В какви срокове се изплаща обезщетение при бременност и раждане – Законът урежда и някои ситуации, извън общият принцип
Един от главните въпроси в практиката на юристите и чиновниците в държавната администрация е обвързван точно със периодите и размерите на приемане на компенсациите за бременност и раждане. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за период 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди приключването на 45 дни от началото на използването на компенсацията, остатъкът до 45 дни се употребява след раждането.
Законът урежда и някои обстановки, отвън общият принцип, с които е добре да бъдем осведомени. Кои са тези случи и какви са разликите по отношение на периодите, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово правои основател на платформата mywork.
Когато детето е родено мъртво, почине, обещано е в детско заведение на цялостна държавна прехрана или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до приключване на 42 дни от раждането. Същото важи и в случаите на настаняването на дете в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Ако работоспособността на майката в резултат на раждането не е възобновена след 42-ия ден, срокът на компенсацията се продължава по преценка на здравните органи до възобновяване на нейната продуктивност.
Когато детето е обещано за осиновяване, настанено е в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или в детско заведение на цялостна държавна прехрана или почине след 42-ия ден от раждането, както и при развъждането му от лице, включено в стратегии за поддръжка на майчинството, компенсацията се приключва от идващия ден. В тези случаи, в случай че работоспособността на майката вследствие раждането не е възобновена, срокът на компенсацията се продължава още веднъж по преценка на здравните органи до възобновяване на нейната продуктивност.
Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете (в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа), има право на обезщетение парично обезщетение при бременност и раждане в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до приключването на периода на полагащото се обезщетение за раждане.
Осигуреният за общо заболяване и майчинство татко има право на парично обезщетение при раждане на дете за период до 15 дни, когато има 6 месеца застрахователен стаж като обезпечен за този риск.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на краткотрайната нетрудоспособност заради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, открита за страната. Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в този размер, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, в случай че имат 12 месеца застрахователен стаж като обезпечени за този риск.
Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение, когато в случай че имат 12 месеца застрахователен стаж като обезпечени за този риск.
Справка:
член 163, алинея 8 от Кодекса на труда
член 48а, 49, член 50 от Кодекс за обществено осигуряване
Законът урежда и някои обстановки, отвън общият принцип, с които е добре да бъдем осведомени. Кои са тези случи и какви са разликите по отношение на периодите, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово правои основател на платформата mywork.
Когато детето е родено мъртво, почине, обещано е в детско заведение на цялостна държавна прехрана или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до приключване на 42 дни от раждането. Същото важи и в случаите на настаняването на дете в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Ако работоспособността на майката в резултат на раждането не е възобновена след 42-ия ден, срокът на компенсацията се продължава по преценка на здравните органи до възобновяване на нейната продуктивност.
Когато детето е обещано за осиновяване, настанено е в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или в детско заведение на цялостна държавна прехрана или почине след 42-ия ден от раждането, както и при развъждането му от лице, включено в стратегии за поддръжка на майчинството, компенсацията се приключва от идващия ден. В тези случаи, в случай че работоспособността на майката вследствие раждането не е възобновена, срокът на компенсацията се продължава още веднъж по преценка на здравните органи до възобновяване на нейната продуктивност.
Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете (в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа), има право на обезщетение парично обезщетение при бременност и раждане в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до приключването на периода на полагащото се обезщетение за раждане.
Осигуреният за общо заболяване и майчинство татко има право на парично обезщетение при раждане на дете за период до 15 дни, когато има 6 месеца застрахователен стаж като обезпечен за този риск.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на краткотрайната нетрудоспособност заради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, открита за страната. Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в този размер, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, в случай че имат 12 месеца застрахователен стаж като обезпечени за този риск.
Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение, когато в случай че имат 12 месеца застрахователен стаж като обезпечени за този риск.
Справка:
член 163, алинея 8 от Кодекса на труда
член 48а, 49, член 50 от Кодекс за обществено осигуряване
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ