Eдин от проблемите на европейските избори на 23-26 май ще

Eдин от проблемите на европейските избори на 23-26 май ще бъде емигрирането на служащи и студенти от Източна и Южна Европа - развой с огромни последствия, протичащ се в един Европейски съюз, изпаднал в рецесия на идентичността и угрижен от допустимо раздробяване. Така френския в. " Монд " вкарва диалога на Ален Салес и Марк Семо с Иван Кръстев, оповестен на 3 май.

" Три момчета - французин, немец и швейцарец, разискват от кое място идват бебетата. " От небето ", сподели германецът. Французинът се смее: " От спалнята ". Швейцарецът е угрижен: " Не обобщавайте, друго е във всеки кантон ".

С този анекдот Иван Кръстев дава отговор на един от централните въпроси на тези евроизбори: " Възможно ли е обединяването на крайно-десните? ". Според него популистките партии в Европейския съюз са прекомерно разнообразни, " не желаят да трансформират хората, както е било през 30-те години на ХХ век, и не могат да излязат с обща концепция за бъдещето ", а в случай че има нещо общо сред тях, то е единствено на повърхността. Когато се навлезе в политическите въпроси, те са единни, че не желаят имигранти, само че се разминават по всичко друго.

Кръстев повтаря в изявлението тезата си, че " хората остават загрижени по тази тематика, само че изследванията демонстрират, че тя не е или към този момент не се счита за централна за техния избор ". Той припомня също, че " през днешния ден няма огромна партия, призоваваща за цялостно отваряне на границите, в противен случай, всички упорстват за засилен надзор, а и броят на идващите е намалял доста ".

Известният политолог цитира и заключения от изследване на Европейския съвет за външна политика, което наскоро сподели, че демографските проблеми, емигрирането за по-добра работа и отливът на младежи, приключили на Запад и останали там, се трансформират от ден на ден във значим въпрос, изключително на Изток. Чехия е изключение от тази наклонност, само че тя не е единствено в Източна Европа, а съществува и в Испания и Италия, добавя той.

" В началото подвижността се възприемаше в тази друга Европа като едно от нещата, които донесе освобождението след 1989 година. За страните, потънали в мъчителен преход, работните места на Запад изглеждаха превъзходна опция. Това се трансформира, изключително заради обстоятелството, че броят на тези, които са напуснали, е станал прекомерно огромен... За 10 години Румъния е изгубила 20% от популацията си. В България делът е сходен. "

Запитан дали предвижда оформянето на " боязън от изгубване ", Иван Кръстев изяснява, че в действителност има страхове, " че един ден никой няма да приказва техния език " в страните на изток от някогашната Берлинска стена, " издигната, с цел да се предотврати отливът на най-добре подготвените и най-младите жители на Германска демократична република на Запад. " Ефектът от превеждането назад на пари към останалите в Източна Европа фамилии, не компенсира отлива на население, добавя той.

В диалога Кръстев цитира и общоевропейско изследване на Фондация " Бертелсман ", съгласно което 67% от интервюираните казвали, че " преди е било по-добре " и че тази носталгия е на едно и също равнище във всички възрастови групи. " Европа е издигната в боязън от предишното си, от двете международни войни. Сега тя стартира да се опасява от бъдещето ", споделя още той и дава образец за история от Георги Господинов, в която европейците - тъй като не могат да реализират консенсус за бъдещето, най-малко да се схванат кой миг от предишното им подхожда най-вече - избират 1989г., " когато очакванията на Изтока и Запада са големи ".

Част от казуса на Европа е, че никой не усеща, че в действителност я схваща и мнозина се усещат неразбрани, споделя още политологът пред " Монд ".

Според него е действителен рискът от раздробяване на Европейския съюз, макара че на никое място (извън Великобритания) даже евроскептиците не приканват за разпускането му. Начало на разпад виждат така наречен федералисти, до момента в който казусът е в другия метод, по който се разчитат едни и същи процеси от другите политически сили. Така за част от Западна Европа засиленото доближаване към " Европа на две скорости " е знак на интеграция, а в Източна Европа го възприемат като дезинтеграция на европейския план, изяснява Кръстев.

Той прави паралел с механизма, изравен зад разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, или с суматохата на инвеститори при банкова, рецесия, когато в опита си всеобщо да изтеглят депозити, те единствено форсират бедствието. Процес, почнал за възобновяване, може да излезе отвън надзор, предизвестява политологът. " Ако европейските държавни управления, опасявайки се, че Европа ще свърши зле, стартират да умножават защитните ограничения, мислейки, че по този начин ще избегнат най-лошото, може в действителност да ускорят колапса. "

" В Европа може да е същото [като доближаването на Русия, Украйна и Беларус в Съюз на съветските социалистически републики, тласнало разпада му - бел.ред.], в случай че един ден Франция и Германия решат, че евросъюзът към този момент не е в техен интерес. Две спорни феномени са в развой на реализация сега по едно и също време. От една страна, с Брекзит, силите, които водиха война за излизане от Европейски Съюз или за неговото накъсване, замлъкнаха - като да вземем за пример Марин Льо Пен във Франция. От друга страна, има мощно придвижване на отменяне на елитите и институциите, изключително европейските, които биват упреквани в безполезност. Тези придвижвания подсигуряват, че държат на Европейския съюз, само че са подготвени да се върнат към главните полезности. Ако ограничим прерогативите на Централната банка, ще остане ли Германия в Европейски Съюз? Ако възстановим границите, по какъв начин ще реагират доста страни? Разликата сред желанията, визиите и последствията от някои избори може да форсира срутва, без никой да е желал това. "

Кръстев припомня също, че на евроизборите залозите са на първо място местни, национални за всяка страна.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (308)