Един от най-загадъчните аспекти на начина, по който сме устроени,

Един от най-загадъчните аспекти на метода, по който сме устроени, е, че прочувственото ни развиване не е безусловно в крайник с физическото ни развиване. Можем да бъдем на 55 години извън и на 5 във връзка с нашите импулси и начинa ни на другарство - тъкмо както можем да бъдем на прага на зрелостта физически, а вътрешно да сме прочувствен влъхва.

За да оценим личното си прочувствено развиване и това на другите, можем да използваме един лъжливо елементарен въпрос, който бързо доближава до същността на главната ни прочувствена „ възраст “.

Когато някой, от който подвластен прочувствено, ни разочарова, или ни остави в неопределеност и неустановеност, какъв е присъщата ни реакция?

Съществуват три метода, които демонстрират прочувствено незряло държание (можем да се оценим по скалата от 1 до 10 съгласно нашите предразположения).

Варинат 1: започваме да се сърдим

Това значи, че по едно и също време се разстройваме доста и отхвърляме да разбираем на индивида, който ни е разстроил, какъв е казусът. Оскърблението на нашата горделивост и достолепие е прекомерно огромно. Прекалено нежни сме вътешно, с цел да разкрием, че сме били прочувствено изумени. Надяваме се, че другият човек може просто по вълшебен метод да разбере какво е направил и да го поправи, без да се постанова да приказваме. Подобно на бебе, което към момента не е овладяло езика, може да се надява, че родителят непринудено ще влезе в съзнанието му и ще отгатне какво го мъчи.

Pexels

Вариант 2: обвзема ни гняв

Друга реакция е да се ядосаме непропорционално на разочаровалото ни лице. Яростта ни може да наподобява мощна, само че никой, който се усеща мощен, не би имал потребност от такава титанична гняв. Вътрешно се усещаме съкрушени и безсилни. Но единственият ни метод да възстановим контрола си е да имитираме ядосан император или нервиран тигър. Нашите обиди и свирепост са по кодиран метод самопризнания за безпомощност. Болката ни е надълбоко разтърсваща, а методът, по който се оправяме с нея, е още по-тъжен.

Вариант 3: ставаме студени

Изисква се доста храброст, с цел да признаем на някого, който ни е наранил, че ни е грижа за него, че той има власт над нас, че основна част от живота ни е в неговите ръце. Може би е доста по-лесно да издигнем стена на равнодушие. Точно сега, в който сме най-емоционално уязвими към държанието на обичания човек, настояваме, че не сме забелязали даже и че по този начин или другояче не би ни пукало. Възможно е не просто да се преструваме, а в действителност да сме откъснати от уязвимите ни елементи и страсти. Безчувствието може да е заменило голямата опасност от това да бъдем изцяло живи.

iStock

Тези три отговора на собствен ред ни насочват към трите индикатора за прочувствена зрялост :

1. Способността да разбираем

Тоест способността да разбираем за какво сме смутени на индивида, който ни е разстроил; да имаме вяра, че можем да намерим думит, с цел да се разберем с някого, за който надълбоко в себе си помним, че даже в този миг на стрес не е наш зложелател.

2. Способността да останем спокойни.

Зрелият човек знае, че твърдото самоутвърждаване постоянно е алтернатива. Зрелите хора не стават мнителни незабавно и харесват себе си задоволително, с цел да имат вяра, че другите нямат остнователна причина да ги клеветят или наранят.

3. Способността да бъдем уязвими

Зрелите хора знаят и са се примирили с мисълта, че в случай че са близки с някого, могат да бъдат засегнати. Те усещат задоволително вътрешна мощ, с цел да имат търпимо отношение към личната си уязвимост. Те не се смущават от прочувствената си голота и имат вяра, че в сълзите им няма нищо неприятно и, че в последна сметка, ще намерят хора, които да ги обичат такива, каквито са.

Тези три черти принадлежат към това, което можем да назовем трите съществени добродетели на прочувствената зрялост: другарство, доверие и накърнимост.

Тези три добродетели или са ни били подарени по време на детството ни, или ще би трябвало да ги усвояваме старателно като възрастни. Това наподобява на разликата сред това да израснеш, говорейки непознат език, и това да би трябвало да го учиш в продължение на доста месеци като възрастен. Няма за какво да се срамим от това - най-малко половината от нас не са израснали в страната на прочувствената просветеност и просто в никакъв случай не сме чували възрастните към нас да приказват на прочувствено зрял език. Въпреки възрастта си - би трябвало да се върнем в „ учебно заведение “ и да прекараме часове, с цел да научим (с огромно самообладание и вяра) красивата и комплицирана граматика на езика на прочувствената зрялост.

Pexels