“Белите аборигени” не са свикнали с битките
Един от главните проблеми на модерната Западна Европа е големият приток на мигранти. Това се дължи частично на политиката на изключването на образованото и капризното бяло население от африканците и дивите араби и частично на стопанската система. Защото бялото население изрично отхвърля да работи на нископлатени работни места. А за какво?
Работата е в това, че признатата при започване на 80-те години, концепцията за стимулирането на „ междинната “ класа, възприета като източник за обезпечено извънредно търсене на работна ръка, докара до това, че към този момент две генерации американски и западноевропейски жители живеят в границите на типичния стандарт единствено на ползване. Те може би не ги заработват там, от кое място идват, само че получават парите, а за две генерации това е доста. Особено за тези, които си спомнят какво беше преди, само че към този момент се пенсионираха. Спомнете си „ рейгъномиката “, въведена през 1981 година
И защото стандартът е въведен, цените заради рецесията порастват, а стимулирането на търсенето става все по-трудно, тази „ междинна “ класа, по-точно минимум сполучливите нейните представители, които през днешния ден са към 50%, попадат в сложна обстановка. Не желаят да работят на нископлатени работни места, тъй като стандарта им няма да бъде обезпечен, а високоплатени просто няма. Младежта даже няма нужната подготовка, тъй като, в случай че човек не е работил на никое място преди своите 30 години, той към този момент няма да може да работи – просто няма образувани съответните умения. Е, до 40 години те могат и да се „ научат “, а по-късно какво?
Тъй като нископлатената работа не е изчезнала, някой би трябвало да я прави. И за нея са нужните мигранти, чийто стандарт на ползване към момента не е образуван. Вярно е, че и те имат свои лични проблеми, само че множеството от тях желаят да имат храна и покрив над главите си, без въобще да работят, и тук управляващите имат разнообразни илюзии. Но няма никаква заблуда за това, че мигрантите образуват свои общности, които стартират да се борят за техните „ права “, а тук също не е доста ясно какво може да се направи с тях в границите на модела на „ демократичната народна власт “ и на „ толерантността “.
До 1981 година обстановката беше ясна. Имаше много огромна част от популацията, която всеки ден се нуждаеше от храна… И беше готово на всичко за работа. Но рецесията от 70-те и „ ужасния “ Съветски съюз уплашиха Запада по подобен метод, че те изобретиха „ рейгъномиката “ и тези хора от популацията на страните на „ Западния “ план съвсем изчезнаха. Е, като се изключи откровените маргинали, на които в никакъв случай не можеше да се угоди. И по тази причина тук се появи потребността от мигранти.
Бедата е в това, че в актуалната обстановка икономическият модел не може да обезпечи „ междинна “ класа, а типичният модел на ползване към този момент е неосъществим. Но Съюз на съветските социалистически републики към този момент го няма, и по тази причина може просто да се върне модела от средата на века и да се отстрани „ междинната “ класа, откакто нуждата от нея към този момент е минала. Но потребността е освен политическа, а и икономическа и тя е нужна, с цел да се обезпечи търсенето, без което икономическият модел не може да се „ затвори “, а парите няма да се върнат на производителите и вложителите. И тогава, къде да ги сложим, тези някогашни „ възпитаници от междинните учебни заведения “, с техните потребности и хрумвания за живота?
Вече съм писал за „ новите небогати “, чието обучение и визиите им за демокрацията, правата на индивида, правната просвета и така нататък въобще не дават отговор на обществения им статус, към който се стремят. Но това е нищо, спрямо това, че те също ще би трябвало да се състезават в работата „ за храна “ с мигрантите, които са доста по-брутални от тях, и нямат никакви илюзии за народна власт. Така ситуацията на тези пластове от „ белите туземци “ става извънредно мъчно, още повече с това, че те не са привикнали с борбите. Но, въпреки това, тези пластове са идеалната хранителна среда за развиването на другите типове фашистки хрумвания.
Не би трябвало да се мисли, че финансистите, които управляват политическия модел на Западна Европа, не мислят по тези тематики. Една от концепциите е въвеждането на „ главен “, категоричен приход за всички жители. Да последват образеца на Римската империя. Трикът, несъмнено, не е нов, само че Рим имаше сребърни мини в Испания, а какво имат актуалните финансисти? Печатница за пари? Но с тази печатница към този момент започнаха и в бъдеще потребността от пари единствено ще се усилва. Не, този трик несъмнено не работи.
А на хоризонта няма нищо ново. Броят на мигрантите ще продължава да нараства, защото е невероятно да се отстрани демократичната народна власт, до момента в който към момента съществува нейната люлка, междинната класа. А когато тя изчезне, към този момент ще има толкоз доста мигранти, че тяхното приобщаване няма да е по никакъв начин елементарно. И какво тогава? Въпроси, въпроси… И най-важното, доста от тях даже не могат да бъдат дефинирани в обстановката на световна приемливост.
Като цяло светът навлиза в извънредно рисков интервал и нещо би трябвало да се направи по този въпрос!
Ограничаване на въглеродния двуокис? Глупости!
А в случай че вземем под внимание и измененията в климата и ускоряването на потока от мигранти… Не мислете, че съм покровител на другите нелепости за ограничението на въглеродния двуокис или метана и методите да се въздейства върху тях. Само един вулкан ще изхвърли толкоз, колкото човечеството не може да изхвърли за една година. Да, има стопляне, и върху него е невероятно да се повлияе и от това би трябвало да се изхожда. Ако всичко е неправилно, тогава благодарете на Бога. Но е изцяло допустимо, че всичко може да е тъкмо по този начин и тогава притокът на мигранти към Западна Европа ще нарасне внезапно. Това в комбинацията с горепосочените условия ще направи обстановката още по-трудно управляема.
Работата е в това, че признатата при започване на 80-те години, концепцията за стимулирането на „ междинната “ класа, възприета като източник за обезпечено извънредно търсене на работна ръка, докара до това, че към този момент две генерации американски и западноевропейски жители живеят в границите на типичния стандарт единствено на ползване. Те може би не ги заработват там, от кое място идват, само че получават парите, а за две генерации това е доста. Особено за тези, които си спомнят какво беше преди, само че към този момент се пенсионираха. Спомнете си „ рейгъномиката “, въведена през 1981 година
И защото стандартът е въведен, цените заради рецесията порастват, а стимулирането на търсенето става все по-трудно, тази „ междинна “ класа, по-точно минимум сполучливите нейните представители, които през днешния ден са към 50%, попадат в сложна обстановка. Не желаят да работят на нископлатени работни места, тъй като стандарта им няма да бъде обезпечен, а високоплатени просто няма. Младежта даже няма нужната подготовка, тъй като, в случай че човек не е работил на никое място преди своите 30 години, той към този момент няма да може да работи – просто няма образувани съответните умения. Е, до 40 години те могат и да се „ научат “, а по-късно какво?
Тъй като нископлатената работа не е изчезнала, някой би трябвало да я прави. И за нея са нужните мигранти, чийто стандарт на ползване към момента не е образуван. Вярно е, че и те имат свои лични проблеми, само че множеството от тях желаят да имат храна и покрив над главите си, без въобще да работят, и тук управляващите имат разнообразни илюзии. Но няма никаква заблуда за това, че мигрантите образуват свои общности, които стартират да се борят за техните „ права “, а тук също не е доста ясно какво може да се направи с тях в границите на модела на „ демократичната народна власт “ и на „ толерантността “.
До 1981 година обстановката беше ясна. Имаше много огромна част от популацията, която всеки ден се нуждаеше от храна… И беше готово на всичко за работа. Но рецесията от 70-те и „ ужасния “ Съветски съюз уплашиха Запада по подобен метод, че те изобретиха „ рейгъномиката “ и тези хора от популацията на страните на „ Западния “ план съвсем изчезнаха. Е, като се изключи откровените маргинали, на които в никакъв случай не можеше да се угоди. И по тази причина тук се появи потребността от мигранти.
Бедата е в това, че в актуалната обстановка икономическият модел не може да обезпечи „ междинна “ класа, а типичният модел на ползване към този момент е неосъществим. Но Съюз на съветските социалистически републики към този момент го няма, и по тази причина може просто да се върне модела от средата на века и да се отстрани „ междинната “ класа, откакто нуждата от нея към този момент е минала. Но потребността е освен политическа, а и икономическа и тя е нужна, с цел да се обезпечи търсенето, без което икономическият модел не може да се „ затвори “, а парите няма да се върнат на производителите и вложителите. И тогава, къде да ги сложим, тези някогашни „ възпитаници от междинните учебни заведения “, с техните потребности и хрумвания за живота?
Вече съм писал за „ новите небогати “, чието обучение и визиите им за демокрацията, правата на индивида, правната просвета и така нататък въобще не дават отговор на обществения им статус, към който се стремят. Но това е нищо, спрямо това, че те също ще би трябвало да се състезават в работата „ за храна “ с мигрантите, които са доста по-брутални от тях, и нямат никакви илюзии за народна власт. Така ситуацията на тези пластове от „ белите туземци “ става извънредно мъчно, още повече с това, че те не са привикнали с борбите. Но, въпреки това, тези пластове са идеалната хранителна среда за развиването на другите типове фашистки хрумвания.
Не би трябвало да се мисли, че финансистите, които управляват политическия модел на Западна Европа, не мислят по тези тематики. Една от концепциите е въвеждането на „ главен “, категоричен приход за всички жители. Да последват образеца на Римската империя. Трикът, несъмнено, не е нов, само че Рим имаше сребърни мини в Испания, а какво имат актуалните финансисти? Печатница за пари? Но с тази печатница към този момент започнаха и в бъдеще потребността от пари единствено ще се усилва. Не, този трик несъмнено не работи.
А на хоризонта няма нищо ново. Броят на мигрантите ще продължава да нараства, защото е невероятно да се отстрани демократичната народна власт, до момента в който към момента съществува нейната люлка, междинната класа. А когато тя изчезне, към този момент ще има толкоз доста мигранти, че тяхното приобщаване няма да е по никакъв начин елементарно. И какво тогава? Въпроси, въпроси… И най-важното, доста от тях даже не могат да бъдат дефинирани в обстановката на световна приемливост.
Като цяло светът навлиза в извънредно рисков интервал и нещо би трябвало да се направи по този въпрос!
Ограничаване на въглеродния двуокис? Глупости!
А в случай че вземем под внимание и измененията в климата и ускоряването на потока от мигранти… Не мислете, че съм покровител на другите нелепости за ограничението на въглеродния двуокис или метана и методите да се въздейства върху тях. Само един вулкан ще изхвърли толкоз, колкото човечеството не може да изхвърли за една година. Да, има стопляне, и върху него е невероятно да се повлияе и от това би трябвало да се изхожда. Ако всичко е неправилно, тогава благодарете на Бога. Но е изцяло допустимо, че всичко може да е тъкмо по този начин и тогава притокът на мигранти към Западна Европа ще нарасне внезапно. Това в комбинацията с горепосочените условия ще направи обстановката още по-трудно управляема.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ