Един различен свят – този на децата с аутизъм. Преди

...
Един различен свят – този на децата с аутизъм. Преди
Коментари Харесай

bTV Репортерите: видимите - в къщата на мечтите

Един друг свят – този на децата с аутизъм. Преди към година ви разказахме за ролята на образованието в него. И за фантазията на една майка да види детето си независимо. 

„ Ние не сме безконечни, нашата фантазия е да могат да се оправят без нас пък всичко друго ние ще им подсигурим “, споделя Христина Бабалова.

Снимка: bTV

Сега ще пътуваме в техния свят отвън класната стая:

„ Казвам се Милена и съм майка, родител на юноша, 30-годишен с аутизъм и откогато разбрахме неговата диагноза, последните 25 години по този начин се представям на хората. Родител на аутист “.

„ Казвам се Пламен Томов и съм татко на Захари, който е с аутизъм. Сега е на 23 години и три години си стои у дома на компютъра. “

Ще ви разкажем и за едно момче – с гений и задача.

Стара изоставена къща в София, сякаш от стихотворение на Атанас Далчев. На пръв взор тук няма бъдеще, тъкмо както от време на време обществото осъжда хората с аутизъм. Ще ви разкажем по какъв начин тази къща се трансформира в признака на живота и в вяра за бъдеще.

Снимка: bTV

Пламен Томов споделя по какъв начин детето му на 2 годинки не е могло да споделя никакви думи.

„ Това стартира да ни усъмнява. Оттам потегли огромната сага. Тръгнахме на логопед, той ни прати на психолог, след това на невролог и психиатър и в действителност по този начин го диагностицираха в болница „ Свети Наум “. Oбиколихме всички детски градини в квартала, защото той не се държеше, както се чака от едно обикновено дете. Не желаеха да го задържат и в последна сметка намерихме детска градина, която беше образувала от една или две години пилотна група, в която има деца с проблеми. Там изкара и предучилищна в детска градина, по-късно отиде и в предучилищна в учебно заведение “, споделя мъжът.  

Според него детето му е научило доста неща, само че учителите не са готови

Снимка: bTV

„ Няма задоволително ресурсни учители, които да подкрепят този развой и в последна сметка родителите се постанова да стават придружители, ресурсни учители на своите деца “, споделя Пламен.

Снимка: bTV

„ Липсва информиране на работодателите за опциите за адаптиране на работното място, защото хората с аутизъм се разграничават доста от хората, които имат физически усложнения, адаптирането на работното място е обвързвано с обезпечаване на помощник. Това затруднява работодателите, а и страната, тъй като изисква още една заплата. Добрата процедура в Европейски Съюз демонстрира, че един помощник може да обезпечава такава асистенция на повече от трима хора от аутистичния набор, т.е. един помощник за трима възрастни и по този метод би могло да се обезпечи поддръжка “, изясни Калоян Дамянов, шеф на Регионалния център за приобщаващо обучение София-град към МОН.

У нас има родители, които споделят своя опит в това да схванат какво е синдромът на Аспергер.

„ В годината, когато е роден моят наследник, 1992 година за първи път се чува за диагнозата синдром на Аспергер. Първите няколко години от живота ни минаха в това да разберем какво тъкмо е неговото положение, с какво е друг, каква е неговата диагноза. Синдромът на Аспергер е високият набор на разстройствата от аутистичния набор. Популярното название е дребният професор. Това са хора, които имат острови на подготвеност, които са доста над междинното равнище, което не ги прави гении, имат умения и познания в избрана сфера на ползи “, изясни Милена Кънчева.

И при Иво се повтарят дългите години на стоене в всеобщо учебно заведение с родител

„ Единственото, което моят наследник може да прави - това е да учи и да усвоява познания. Засега не е съумял да ги употребява на процедура в живота. След като приключи приблизително обучение, той стартира да следва. Завърши право и администрация и ръководство в Нов български университет. До ден сегашен нищо не прави с изключение на да усъвършенства гръцкия си език, който му е уязвимост “, споделя Милена.

Сега обаче има вяра – Иво прави първи крачки към кариера в интернационална IT компания.

„ Ако са в някаква лека форма на аутизъм умерено могат да им търсят някаква работа. Те имат огромни плюсове пред други хора, тъй като като има се дадат точни указания те ги съблюдават. Не се разсейват непрестанно за почивки, биха могли да бъдат доста положителни служащи “, изясни майката на Иво.

В началото на тази образователна година децата с аутизъм са към 2300. Неофициално са двойно повече

Тя описа и за мястото, в което деца и младежи могат да получат съответна поддръжка.

„ Момента сме в една осъществена на дадения стадий фантазия, а точно да имаме пространство, което да превърнем в пространство със обществен адрес за деца и младежи с проблеми в развиването. Това е една къща на три етажа. Тя би трябвало да се трансформира в дневен център за деца и младежи с проблеми в развиването с приоритет аутистичен набор и в обществено дружество – пространство, в което децата и младежите да получават съответната характерна и самостоятелна поддръжка, от която се нуждаят, и то през целия си живот. Имам другарка Хриси, която получи от мен първата психическа поддръжка, когато научи за положението на своя наследник. С нея дружно се борим от години да изпълним фантазиите си “, споделя Милена.

Снимка: bTV

Идеята за къщата е да обхванем целия интервал на една аутистична персона. На първия етаж ще бъдат най-малките деца – от 5 до към 7,8 години. Има стая за логопед, за психолог и стая по ерготерапия, където ще се правят доста лечебни действия с децата.

Снимка: bTV

На горния етаж не престават с ученическата възраст – от 10 нагоре.

„ Този етаж ще бъде напълно за над 18-годишна възраст, ще има компютърна зала, кабинет на психолога. Ще има и обществена работа с младежите – да се построяват като персони, да получават умения и да могат в един миг да бъдат независими “, изясни Христина.

Под звездите пък е пространството за музика и спектакъл.

Пред камерата на bTV той изсвири и изпя песента на Графа „ Давам всичко за теб “

Къщата на фантазиите е дадена от Столичната община, а в концепцията за преобразяването ѝ вземат участие две неправителствени организации.

Снимка: bTV

Според ТЕЛК – момчето е с 80% неработоспособност, съгласно Севдалин точно останалите 20% са неговия късмет – за живот. Севдалин е образец. Сам намира метод да си помогне. И той като Иво неотдавна е на работа – като снабдител на храна и се устоя самичък.

Има и огромна обич – към този момент единствено фотографията. Фотоизложбата му „ През моите и твоите очи “ към този момент е реалност. Реализирана е с стратегия към Министерството на труда и обществената политика.

Снимка: bTV

Някои от фотографиите тук са и на неговия наставник, към този момент и другар – журналистът Александър Николов.

„ Това е паното, което разказва двама ни и нашето другарство. Това е от първите ни срещи в Костинброд на една пиеса на деца в аутистичния набор – показаха се ослепително. Успяхме да влезем в хранилище „ Искър “, моето обичано хранилище, тъй като аз имам любознание и интерес към трамваите. Те са много добър метод да спестим сила, като вместо газове и бензин и дизел, използваме електричество. Мечтите ми са да мога да пробия във фотографията, да не ми се постанова да надупчвам в чужбина и да мога да оказвам помощ на по-малките деца, като стана да вземем за пример на 30-40 години, леко по-съсухрен и да стартирам да давам своя опит на останалите “, споделя Севдалин.  

Снимка: bTV

У нас аутистите спадат към хората с увреждания. По закон  работодатели с 50 до 99 чиновници би трябвало да назначат най-малко едно лице с трайно увреждане. При неналичието на други странични фактори, в случай че не се съблюдава законът, работодателят дължи всеки месец отплата на страната в размер на 30 на 100 от минималната работна заплата за всяко незаето работно място за човек с увреждане.

Снимка: bTV

Така да вземем за пример предходната година 163-ма работодатели са предпочели да внесат общо над половин милион обезщетения за към 2700 незаети работни места, предопределени за хора с увреждания, вместо да ги назначат.

Снимка: bTV

1 на 100 деца е с аутизъм съгласно данните на Световната здравна организация. В началото на тази образователна година в България децата с аутизъм са към 2300. Неофициално са двойно повече.

Гледайте целия филм на Бесте Сабри във видеото.

Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР