Днес е Конски Великден, вижте традициите и поверията
Един от първите пролетни празници е Тодоровден. Винаги се празнува в съботата след Сирни Заговезни. Наричат го още Конски Великден, защото се чества за здравето на красивите чифтокопитни животни. Шестима светци в източноправославния календар носят името Тодор. В съзнанието на народа обаче сред тях няма разлика. Почита се в съответен ден Св. Тодор. Денят е преносим, според от това по кое време е Възкресение Христово – постоянно първата събота на Великденския пост.
ЦЪРКВАТА, ПРЕДАНИЯТА И НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ
Според легендите, император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка. Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: " Да си подготвят коливо – жито, то да им бъде храната. " Архиепископ Евдоксий попитал също: " Кой е този, с който приказва? ", а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
Тодоровден е от огромно значение за пролетните ритуали, за обвързваното с пролетта изобилие и края на студения сезон. На този ден, съгласно националните вярвания, Св. Тодор на коня си обхожда пролетното поле да види дали посевите порастват. Светецът забива своето копие в земята, на което връзва коня си, смъква от себе си дебелите кожуси и отива да моли Бог за лято.
Ето за какво миряните свързват Тодоровден главно с вярата за обилие, че годината ще бъде плодородна.
РИТУАЛИ И ТРАДИЦИИ
Ритуалите на този ден са поравно разпределени сред мъжете и дамите. Водещо място на този празник имат булките, които от този ден се назовават невести и могат към този момент да замесват хляба в къщата на своя мъж. Обредният самун има формата на подкова или профил на конска глава.
Ръчно направеният самун се маже щедро с мед, а по него се наръсва зърна варена царевица. Свекървата от своя страна раздава от обредния самун на родственици и близки. Този обред е от изключително значение за положителното приемане на младите невести от свекървите и тяхното доближаване. От особено приготвения за празника самун се дава на конете и кобилите, за здраве и приплод.
Изцяло мъжки обред са кушиите (надбягването с коне). Още на разсъмване мъжете сресват и окичват най-расовите жребци с пискюли, конци и мъниста. За надбягването се избира необятна и равна поляна край обитаемото място, а млади и остарели се събират за зрелището. За най-бързия жребец има изплетен от момите венец и чувал прекрасен зоб.
Стопанинът на коня победител прави почетна обиколка из селото, а по-късно дава пиршество за здраве в дома си. На трапезата се поставя ритуален самун, гъбена супа, варена царевица, чорба от леща, картофи.
Хорото на площада е хубав свършек на празника, а в центъра му са ездачите от провелите се по-рано денем кушии.
ПОВЕРИЯ
Според едно вярване седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, видоизменен като " кара-кон " или " вкара-кончен " (вампирясъл) труп. Оттам идва и думата " караконджул " - злобен дух в тялото на животно. Така животът и гибелта се преплитат в облика на светеца.
Освен че конят е уважаван като правилно и правдиво на индивида животно, той също по този начин е недостижим за змейове и самодиви. Дори чумата не атакува човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в фетиш. Конят реализира посредничеството сред двата свята, сред живите и мъртвите. За прабългарите пък животното е било и тотем и безоблачен знак. Черепът на коня е бил окачван по оградите, с цел да защищава от зли сили.
Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава и да не се разболяват.
На Тодоровден бабите подстригват внучетата си за първи път след дългата зима.
Преди кушята пък дамите мият косите си с вода, в която има плява от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.
Свети Тодор е освен покровител на конете, а и настойник на булките и раждаемостта, по тази причина младите невести подготвят дребни хлебчета и ги раздават ги на близки и родственици, а те пък им пожелават да имат деца.
В Габровско на този ден честват младите фамилии, които са сключили брак през миналата година. Те посрещат посетители, които им носят дарове и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата булка, толкоз тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.
КОЙ ПРАЗНУВА ИМЕН ДЕН
Празнуват всички с името на Св. Тодор (Божи дар) – Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошо, Божидара, Божидар, Бжана, Божо, Божан, Дарина, Дарко, Дара, Дарко, Доротея, Дора.
ЦЪРКВАТА, ПРЕДАНИЯТА И НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ
Според легендите, император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка. Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: " Да си подготвят коливо – жито, то да им бъде храната. " Архиепископ Евдоксий попитал също: " Кой е този, с който приказва? ", а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
Тодоровден е от огромно значение за пролетните ритуали, за обвързваното с пролетта изобилие и края на студения сезон. На този ден, съгласно националните вярвания, Св. Тодор на коня си обхожда пролетното поле да види дали посевите порастват. Светецът забива своето копие в земята, на което връзва коня си, смъква от себе си дебелите кожуси и отива да моли Бог за лято.
Ето за какво миряните свързват Тодоровден главно с вярата за обилие, че годината ще бъде плодородна.
РИТУАЛИ И ТРАДИЦИИ
Ритуалите на този ден са поравно разпределени сред мъжете и дамите. Водещо място на този празник имат булките, които от този ден се назовават невести и могат към този момент да замесват хляба в къщата на своя мъж. Обредният самун има формата на подкова или профил на конска глава.
Ръчно направеният самун се маже щедро с мед, а по него се наръсва зърна варена царевица. Свекървата от своя страна раздава от обредния самун на родственици и близки. Този обред е от изключително значение за положителното приемане на младите невести от свекървите и тяхното доближаване. От особено приготвения за празника самун се дава на конете и кобилите, за здраве и приплод.
Изцяло мъжки обред са кушиите (надбягването с коне). Още на разсъмване мъжете сресват и окичват най-расовите жребци с пискюли, конци и мъниста. За надбягването се избира необятна и равна поляна край обитаемото място, а млади и остарели се събират за зрелището. За най-бързия жребец има изплетен от момите венец и чувал прекрасен зоб.
Стопанинът на коня победител прави почетна обиколка из селото, а по-късно дава пиршество за здраве в дома си. На трапезата се поставя ритуален самун, гъбена супа, варена царевица, чорба от леща, картофи.
Хорото на площада е хубав свършек на празника, а в центъра му са ездачите от провелите се по-рано денем кушии.
ПОВЕРИЯ
Според едно вярване седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, видоизменен като " кара-кон " или " вкара-кончен " (вампирясъл) труп. Оттам идва и думата " караконджул " - злобен дух в тялото на животно. Така животът и гибелта се преплитат в облика на светеца.
Освен че конят е уважаван като правилно и правдиво на индивида животно, той също по този начин е недостижим за змейове и самодиви. Дори чумата не атакува човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в фетиш. Конят реализира посредничеството сред двата свята, сред живите и мъртвите. За прабългарите пък животното е било и тотем и безоблачен знак. Черепът на коня е бил окачван по оградите, с цел да защищава от зли сили.
Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава и да не се разболяват.
На Тодоровден бабите подстригват внучетата си за първи път след дългата зима.
Преди кушята пък дамите мият косите си с вода, в която има плява от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.
Свети Тодор е освен покровител на конете, а и настойник на булките и раждаемостта, по тази причина младите невести подготвят дребни хлебчета и ги раздават ги на близки и родственици, а те пък им пожелават да имат деца.
В Габровско на този ден честват младите фамилии, които са сключили брак през миналата година. Те посрещат посетители, които им носят дарове и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата булка, толкоз тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.
КОЙ ПРАЗНУВА ИМЕН ДЕН
Празнуват всички с името на Св. Тодор (Божи дар) – Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошо, Божидара, Божидар, Бжана, Божо, Божан, Дарина, Дарко, Дара, Дарко, Доротея, Дора.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ