Притча за просяка
Един бедняк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал чужд. „ Да имаш малко дребни? " - смънкал просякът, протягайки по табиет остарялата си бейзболна шапка. „ Нямам какво да ти дам " - отвърнал непознатият.
После попитал: „ Какво е това, върху което седиш? " „ Нищо - отвърнал просякът. - Някаква остаряла кутия. Седя на нея, откогато се помня. "
„ Поглеждал ли си в миналото вътре? " - попитал непознатият. „ Не. Защо да виждам? Вътре няма нищо. " „ Я погледни " - настоял непознатият. Просякът с тъга съумял да отвори капака. Удивен, безверен и възхитен, той открил, че кутията е цялостна със злато.
Виж още: Притча за двете жаби
Просяк е всеки, който - даже и да има огромни материални благосъстояния - не е намерил своето същинско благосъстояние, а то е струящата наслада от битието и дълбокият и хладнокръвен мир, който идва с него.
Търсим отвън себе си парченца наслаждение или себеосъществяване, утвърждение, сигурност и обич, а носим в себе си богатство, в което освен че е включено всичко това, само че и то е безпределно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
Екхарт Толе, " Силата на сегашното "
