Жената на Брус Уилис: Коледа вече не е същата, но в нея има място за радост
Ема Хеминг Уилис искрено споделя за това по какъв начин празниците са се трансформирали за нейното семейство след диагнозата деменция на брачна половинка ѝ, артиста Брус Уилис. В отворено писмо, оповестено в личния ѝ уеб страница, тя споделя, че Коледа към този момент носи по едно и също време горест и светлина — време, в което има място и за сълзи, и за наслада.
„ За мен празниците пазят мемоари за Брус като сърцето на всичко “, написа Ема. „ Той обожаваше това време от годината — силата, фамилните моменти, традициите. “ Тя си спомня по какъв начин точно Брус е бил индивидът, който е правил палачинките заран, извеждал е децата да играят в снега и е създавал чувството за непоклатимост и уют вкъщи.
След диагнозата обаче действителността е друга. Макар че деменцията не изтрива спомените, тя основава мъчително разстояние сред предишното и сегашното.
„ И това пространство може да боли “, признава Ема.
Тя споделя, че скръбта постоянно я застига в най-неочаквани моменти — до момента в който вади коледната декорация, опакова дарове или даже измежду цялостна с хора стая. Понякога се появява и в тишината, когато всички към този момент спят. С откровена почтеност Ема признава, че се улавя по какъв начин „ безобидно проклина “ Брус, до момента в който се бори с коледните лампички или поема задания, които преди са били негова отговорност — не от яд, а от липса и носталгия по индивида, който е водил празничния дух вкъщи.
Брус Уилис в началото беше диагностициран с афазия през 2022 година, а през февруари 2023 година фамилията разкри, че положението му е фронтотемпорална деменция. Днес той живее в обособен дом, до момента в който Ема продължава да бъде негов главен грижещ се. През септември тя издаде и книга, отдадена на този сложен път — The Unexpected Journey: Finding Strength, Hope and Yourself on the Caregiving Path.
В писмото си Ема признава, че дълго време е желала празниците да останат непроменени, като че ли това би могло да ги защищити от действителността. С времето обаче е осъзнала, че смисълът не се губи, когато традициите се трансформират.
„ Има неправилно разбиране, че в случай че празниците към този момент не са каквито са били, те са празни. Но смисълът не изисква всичко да остане същото — той изисква връзка “, написа тя.
Тази Коледа фамилията още веднъж ще се събере, ще разопакова дарове и ще закуси дружно. Само че вместо Брус да прави обичаните им палачинки, ще ги направи Ема. Ще гледат празничен филм, ще има смях и обятия — и съвсем несъмнено сълзи.
„ Защото можем да скърбим и по едно и също време с това да създадем място за наслада “, приключва тя.
„ За мен празниците пазят мемоари за Брус като сърцето на всичко “, написа Ема. „ Той обожаваше това време от годината — силата, фамилните моменти, традициите. “ Тя си спомня по какъв начин точно Брус е бил индивидът, който е правил палачинките заран, извеждал е децата да играят в снега и е създавал чувството за непоклатимост и уют вкъщи.
След диагнозата обаче действителността е друга. Макар че деменцията не изтрива спомените, тя основава мъчително разстояние сред предишното и сегашното.
„ И това пространство може да боли “, признава Ема.
Тя споделя, че скръбта постоянно я застига в най-неочаквани моменти — до момента в който вади коледната декорация, опакова дарове или даже измежду цялостна с хора стая. Понякога се появява и в тишината, когато всички към този момент спят. С откровена почтеност Ема признава, че се улавя по какъв начин „ безобидно проклина “ Брус, до момента в който се бори с коледните лампички или поема задания, които преди са били негова отговорност — не от яд, а от липса и носталгия по индивида, който е водил празничния дух вкъщи.
Брус Уилис в началото беше диагностициран с афазия през 2022 година, а през февруари 2023 година фамилията разкри, че положението му е фронтотемпорална деменция. Днес той живее в обособен дом, до момента в който Ема продължава да бъде негов главен грижещ се. През септември тя издаде и книга, отдадена на този сложен път — The Unexpected Journey: Finding Strength, Hope and Yourself on the Caregiving Path.
В писмото си Ема признава, че дълго време е желала празниците да останат непроменени, като че ли това би могло да ги защищити от действителността. С времето обаче е осъзнала, че смисълът не се губи, когато традициите се трансформират.
„ Има неправилно разбиране, че в случай че празниците към този момент не са каквито са били, те са празни. Но смисълът не изисква всичко да остане същото — той изисква връзка “, написа тя.
Тази Коледа фамилията още веднъж ще се събере, ще разопакова дарове и ще закуси дружно. Само че вместо Брус да прави обичаните им палачинки, ще ги направи Ема. Ще гледат празничен филм, ще има смях и обятия — и съвсем несъмнено сълзи.
„ Защото можем да скърбим и по едно и също време с това да създадем място за наслада “, приключва тя.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ