Един от първите белези на духовното пробуждане е задаването на

Един от първите белези на духовното събуждане е задаването на въпроси. Самата дума „ въпрос “ значи търсене. Търсенето дава отговор на въпроси, само че изисква самообладание и неизменност. Да чакаме цялостни отговори незабавно, е белег на отвращение търпеливо да предприемем търсене и да постоянстваме, до момента в който задоволително узреем, с цел да намерим и да разберем отговорите. Твърде постоянно хората чакат да им се дадат непосредствени, авансово изфабрикувани отговори на всички въпроси, щом запитат, без никакво изпитание, без никакво напъване от тяхна страна. Макар че духовната просвета дава отговори на безчет сложени въпроси, тя не е справочна енциклопедия. Човекът би трябвало да поработи за отговорите. Най-голямата наслада идва, когато човек открие приемлив отговор, откакто е търсил старателно и с неизменност е развивал нужната му зрялост, с цел да разбере получената нова за него истина.

… Ние доста сме привикнали да мислим единствено с нашите сетивни усещания, по тази причина естествено за нас е мъчно и се изисква изпитание да стартираме да мислим освободени от сетивата.

Това ще рече да усвоим мислене, което е обвързвано с душевния свят, духовния свят и физическото битие. Фактите на Духовната просвета не могат да бъдат следени с изключение на посредством духовни органи за усещане, и въпреки всичко това, което се оповестява от духовния ясновидец – влъхва, може да бъде разбрано, в случай че човек има задоволително самообладание и неизменност. …

Целият живот до известна степен е образование за насърчаване на търпение; да вземем за пример, до момента в който чакаме светофарната светлина да се промени от алена на зелена, когато правим работа, която е прекомерно еднообразна и скучна или пък когато сътрудниците ни не са добре настроени към нас; майката, която години наред отглежда децата си, с цел да пораснат; оздравяването след тежка болест, срещата с непредвидени спънки и забавяния на планувани дейности. И въпреки всичко макар изискванията на живота, предопределени за насърчаване на самообладание, ние към момента не можем да разберем Духовната просвета посредством освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свръхсетивно усещане, в случай че не придобием още повече самообладание, в сравнение с можем да създадем това в елементарния живот.

Един въпрос, който може би всеки си задава, е „ какво аз мога да направя, с цел да подобря света? “ Независимо от това, какъв брой лимитирани можем да сме в нашата сфера на въздействие, в нашия публичен живот и в света въобще, има една сфера, в която всеки от нас може да стартира. И тази сфера сме ние самите. Има 5 съществени качества, които всеки от нас би трябвало да реализира за себе си. Никой не може да ни ги подари. Постигането на 6-те извършения, разказани в главата на „ Окултната просвета “, не е доста елементарно, само че с цел да бъдат вярно осъществени, се изисква извънредно самообладание и неизменност.

1. Контрол на мисълта. За да стане шеф на своя умствен свят, ученикът по пътя на духовното образование, би трябвало да концентрира своето мислене най-малко за 5 минути всекидневно, в течение на месеци, върху някой напълно елементарен предмет, като да вземем за пример молив, химикалка или стол. Той може да изследва неговата структура, история, материал и прочие, само че никакви странични мисли, несвързани с пред мета, не трябва да се позволяват. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, мощно, живо и концентрирано в задачата. Това води до възприятие на сигурност.

2. Владеене на волята. Човек би трябвало да си избере нещо, което да прави в несъмнено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво напълно нищожно деяние, като да вземем за пример да се реалокира един незначителен предмет от едно място на друго. Други дейности по-късно могат да се прибавят към първото, всички в региона на вероятното осъществяване. Същественото тук е постоянно да се прави действието, възприето по лична воля. Това от своя страна ни оказва помощ да превъзмогваме недоволството, произлизащо от нея обективност.

3. Самообладание на душата. Човек се стреми да изпита всяко наслаждение, а и болежка, изцяло, без да загуби хладнокръвие. При това упражнение няма избран час денем, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрестанно бдение над възприятията, в никакъв случай да не бъдем надмогнати от нашите страсти, в никакъв случай да не плачем непринудено или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безпределно неспокойствие, боязън, суматоха или безпокойствие. Човекът да е когато и да е капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на страстите. Тук се изисква освен това от „ да се покажеш спокоен “; то води до същинско вътрешно успокоение и нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. Положителност. Би трябвало да търсим постоянно положителното във всички прекарвания, същества и неща. Тук не се назовава неистинното истинно, нито се позволява неистинното да попречи да се види това, което пък е истинно. И в най-лошия бандит постоянно има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква хубост.

5. Отворен разум за нови прекарвания и опитности. Без да се подценява насъбраната умелост, човек би трябвало постоянно да бъде схватлив към новото при всяко нещо или създание, с които се среща и даже да одобри, че новото може да опонира на остарялото.

6. Хармония на петте качества на душата. Човек може да стартира тези 5 извършения, като практикува първото единствено за един месец и продължавайки го през идващия месец, да се прибавя второто упражнение и така нататък, до момента в който стартира да практикува всичките, по-късно да ги повтаря систематически в разнообразни съчетания, с цел да ги хармонизира в своята душа.

Да бъде човек припрян за резултатите е обща неточност, която може да обезличи задачата на упражненията. Някои избират „ надникване “ в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни качества, които му обезпечават задоволително сили за разграничаване сред илюзиите и действителността.

Нетърпението демонстрира, че индивидът не е съумял да осъзнае и разбере дълбокото подготвяне, належащо за духовно виждане и разграничаване.

Прибързаност е да приемем, че сме подготвени прекомерно скоро, не осъзнавайки огромните условия за безвредно нахлуване в свръхсетивните области.

Нека сме удовлетворени освен от явни резултати, а и от самото осъществяване на тези и други извършения за самообладание и неизменност. Само по този метод човек може да развие спокойното неутралност и хубавичко преценка, нужни като защитни ограничения против измамата и илюзиите. Търпението не е равнозначно на бездейност, блаженство или мързеливост. Търпението дава нужната вътрешна тишина и успокоение. Търпението и постоянството, съчетани дават хладнокръвие, самообладание, изпълват ни с неуморима сила и непрестанно изпитание, да работим постоянно за саморазвитието си и да вършим всичко, с цел да следваме Христос, нашия най-висш блян.

Познанието /    Бъредин Джоселин, „ Познай себе си, гражданино на Земята! ”