки платформи или визии за развиване, и като ги прочетеш, ще кажеш " Въй! " Това са лаладжийски неща. Едно време Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия можеше да извадиш цели цитати, копи пейст от едното в другото са трансферирани. Не съм чул още някой, който да успее да ме убеди, че той има нов взор по какъв начин да се развива стопанската система на страната, по какъв начин да се развият нещата за бъдещето, тъй като ние застаряваме като население, все по-малко млади остават да работят в България, няма кой да цялостни пенсионните и здравните фондове. Ако се появи някой, който да ми го обясни, да ми каже, че има нова политика или ново виждане, тогава. Засега не виждам такива.

Виж още

- А ще се ваксинирате ли против ковид?

- Още не мога да кажа, дали ще се имунизирам, тъй като не съм добре осведомен. Ще се опитам да се съветвам с лекари, с вирусолози, които да ме посъветват. Защото има съпътстващи болести, аз съм диабетик. Така че не знам до каква степен ще бъде вярно. Но кажат ли ми лекарите, че бих могъл да се имунизирам, ще го направя.

- С какво се занимавате сега?

- Пиша третия си разказ. Ще описвам за обич, странна обич, друга, любов-табу дори, ненапълно. Ще опиша малко за България преди 10 ноември, последните години преди смяната. Ще опиша за Сирия и това, което се случи със настоящия деспот Башар Ал Асад, и за това, което завлече цялата страна и милиони човешки ориси. Ще го опиша през призмата на една доста красива обич.


Семейство Алгафари - Нидал, Мадлен, Александра и Николай
Снимка: Личен списък

- Открихте ли някакво ново занятие, което ви доставя наслаждение, по време на карантината тази година?

- Не. Това, което го върша отпреди карантината, го върша същото. Пиша, виждам филми и сериали, вечер играя табла с мои другари. Прибирам се в уюта на дома, който ми е основала Мадлен. Вечеряме, гледаме дружно телевизия, описваме си най-различни неща, нищо по-различно от това.

- Ставате на 55 години. Какво е най-значимо за вас сега?

- Не мога да класифицирам по този метод. Във всеки миг човек има разнообразни значимости - в един миг е брачната половинка му, в различен - децата му, в трети - финансите, здравето, приятелите, или световната стопанска система. Зависи от въодушевление, от положение, от самото ни лашкане, от развиването ни.

- Как ще отпразнувате рождения си ден?

- Заради пандемията можем да се съберем единствено до 15 души. И като преброих, те са тъкмо толкоз тези, с които бих се радвал да бъдем дружно. Съпругата ми, двете ми деца, с които доста се гордея, по-малко евентуално майка ми, тъщата и тъстът поради страха да не ги заразим. Може би с двама-трима другари и техните съпруги.

- А имате ли проекти за посрещането на Новата година?

- Плановете ми са едни и същи от доста години. Вкъщи, с Мадлен. Преди време се събирахме с децата, само че към този момент по-рядко сме с тях.