Един от най-значимите и най-бързо въведените в действие механизми за

Един от най-значимите и най-бързо въведените в деяние механизми за облекчение на следствията от пандемията от ковид в България е опцията за отлагане и споразумяване на изискуеми отговорности към банки и дъщерните им сдружения, по-известен като мораториум върху заемите. Той влиза в действие на 10 април, а до края на месеца са разсрочени заеми в размер на 3,4 милиарда лева - 2,6 милиарда лева към нефинансови компании и 764 млн. лева към семейства. Първоначалният вид на схемата в България планува разсрочване на заплащанията по лихви и/или главница за интервал не по-дълъг от шест месеца и до 31 декември 2020 година, а при започване на юли влизат промени, които плануват удължение на крайната дата до 31 март. Към края на октомври са разсрочени заеми към нефинансови компании в размер на близо 6.8 милиарда лева (18% от заемите за нефинансови компании) и към семейства в размер на 1.7 милиарда лева (7% от заемите за домакинства).

С настъпване на пандемията в Европейски Съюз Европейският банков орган (ЕБО) приема Насоки по отношение на законодателните и частните мораториуми върху заплащания по заеми по отношение на COVID-19, като по този метод основава общоевропейска рамка за вероятните ограничения в тази сфера. Доклад на ЕБО демонстрира както общия обсег на приложените ограничения, по този начин и разликите в обособените страни членки към 30 юни 2020 година До средата на годината са разсрочени заеми в размер на 860 милиарда евро за семейства и нефинансови компании, които съставляват към 7,5% от заемите за семейства и нефинансови компании. Около 60% от разсрочените заеми са към нефинансови компании, а 40% са към семейства. Разсрочените заеми в България към края на юни са в размер на 8,1 милиарда лева (4,1 милиарда евро), като 76% от тях са към нефинансови компании и 24% са към семейства.

Въпреки общите насоки от ЕБО прилаганите схеми в обособените страни имат разнообразни характерности, както се вижда да вземем за пример от продължителността на разсрочване на заплащанията. Към края на юни към 50% от разсрочването по заемите е с дълготрайност до края на август, а 85% са с дълготрайност до края на ноември. От идната графика са виждат и сериозните разлики в продължителността на мораториума по заемите, като тя е най-кратка в Ирландия, където близо 90% от разсрочването по заемите е за интервал не по-дълъг от три месеца, до момента в който в Унгария към 90% са разсрочени за шест месеца. В България към 30% са разсрочени за три месеца, а съвсем всички останали са за шест месеца.

Графика 1: Разбивка на заемите съгласно интервала на разсрочване на заплащанията

Наблюдават се съществени разлики при възползването от ограниченията за облекчение на заплащанията както сред обособените страни, по този начин сред обособените банки. Така да вземем за пример в Кипър към 50% от общите заеми към семейства и нефинансови компании са с разсрочени заплащания, а в Унгария и Португалия този дял е над 20%. Делът на разсрочените заеми е най-нисък в Германия, Люксембург и Латвия. Изследването на ЕБО обгръща 132 банки въвели мораториуми върху заплащанията, като при четири от тях разсрочването обгръща над 40% от отпуснатите заеми за семейства и нефинансови компании, а при други 18 банки този дял е над 20%.

Графика 2: Кредитите към семейства и нефинансови компании с разсрочени заплащания като дял от общите заеми към тези групи по прегледаните в отчета на ЕБО банки

Едно от обясненията за разликите при употребяваните механизми е дълбочината на икономическия потрес от пандемията, само че това не може да изясни в цялостна степен разликите. Така да вземем за пример от трите страни, в които делът на разсрочените заеми е над 20% от кредитния им портфейл, единствено в Португалия предстоящият стопански спад е над междинния за Европейски Съюз. Други фактори, които могат да окажат въздействие са склонността на банките да удължат мораториума, равнище на задлъжнялост на стопанската система, конструкция на стопанската система (южните страни имат относително по-висок дял на туризъм, хотели и заведения за хранене и свързаната с тях търговия) и други Друг фактор, които може да окаже въздействие в посока увеличение на ограниченията за разсрочване е неналичието или ниския обсег на държавни гаранционни схеми, ориентирани към комерсиалните банки.

Графика 3: Дял на разсрочените заеми и предстоящ стопански растеж през 2020 година

Въпреки всичко разсрочването на заеми не е безрисково и даже и при този механизъм се следят усложнения при покриване на разноските. Към края на юни към 20 милиарда евро от разсрочените заеми се класифицират като необслужвани. Това е съответствие на необслужваните заеми от към 2,5%, което е малко по-добре от междинното за Европейски Съюз от 2,9%. Въпреки това се следят доста по-високи равнища на заемите, класифицирани във фаза 2 (значително повишаване на кредитния риск) по Международните стандарти за финансово отчитане. Около 131 милиарда евро (17%)от разсрочените заеми са класифицирани във фаза 2, което е двойно повече спрямо останалите заеми на банките. Това предписание на 2:1 важи за съвсем всички страни, като най-високи дялове при разсрочените заеми се следят в Исландия (44%), Словакия (39%), Румъния (38%), а във Франция и Испания този дял е над 10%.

Продължаващата икономическа неустановеност, както и новата вълна от обществени и стопански ограничаващи ограничения в Европейски Съюз водят до трансформира в насоките на ЕБО за удължение на продължителността на мораториума, както и крайния му период. Българската национална банка към този момент разгласи подготвеност да одобри нови ограничения, в това число удължение на продължителността на девет месеца (в съпоставяне с шест в момента), като се чака предложение от страна на Асоциацията на българските банки.