Ще ви побият тръпки: Преди да скочи пред влака, 16-годишният Георги срязал вените си и казал ...
Един пловдивски младеж през вчерашния ден избра гибелта. 16-годишният Георги Асенов застана на релсите пред бързия трен от София за Бургас и си отиде за секунди. Преди да направи съдбовната крачка, той е прерязал вените си и изпратил фотографията на своя другарка. Обадил й се по телефона с думите: " Аз бях дотук! " Следващият тон, който девойката чула, бил този на приближаващия се трен. След това диалогът прекъснал, написа TrafficNews.
" Защоо??? Гоше за какво ме изостави, за какво постъпи по този начин със всички нас.... познавам те от както се помня.. не беше като всички останали.. беше мой брат моето момче моето ВСИЧКО. Винаги си бил до мен.. Никога не си ме оставял.. Защо в този момент ме остави??? Хиляди въпроси братле без отговор... не трябваше по този начин да става Дано да си на по-добро място.. Обичам те ОБИЧАМ ТЕ
Много МНОГО ТЕ Обичамм.....
Почивай в мир, наши приятелю! Винаги ще помня по какъв начин се запознахме и всички мигове с теб! Дано си на по-добро място! "
Приятелите на Георги скърбят откровено за него. Не могат да повярват, че към този момент го няма. Въпреки това обаче гибелта му не е изненада за други. Георги е от децата, към които Съдбата не е била изключително благосклонна. Живеел с майка си на квартира, татко им ги бил изоставил от дълго време. Не се разбирал доста с нея, бягал постоянно от учебно заведение. Въпреки че е малолетен, той се издържал съвсем самичък, като работел незаконно като сервитьор в разнообразни заведения в ЖР " Тракия ". Последно е бил сервитьор в денонощен ресторант покрай Хлебозавода.
" Казваше, че не устоя, че никой не го е било грижа за него. Че няма място на този свят. Търсеше решение в алкохола, само че то беше краткотрайно ", споделя негов прочут.
Във съдбовния ден Георги бил доста депресиран и три пъти заплашил, че ще постави завършек на живота си. След това изпил пет дребни уискита на екс и излязъл от ресторанта. Вероятно е прекарал няколко часа самичък, преди да вземе дефинитивно решение.
" Животът му беше пъкъл. Чувстваше се извънредно самичък и не можеше да разчита на никого за поддръжка. Обвиняваше себе си, че не може да се оправи ", споделя непосредствен на Георги.
След сходни нещастия нормално си задаваме въпросите: Можеше ли някой да му помогне? Какво би станало, в случай че бях поговорил с него? Къде са учителите, обществените? Въпроси, които даже и да имат отговор, към този момент са окончателно закъснели.
" Защоо??? Гоше за какво ме изостави, за какво постъпи по този начин със всички нас.... познавам те от както се помня.. не беше като всички останали.. беше мой брат моето момче моето ВСИЧКО. Винаги си бил до мен.. Никога не си ме оставял.. Защо в този момент ме остави??? Хиляди въпроси братле без отговор... не трябваше по този начин да става Дано да си на по-добро място.. Обичам те ОБИЧАМ ТЕ
Много МНОГО ТЕ Обичамм.....
Почивай в мир, наши приятелю! Винаги ще помня по какъв начин се запознахме и всички мигове с теб! Дано си на по-добро място! "
Приятелите на Георги скърбят откровено за него. Не могат да повярват, че към този момент го няма. Въпреки това обаче гибелта му не е изненада за други. Георги е от децата, към които Съдбата не е била изключително благосклонна. Живеел с майка си на квартира, татко им ги бил изоставил от дълго време. Не се разбирал доста с нея, бягал постоянно от учебно заведение. Въпреки че е малолетен, той се издържал съвсем самичък, като работел незаконно като сервитьор в разнообразни заведения в ЖР " Тракия ". Последно е бил сервитьор в денонощен ресторант покрай Хлебозавода.
" Казваше, че не устоя, че никой не го е било грижа за него. Че няма място на този свят. Търсеше решение в алкохола, само че то беше краткотрайно ", споделя негов прочут.
Във съдбовния ден Георги бил доста депресиран и три пъти заплашил, че ще постави завършек на живота си. След това изпил пет дребни уискита на екс и излязъл от ресторанта. Вероятно е прекарал няколко часа самичък, преди да вземе дефинитивно решение.
" Животът му беше пъкъл. Чувстваше се извънредно самичък и не можеше да разчита на никого за поддръжка. Обвиняваше себе си, че не може да се оправи ", споделя непосредствен на Георги.
След сходни нещастия нормално си задаваме въпросите: Можеше ли някой да му помогне? Какво би станало, в случай че бях поговорил с него? Къде са учителите, обществените? Въпроси, които даже и да имат отговор, към този момент са окончателно закъснели.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ