Да рисуваш нещо и то да оживее. Свилен Димитров, за когото анимацията е най-голямата тръпка
Един уединен едноок охлюв се влюбва, само че нещата се объркват и го застигат най-силните му страхове. Това е част от поетичната история, разказана в 16-минутната анимация „ Любовни черупки “.
Нейното основаване лишава близо 4 години, само че те си заслужават, тъй като създателят Свилен Димитров към този момент е получил няколко самопризнания за нея. Освен две награди от Световния фестивал на анимационния филм във Варна тази година, в сряда той беше награден и на фестивала на българското писмено и анимационно кино „ Златен ритон “.
„ Любовни черупки “ се прави мъчно, защото е комбиниране сред игрален филм и анимация. Природата в него е снимана с камера, а върху фрагментите са нарисувани героите. Структурата също е по-сложна от нормалния детски филм, а тематиката – по-сериозна от останалите филми на Димитров, които постоянно имат комедиен темперамент.
Обикновено аниматорът пробва да основава наличие, което да резонира както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. Въпреки това се оказва, че дребните фенове схващат комплексната история на едноокия охлюв по-добре от огромните.
Самият Димитров се захласва по анимационните светове още от дете, а най-специален от героите в тях е Мики Маус. Страстта му към анимацията по този начин и не го напуща. „ Голямо наслаждение е да рисуваш нещо и то да оживее по някакъв метод. Това ми е най-голямата тръпка до ден сегашен “, споделя аниматорът.
Димитров е роден през 1980 във Варна. Влиза в художественото учебно заведение и там се научава да рисува. Това се оказва изключително потребно по това време, тъй като компютърната анимация не е навлязла всеобщо и всяка сцена се рисува на ръка.
„ Сега сигурно е доста по-лесно с всички тези таблети. Аз най-малко по този начин работя. Прескачам цялото нещо с изобразяване на хартия, сканиране, гледане, поправяне, тъй като постоянно се постановат някакви корекции, откакто са подготвени рисунките “, споделя той.
По-късно приключва анимация в НАТФИЗ, а през годините работи по най-различни свои и непознати филми, както и по реклами. „ Трудно е човек да се устоя в България единствено от филми “, споделя Димитров. „ Ако са по-лесни за осъществяване, би могло. Но на никого не е обезпечено, че всеки идващ негов филм ще има дотация “.
Свилен Димитров е получавал е голям брой български и интернационалните награди, измежду които Награда на публиката на Международния анимационен фестивал Аниматор, Полша, премия за най-хубав анимационен филм на Международния кино фестивал ОДЕНСЕ в Дания, най-хубав късометражен филм на Международния анимационен фестивал "Магическите нощи " (Les Nuits Magiques), Франция, най-хубава анимация на Международния кинофестивал goEast, Германия, и доста други.
Нейното основаване лишава близо 4 години, само че те си заслужават, тъй като създателят Свилен Димитров към този момент е получил няколко самопризнания за нея. Освен две награди от Световния фестивал на анимационния филм във Варна тази година, в сряда той беше награден и на фестивала на българското писмено и анимационно кино „ Златен ритон “.
„ Любовни черупки “ се прави мъчно, защото е комбиниране сред игрален филм и анимация. Природата в него е снимана с камера, а върху фрагментите са нарисувани героите. Структурата също е по-сложна от нормалния детски филм, а тематиката – по-сериозна от останалите филми на Димитров, които постоянно имат комедиен темперамент.
Обикновено аниматорът пробва да основава наличие, което да резонира както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. Въпреки това се оказва, че дребните фенове схващат комплексната история на едноокия охлюв по-добре от огромните.
Самият Димитров се захласва по анимационните светове още от дете, а най-специален от героите в тях е Мики Маус. Страстта му към анимацията по този начин и не го напуща. „ Голямо наслаждение е да рисуваш нещо и то да оживее по някакъв метод. Това ми е най-голямата тръпка до ден сегашен “, споделя аниматорът.
Димитров е роден през 1980 във Варна. Влиза в художественото учебно заведение и там се научава да рисува. Това се оказва изключително потребно по това време, тъй като компютърната анимация не е навлязла всеобщо и всяка сцена се рисува на ръка.
„ Сега сигурно е доста по-лесно с всички тези таблети. Аз най-малко по този начин работя. Прескачам цялото нещо с изобразяване на хартия, сканиране, гледане, поправяне, тъй като постоянно се постановат някакви корекции, откакто са подготвени рисунките “, споделя той.
По-късно приключва анимация в НАТФИЗ, а през годините работи по най-различни свои и непознати филми, както и по реклами. „ Трудно е човек да се устоя в България единствено от филми “, споделя Димитров. „ Ако са по-лесни за осъществяване, би могло. Но на никого не е обезпечено, че всеки идващ негов филм ще има дотация “.
Свилен Димитров е получавал е голям брой български и интернационалните награди, измежду които Награда на публиката на Международния анимационен фестивал Аниматор, Полша, премия за най-хубав анимационен филм на Международния кино фестивал ОДЕНСЕ в Дания, най-хубав късометражен филм на Международния анимационен фестивал "Магическите нощи " (Les Nuits Magiques), Франция, най-хубава анимация на Международния кинофестивал goEast, Германия, и доста други.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ