Един от всеки трима родители споделя, че детето му е било жертва на насилие
Един от всеки трима родители споделя, че детето му е било жертва на принуждение
В месеца на осведомеността за насилието над деца, на дискусионно събитие под мотото „ [НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения “ представители на институции, гражданския бранш, специалисти и медии се срещнаха с подробните резултати от националното изследване, извършено от фондация „ Лъчезар Цоцорков “ (организатор на срещата) взаимно с организация ЕСТАТ.
Събитието беше намерено от омбудсмана на Република България Велислава Делчева.
Вторият стадий от изследването беше прегледан в два панела с присъединяване на министъра на правораздаването Георги Георгиев, зам.-министъра на образованието и науката Наталия Михалевска, зам.-министъра на труда и обществената политика Иван Кръстев,
зам.-председателя на ДАЗД Ивайла Касърова, експерти от МОН, психолози и посредници.
„ Като общество би трябвало да изградим нулева приемливост към насилието и издевателството и да престанем да ги одобряваме като естествена част от израстването “, подчерта омбудсманът Велислава Делчева. „ Децата разчитат на възрастните и институциите да ги защитят в сложните моменти. “
Министърът на правораздаването Георги Георгиев изрази признателност към фондацията,
Национална мрежа за децата и Националния институт на правораздаването за съдействието, довело до присъединението към механизма Inspire. Той съобщи безапелационен ангажимент на страната за създаване на съответна законодателна рамка, учредена на изчерпателен
експертен спор и съдействие сред институциите и неправителствените организации.
Проучването акцентира обезпокоителен факт: значителна част от обществото продължава да трансферира отговорност върху децата, претърпели принуждение. Близо 15% от респондентите считат, че децата сами са отговорни за случилото се. Зам.-министър Иван Кръстев означи, че малцинствените групи са по-често жертви, а не причинители, и че обществото би трябвало да се бори със стандартите. Той акцентира, че
хората до 35 години оповестяват за по-чести прояви на принуждение в детството
– обезпокоителен знак за утежняване на фамилната среда.
„ Резултатите изискват неотложен публичен диалог,
който да сплотява, а не да търси отговорни “, заяви Мариета Гечева, шеф стратегия „ Закрила на деца “ във фондация „ Лъчезар Цоцорков “. По думите й 75% от българите дефинират насилието над и сред деца като един от най-сериозните проблеми у нас, а 80% виждат корена на насилието в фамилната среда.
Проучването демонстрира и смяна в отношението към възпитателните практики:
61% от българите са срещу физическото наказване, а 66% избират диалозите пред глобите.
Значителен дял поддържа сложен метод,
включващ работа както с децата, по този начин и с родителите, ясна законодателна рамка, образования и усъвършенствана институционална съгласуваност.
Зам.-министър Наталия Михалевска уточни,
че всеки преподавател би трябвало да бъде квалифициран да беседва с деца и родители, без да разчита единствено на ресурсни експерти, защото експанзията постоянно произтича от модели на неправда и неуважение.
Според Ивайла Касърова от ДАЗД ефективната помощ
изисква синхрон сред обществената, просветителната и здравната система – нещо, което към момента не е действителност. Тя акцентира нуждата от по-активна предварителна защита.
В експертния панел психологът Цветомир Стефанов отбеляза, че
несъразмерното време пред екраните трансформира взаимоотношенията и развиването на децата. „ Те би трябвало да осъзнаят, че не са фенове, а участници в личния си живот “, сподели той. Антоанета Матеева, експерт по клинична обществена работа,
акцентира смисъла на подготовката на експертите за ранно различаване
на сигналите за принуждение. Екатерина Велева от фондация „ П.У.Л.С. “ призова за обединен указател на случаите, защото данните сред институциите се разминават. Тя акцентира значимостта на действителното присъединяване на детето при взимане на решения.
Проучването сподели, че обществото възприема средата
като несигурна, а насилието над и сред деца – като фактор, който заплашва психологичното здраве на идващите генерации.
„ За по-добро бъдеще на децата би трябвало да сложим в центъра споделената отговорност, координацията сред институциите и поредните политики, ориентирани към добруването на детето “, обобщи Мариета Гечева.
В месеца на осведомеността за насилието над деца, на дискусионно събитие под мотото „ [НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения “ представители на институции, гражданския бранш, специалисти и медии се срещнаха с подробните резултати от националното изследване, извършено от фондация „ Лъчезар Цоцорков “ (организатор на срещата) взаимно с организация ЕСТАТ.
Събитието беше намерено от омбудсмана на Република България Велислава Делчева.
Вторият стадий от изследването беше прегледан в два панела с присъединяване на министъра на правораздаването Георги Георгиев, зам.-министъра на образованието и науката Наталия Михалевска, зам.-министъра на труда и обществената политика Иван Кръстев,
зам.-председателя на ДАЗД Ивайла Касърова, експерти от МОН, психолози и посредници.
„ Като общество би трябвало да изградим нулева приемливост към насилието и издевателството и да престанем да ги одобряваме като естествена част от израстването “, подчерта омбудсманът Велислава Делчева. „ Децата разчитат на възрастните и институциите да ги защитят в сложните моменти. “
Министърът на правораздаването Георги Георгиев изрази признателност към фондацията,
Национална мрежа за децата и Националния институт на правораздаването за съдействието, довело до присъединението към механизма Inspire. Той съобщи безапелационен ангажимент на страната за създаване на съответна законодателна рамка, учредена на изчерпателен
експертен спор и съдействие сред институциите и неправителствените организации.
Проучването акцентира обезпокоителен факт: значителна част от обществото продължава да трансферира отговорност върху децата, претърпели принуждение. Близо 15% от респондентите считат, че децата сами са отговорни за случилото се. Зам.-министър Иван Кръстев означи, че малцинствените групи са по-често жертви, а не причинители, и че обществото би трябвало да се бори със стандартите. Той акцентира, че
хората до 35 години оповестяват за по-чести прояви на принуждение в детството
– обезпокоителен знак за утежняване на фамилната среда.
„ Резултатите изискват неотложен публичен диалог,
който да сплотява, а не да търси отговорни “, заяви Мариета Гечева, шеф стратегия „ Закрила на деца “ във фондация „ Лъчезар Цоцорков “. По думите й 75% от българите дефинират насилието над и сред деца като един от най-сериозните проблеми у нас, а 80% виждат корена на насилието в фамилната среда.
Проучването демонстрира и смяна в отношението към възпитателните практики:
61% от българите са срещу физическото наказване, а 66% избират диалозите пред глобите.
Значителен дял поддържа сложен метод,
включващ работа както с децата, по този начин и с родителите, ясна законодателна рамка, образования и усъвършенствана институционална съгласуваност.
Зам.-министър Наталия Михалевска уточни,
че всеки преподавател би трябвало да бъде квалифициран да беседва с деца и родители, без да разчита единствено на ресурсни експерти, защото експанзията постоянно произтича от модели на неправда и неуважение.
Според Ивайла Касърова от ДАЗД ефективната помощ
изисква синхрон сред обществената, просветителната и здравната система – нещо, което към момента не е действителност. Тя акцентира нуждата от по-активна предварителна защита.
В експертния панел психологът Цветомир Стефанов отбеляза, че
несъразмерното време пред екраните трансформира взаимоотношенията и развиването на децата. „ Те би трябвало да осъзнаят, че не са фенове, а участници в личния си живот “, сподели той. Антоанета Матеева, експерт по клинична обществена работа,
акцентира смисъла на подготовката на експертите за ранно различаване
на сигналите за принуждение. Екатерина Велева от фондация „ П.У.Л.С. “ призова за обединен указател на случаите, защото данните сред институциите се разминават. Тя акцентира значимостта на действителното присъединяване на детето при взимане на решения.
Проучването сподели, че обществото възприема средата
като несигурна, а насилието над и сред деца – като фактор, който заплашва психологичното здраве на идващите генерации.
„ За по-добро бъдеще на децата би трябвало да сложим в центъра споделената отговорност, координацията сред институциите и поредните политики, ориентирани към добруването на детето “, обобщи Мариета Гечева.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ