Тийнейджъри оглушават от слушалките
Един от всеки петима има проблеми със слуха
Спазвайте правилото 80/90
Според изследвания на Световната здравна организация до 2050 година един на всеки 4 индивида ще бъде със слухови увреждания. Тук с изключение на хората с вродена глухота, изгубилите слух като деца в резултат на ушни инфекции или менингит и хората с диабет, сърдечно-съдови болести, анемия и други здравословни проблеми, се включват като евентуални пациенти 40% от посещаващите нощни заведения, клубове, спортни събития или музикални концерти.
Особено застрашени са младежите и хората до 25-30-годишна възраст, които слушат музика най-вече през персоналните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го вършат на равнища, които излагат слуха им на риск. Според американско изследване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а един от всеки петима младежи демонстрира признаци на някаква загуба на слуха.
“Прекомерното потребление на слушалките, посредством които младежите слушат музика от телефона си, може да е рисково за техния слух”, изяснява проф. Диана Попова, началник на Катедрата по УНГ заболявания при МУ - София и на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Причината е, че те се слагат във вътрешността в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при огромните слушалки, която да омекоти звука. По този метод се прескача една част от слуховата конструкция, чиято функционалност е да понижи паразитните звуци. Затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.
“Наивно е да чакаме от младежите да се откажат да слушат музика на телефоните си, само че има едно просто предписание, към което могат да се придържат. То се назовава 80/90. Това значи силата на звука на устройството да е не повече от 80% от оптималната и за не повече от 90 минути на ден”, изяснява доцент Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”.
За да стане по-ясно какво е оптималното звуково натоварване, което не трябва да се надвишава - 80 децибела не повече от 40 часа седмично, можем да го съпоставим с някои шумове в околната среда. Шепотът да вземем за пример е към 30 децибела, естественият диалог - 60. Звънецът на вратата е 80 децибела, 85 подвига тежкият трафик, когато сме вътре в автомобила. Ако някой употребява клаксон, шумът нараства до 105 децибела. Сушенето на косата със сешоар предизвиква 100 децибела. Един от най-силните шумове, на които се излагаме, е по време на фойерверки - 150 децибела.
При мъжете във възрастовата група 20-69 години вероятността за слухови увреждания е съвсем 2 пъти по-голяма, в сравнение с при дамите. Леко до приблизително тежко едностранно понижение на слуха също не е за занемаряване, тъй като може да е ранен белег на Алцхаймер.
Спазвайте правилото 80/90
Според изследвания на Световната здравна организация до 2050 година един на всеки 4 индивида ще бъде със слухови увреждания. Тук с изключение на хората с вродена глухота, изгубилите слух като деца в резултат на ушни инфекции или менингит и хората с диабет, сърдечно-съдови болести, анемия и други здравословни проблеми, се включват като евентуални пациенти 40% от посещаващите нощни заведения, клубове, спортни събития или музикални концерти.
Особено застрашени са младежите и хората до 25-30-годишна възраст, които слушат музика най-вече през персоналните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го вършат на равнища, които излагат слуха им на риск. Според американско изследване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а един от всеки петима младежи демонстрира признаци на някаква загуба на слуха.
“Прекомерното потребление на слушалките, посредством които младежите слушат музика от телефона си, може да е рисково за техния слух”, изяснява проф. Диана Попова, началник на Катедрата по УНГ заболявания при МУ - София и на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Причината е, че те се слагат във вътрешността в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при огромните слушалки, която да омекоти звука. По този метод се прескача една част от слуховата конструкция, чиято функционалност е да понижи паразитните звуци. Затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.
“Наивно е да чакаме от младежите да се откажат да слушат музика на телефоните си, само че има едно просто предписание, към което могат да се придържат. То се назовава 80/90. Това значи силата на звука на устройството да е не повече от 80% от оптималната и за не повече от 90 минути на ден”, изяснява доцент Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”.
За да стане по-ясно какво е оптималното звуково натоварване, което не трябва да се надвишава - 80 децибела не повече от 40 часа седмично, можем да го съпоставим с някои шумове в околната среда. Шепотът да вземем за пример е към 30 децибела, естественият диалог - 60. Звънецът на вратата е 80 децибела, 85 подвига тежкият трафик, когато сме вътре в автомобила. Ако някой употребява клаксон, шумът нараства до 105 децибела. Сушенето на косата със сешоар предизвиква 100 децибела. Един от най-силните шумове, на които се излагаме, е по време на фойерверки - 150 децибела.
При мъжете във възрастовата група 20-69 години вероятността за слухови увреждания е съвсем 2 пъти по-голяма, в сравнение с при дамите. Леко до приблизително тежко едностранно понижение на слуха също не е за занемаряване, тъй като може да е ранен белег на Алцхаймер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ