„COVID-19: Ваксините“: Колко силен имунитет ни дават
Един от най-задаваните въпроси е какъв брой дълго ще ни пазят имунизациите от болестта. Съответно - какъв брой постоянно ще се постанова да се си ги слагаме.
България, без значение от производителите на ваксини, ще изследва какъв брой дълго трае отбраната от тях.
Изследването у нас
Водещи имунологични лаборатории у нас ще проследят най-малко 1000 българи, които са се ваксинирали против COVID-19. Проследяването ще е в границите на 2 години след слагане на имунизацията и ще даде отговор на въпроса каква отбрана са построили тези хора и за какъв брой дълго.
„ Обществото се вълнува от това дали имунизираните построяват избран вид имунен отговор и най-много каква е продължителността на този имунен отговор. Всяка една страна, поради огромния публичен интерес към имунизирането, би могла да извърши сходен жанр проучвания, които да са самостоятелни от други източници “, разяснява ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева.
Доброволците, включени в плана, ще бъдат изследвани от време на време, с цел да се ревизира съществуването на така наречен „ обезвреждащи антитела “ у тях. Имунният отговор обаче зависи освен от тях, само че и от производството на характерни кафези, които пораждат вследствие на ваксина или боледуване. Затова те също ще се изследват.
„ Фокусът на нашия интерес е ориентиран и към проучване на клетките на имунната система – това са така наречен Т и Б лимфоцити, за които към този момент има данни, че те не престават да съществуват и да се образуват даже тогава когато обезвреждащите антитела спадат. Нещо повече – измежду тези кафези има и кафези на имунната памет и за нас е доста значимо да знаем какъв брой време ще трае тази имунна памет след имунизиране “, изяснява проф. Мурджева.
Вече се работи
Все още се чака решението на страната за финансирането на плана. Междувременно, материал от първите доброволци към този момент е взет и се съхранява при специфични условия.
„ Тук сме в лабораторията и съхраняваме за задачите на плана серуми и кафези на имунизирани при минус 70 градуса. Вече имаме от 160 души пациенти, по тази причина се съхраняват по този начин, тъй като следва поетапно топене и осъществяване на проучванията. Тук са пробите от клетките, в крио епруветка, етикетирани за всеки пациент. Тук имаме серуми и плазма, също са номерирани за обособените пациенти “, разказва доктор Мартина Божкова, специализант по клинична имунология.
Хората, които ще бъдат проследявани, ще попълнят и особено основан въпросник. Чрез него ще се събере информация какъв брой от тях след имунизирането въпреки всичко са показали признаци на болестта.
„ Нашата цел ще бъде да отсеем дали в действителност тези признаци на респираторна зараза при ваксинираните се дължат на коронавирус или различен патоген “, показва проф. Ани Кеворкян от катедралата по епидемиология и медицина на бедствените обстановка в МУ – Пловдив.
От хората ще се събира и информация за зародили нежелани реакции след имунизацията, която по-късно ще се обработва и проучва.
Защо би трябвало да знаем
„ Противниците на имунизациите настояват, че подобен групов имунитет може да бъде реализиран посредством преболедуване от COVID-19, фактически преболедуването от болестта дава имунен отговор, само че би трябвало ли да излагаме популацията на нашата страна на заболяването откакто знаем, че тя дава доста съществени последствия в организма, откакто знаем, че тежките форми на болестта може да стигнат до летален излаз, до гибел на пациентите “, акцентира проф. Мурджева.
Проф. Кеворкян отбелязва, че „ в случай че ние не реализираме висок имунизационен обсег, рискуваме да влезем в един непрекъснат цикъл от пикове и спадове в разпространяването на ковид, той няма да ни остави елементарно. И надлежно с всички медицински последствия – които са страдалчество, болест, които са свързани с хоспитализация и за съжалени и с летален излаз. "
А това би трябвало да стане бързо.
На базата на данни от разнообразни изследвания, провеждани до момента, експертите допускат, че отбраната от имунизациите против COVID-19, ще трае над 6 месеца, по-вероятно е трайността да е даже над година.
Производителите на ваксини също наблюдават доброволците, които са били включени в клиничните изпитвания. Така че те също ще дадат информация какъв брой дълго трае отбраната против COVID-19.
Важно е кой приказва
Проф. доктор Мария Николова, дмн. приключва Висшия медицински институт в София, компетентност медицина, през 1987 година През 1988 - 1990 година е ординатор и завеждащ поделение „ Епидемиология” в ХЕИ, гр. Перник. Редовен докторант в НЦЗПБ, лаборатория Моноклонални антитела, от 1990. Доктор по имунология от 1994 г.с дисертация: „ Получаване и характеризиране на моноклонални антитела против антигени на човешки В-лимфоцити”. Придобита компетентност клинична имунология през 1995 година Специализира в Националния институт по опазване на здравето и медицински проучвания на Франция (INSERM), 1997-1998. В НЦЗПБ работи от 1994 година, поредно, като теоретичен помощник II-I ст. и доцент към Централна имунологична лаборатория. Била е старши откривател в INSERM, в екип по имунодерматология и туморна имунология (1999 – 2001) и асоцииран професор към медицинския факултет на Университет Париж-12 и отделението по клинична имунология на университетска болница „ А. Мондор”, Кретей, Франция (2006 – 2007 и 2012 г.). Консултант към стратегия „ Превенция и надзор на ХИВ/СПИН”на Министерство на здравеопазването (2008 – 2011 г.) Завеждащ Национална референтна лаборатория по имунология и отдел Имунология и алергология на НЦЗПБ от 1.01.2012 година Председател на Експертния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ от 2104 година Автор на над 80 научни изявления в региона на регулацията и модулацията на клетъчния имунен отговор и неговите нарушавания в хода на хронични инфекции. Член на Българската асоциация по клинична имунология, Европейския съюз на имунологичните сдружения (ЕUIS), Европейската мрежа по флоуцитометрия, Международното сдружение по СПИН (IAS). Съпредседател на секция „ Имунология” към СУБ от 2014 година
Проф. доктор Ани Керворкян, дм е със компетентност Епидемиология на инфекциозните заболявания (от 2005 г.); началник Катедра Епидемиология и МБС, Медицински университет-Пловдив; Член на УС на БНДЕИНБ (Българско научно сдружение по Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести); Член на УС на БУЛНОЗО (Българска асоциация за предварителна защита и надзор на нозокомиалните инфекции).
Проф. доктор Мариана Атанасова Мурджева е началник на Катедрата по Микробиология и имунология при Медицински университет - Пловдив и Началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив. Ректор на МУ-Пловдив от 2019 година, основен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и заместник-председател на Българската асоциация на клиничните микробиолози. Завършила е медицина в МУ-Пловдив, има две специалности - микробиология и клинична имунология, магистратура по здравен мениджмънт. Специализирала е в Лондон, Будапеща, Наймиген, Тюбинген. С над 250 научни изявления, повече от 500 цитирания, съавтор на учебници и образователни пособия за студенти и специализанти по медицина.
България, без значение от производителите на ваксини, ще изследва какъв брой дълго трае отбраната от тях.
Изследването у нас
Водещи имунологични лаборатории у нас ще проследят най-малко 1000 българи, които са се ваксинирали против COVID-19. Проследяването ще е в границите на 2 години след слагане на имунизацията и ще даде отговор на въпроса каква отбрана са построили тези хора и за какъв брой дълго.
„ Обществото се вълнува от това дали имунизираните построяват избран вид имунен отговор и най-много каква е продължителността на този имунен отговор. Всяка една страна, поради огромния публичен интерес към имунизирането, би могла да извърши сходен жанр проучвания, които да са самостоятелни от други източници “, разяснява ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева.
Доброволците, включени в плана, ще бъдат изследвани от време на време, с цел да се ревизира съществуването на така наречен „ обезвреждащи антитела “ у тях. Имунният отговор обаче зависи освен от тях, само че и от производството на характерни кафези, които пораждат вследствие на ваксина или боледуване. Затова те също ще се изследват.
„ Фокусът на нашия интерес е ориентиран и към проучване на клетките на имунната система – това са така наречен Т и Б лимфоцити, за които към този момент има данни, че те не престават да съществуват и да се образуват даже тогава когато обезвреждащите антитела спадат. Нещо повече – измежду тези кафези има и кафези на имунната памет и за нас е доста значимо да знаем какъв брой време ще трае тази имунна памет след имунизиране “, изяснява проф. Мурджева.
Вече се работи
Все още се чака решението на страната за финансирането на плана. Междувременно, материал от първите доброволци към този момент е взет и се съхранява при специфични условия.
„ Тук сме в лабораторията и съхраняваме за задачите на плана серуми и кафези на имунизирани при минус 70 градуса. Вече имаме от 160 души пациенти, по тази причина се съхраняват по този начин, тъй като следва поетапно топене и осъществяване на проучванията. Тук са пробите от клетките, в крио епруветка, етикетирани за всеки пациент. Тук имаме серуми и плазма, също са номерирани за обособените пациенти “, разказва доктор Мартина Божкова, специализант по клинична имунология.
Хората, които ще бъдат проследявани, ще попълнят и особено основан въпросник. Чрез него ще се събере информация какъв брой от тях след имунизирането въпреки всичко са показали признаци на болестта.
„ Нашата цел ще бъде да отсеем дали в действителност тези признаци на респираторна зараза при ваксинираните се дължат на коронавирус или различен патоген “, показва проф. Ани Кеворкян от катедралата по епидемиология и медицина на бедствените обстановка в МУ – Пловдив.
От хората ще се събира и информация за зародили нежелани реакции след имунизацията, която по-късно ще се обработва и проучва.
Защо би трябвало да знаем
„ Противниците на имунизациите настояват, че подобен групов имунитет може да бъде реализиран посредством преболедуване от COVID-19, фактически преболедуването от болестта дава имунен отговор, само че би трябвало ли да излагаме популацията на нашата страна на заболяването откакто знаем, че тя дава доста съществени последствия в организма, откакто знаем, че тежките форми на болестта може да стигнат до летален излаз, до гибел на пациентите “, акцентира проф. Мурджева.
Проф. Кеворкян отбелязва, че „ в случай че ние не реализираме висок имунизационен обсег, рискуваме да влезем в един непрекъснат цикъл от пикове и спадове в разпространяването на ковид, той няма да ни остави елементарно. И надлежно с всички медицински последствия – които са страдалчество, болест, които са свързани с хоспитализация и за съжалени и с летален излаз. "
А това би трябвало да стане бързо.
На базата на данни от разнообразни изследвания, провеждани до момента, експертите допускат, че отбраната от имунизациите против COVID-19, ще трае над 6 месеца, по-вероятно е трайността да е даже над година.
Производителите на ваксини също наблюдават доброволците, които са били включени в клиничните изпитвания. Така че те също ще дадат информация какъв брой дълго трае отбраната против COVID-19.
Важно е кой приказва
Проф. доктор Мария Николова, дмн. приключва Висшия медицински институт в София, компетентност медицина, през 1987 година През 1988 - 1990 година е ординатор и завеждащ поделение „ Епидемиология” в ХЕИ, гр. Перник. Редовен докторант в НЦЗПБ, лаборатория Моноклонални антитела, от 1990. Доктор по имунология от 1994 г.с дисертация: „ Получаване и характеризиране на моноклонални антитела против антигени на човешки В-лимфоцити”. Придобита компетентност клинична имунология през 1995 година Специализира в Националния институт по опазване на здравето и медицински проучвания на Франция (INSERM), 1997-1998. В НЦЗПБ работи от 1994 година, поредно, като теоретичен помощник II-I ст. и доцент към Централна имунологична лаборатория. Била е старши откривател в INSERM, в екип по имунодерматология и туморна имунология (1999 – 2001) и асоцииран професор към медицинския факултет на Университет Париж-12 и отделението по клинична имунология на университетска болница „ А. Мондор”, Кретей, Франция (2006 – 2007 и 2012 г.). Консултант към стратегия „ Превенция и надзор на ХИВ/СПИН”на Министерство на здравеопазването (2008 – 2011 г.) Завеждащ Национална референтна лаборатория по имунология и отдел Имунология и алергология на НЦЗПБ от 1.01.2012 година Председател на Експертния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ от 2104 година Автор на над 80 научни изявления в региона на регулацията и модулацията на клетъчния имунен отговор и неговите нарушавания в хода на хронични инфекции. Член на Българската асоциация по клинична имунология, Европейския съюз на имунологичните сдружения (ЕUIS), Европейската мрежа по флоуцитометрия, Международното сдружение по СПИН (IAS). Съпредседател на секция „ Имунология” към СУБ от 2014 година
Проф. доктор Ани Керворкян, дм е със компетентност Епидемиология на инфекциозните заболявания (от 2005 г.); началник Катедра Епидемиология и МБС, Медицински университет-Пловдив; Член на УС на БНДЕИНБ (Българско научно сдружение по Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести); Член на УС на БУЛНОЗО (Българска асоциация за предварителна защита и надзор на нозокомиалните инфекции).
Проф. доктор Мариана Атанасова Мурджева е началник на Катедрата по Микробиология и имунология при Медицински университет - Пловдив и Началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив. Ректор на МУ-Пловдив от 2019 година, основен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и заместник-председател на Българската асоциация на клиничните микробиолози. Завършила е медицина в МУ-Пловдив, има две специалности - микробиология и клинична имунология, магистратура по здравен мениджмънт. Специализирала е в Лондон, Будапеща, Наймиген, Тюбинген. С над 250 научни изявления, повече от 500 цитирания, съавтор на учебници и образователни пособия за студенти и специализанти по медицина.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ