Един път седмично Жанин Вейекманс и други доброволци раздават храна

Един път седмично Жанин Вейекманс и други доброволци раздават храна на към 150 фамилии. Председателката на хранителната банка знае, че хората, които идват тук, нямат различен избор. Пред протестантската черква в брюкселската община Лакен се е събрало голям брой. Мъже и дами пълнят колички и чанти с продуктите, които доброволците им подават. Сред посетителите има и доста фамилии с деца. Това е една от близо 140-те банки за дарени храни, които се раздават на обществено слаби в района на Брабант и Брюксел.

Някои оцеляват с тази храна цяла седмица

На масите до хляба са подредени сокове и зеленчуци. В другата страна на помещението хората получават дребни пакетчета чипс и кутии с бонбони. Има и газирана вода, плодове и олио, а месото се съхранява в огромен ледник. За разлика от супермаркета хората тук не заплащат, само че и нямат правото да си изберат от рафтовете всичко, което им се желае. Храните са дарени от супермаркетите. Срокът на валидност на някои от продуктите е изминал, а на други - не. На олиото и брашното, които са платени по европейски план, се вижда логото на Европейски Съюз. Жанин Вейекманс споделя, че някои от хората, които идват, имат особено позволение от обществените служби, други са задлъжнели, а има и бежанци, които към момента не могат да стартират работа, тъй като чакат да получат документите си. Тя загатва, че се прави дребна инспекция дали идващите в действителност са обществено слаби. „ Някои от посетителите живеят единствено с това, което им дарим - от четвъртък до четвъртък “, споделя дамата.

Брюксел желае да вкара наложителни ограничения

Евростат пресмята, че към 10% от всички храни в Европейски Съюз се изхвърлят. През 2020 година това количество е било съвсем 59 млн. тона. В същото време Европейският съюз показва, че 32,6 млн. души в Европа съвсем постоянно не могат да си разрешат качествено ястие.

Регионалният министър за региона към Брюксел Ален Марон, отговарящ и за климатичните промени, показва на уеб страницата си, че 70 000 души разчитат на питателните банки. Той желае да задължи магазините с повърхност над 1000 кв. м. от 2024 година нататък да подаряват непродадената, само че към момента годна за консумация храна. Законодателният план е утвърден на първо четене и би трябвало да премине през по-нататъшните полемики, с цел да бъде признат. Ханс Кардин, представител на Белгийската асоциация за търговия на дребно Comeos, от своя страна разяснява пред Дъждовни води, че супермаркетите в Белгия към този момент подаряват доста. Според него новият закон ще ощети тези клиенти, които се възползват от постоянните промоции и сезонните понижения на цените на артикули, чийто краен период на валидност наближава.

Различни модели за подкрепяне с храни

Белгия не е първата страна, която желае да вкара законодателно обвързване за даряване на храна от супермаркетите. Европейската федерация на питателните банки (FEBA), която съставлява 351 хранителни банки в 30 страни, оповестява, че се следят три разнообразни метода. Някои страни като Франция и Чехия задължават търговците на дребно да подписват съглашения за хранителни дарения. Други страни като Италия и Молдова употребяват данъчни тласъци или опростяват административни процедури. Има и такива, като Нидерландия и Унгария, които избират доброволните съглашения. Испания също възнамерява да вкара закони, които да спрат разхищението на храни. Пол Милборн, специалист по обществена география от Университета в Кардиф, разяснява пред Дъждовни води, че има по-сериозен въпрос от този за разхищението на храна, който обаче остава настрана от вниманието на самодейностите. „ Моделът за търговия на дребно в супермаркетите допуска съществуването на наложителен остатък – т.е. става дума за съществуването на свръхпроизводство на храни. Освен това разхищението на храни не се дължи единствено на комерсиалната мрежа. По данни на Европейската комисия над 50% от него се основава в частните семейства “, споделя специалистът.

Правилен метод ли е принудата?

Милборн счита, че е проблематично „ непотребните “ храни да се употребяват за подкрепяне на хората с ниски приходи. Според него съществуват и по-добри способи, тъй като питателните банки стигматизират бедните хора. Като образец експертът показва така наречен модел на общностните хранителни магазини, който в този момент стартира да се развива във Англия. При този модел хората се сплотяват в общности и си купуват храните на по-ниски цени. Цялото действа като кооператив. Ползата е, че хората с ниски приходи могат да получават разнообразна храна с високо качество на търпими цени. Милборн счита, че целият метод към храната би трябвало да се промени. Според него на нея би трябвало да се гледа като на човешко право./Fakti