Да преведеш поезията на Сталин – невъзможната мисия за истинския поет
Един от най-важните съветски поети от втората половина на XX век е Арсений Тарковски. Арсений оставя нещо доста повече от лирика, неговият наследник Андрей се трансформира в един от най-големите и същински кино режисьори на Русия, а също така е наставник на Илия Кутик – различен съветски стихотворец и публицист. Арсений един път споделя невероятната среща с творчеството на един от най-известните и значими руски поети. По време на новия режим Арсений няма право да издава своята лирика, само че пък му е разрешено да превежда непозната и тъкмо по този начин през 40-те години на предишния век стартира да се изхранва. През идващите 20 години ще работи тъкмо това, само че един от най-важните му клиенти е точно Йосиф Сталин.
В края на 40-те години Арсений си спомня по какъв начин е разсънен от крепко думкане по входната си врата в дребния апартамент в Москва. Там го чакат трима души, пристигнали да търсят другаря Тарковски и да връчат нещо доста значимо. Преди да продължим историята, би трябвало да обърнем внимание на времето, в което Арсений живее. Заедно със своята брачна половинка Татяна е заставен да слуша сирените на черни коли, преминаващи непрекъснато. Апартаментът се намира покрай Любянка – квартирата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и един от най-известните затвори в страната. Всеки гражданин наоколо до централата е заставен всяка вечер да си мисли дали черните коли не идват за него.
Обикновено не е наложително даже да има нарушение, такова може да се фабрикува бързо и елементарно, освен това без особени проблеми. Колите напущат ръководството с писък и щом звукът се върне назад – мнозина знаели, че е дойде нов пандизчия. Скромното семейство постоянно държи всички документи и пари в дребна торба, тъй като в никакъв случай не се знае защо ще дойдат идващите посетители. Те осъзнавали, че от време на време можели да отидат в ръководството за къса информация, по-дълго престояване, командировка в трудов лагер и вероятно в никакъв случай повече да не се завърнат назад вкъщи си. Във въпросната вечер, когато тримата сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се приготвят да изведат Арсений, брачната половинка подава торбата, която е нужна при задържане – в нея са документите, малко дребни пари и храна, въпреки и за последното не постоянно да има гаранция дали в действителност ще влезе в приложимост.
Снимка: By невядомая – http://a88.narod.ru/1tar023.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10158222
Агентите се усмихват и споделят, че няма потребност от нея – в този къс епизод излиза наяве, че не са изпратени, с цел да задържат създателя, а имат потребност от него. В колата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Арсений минал към три пъти около централата на бюрото. Всеки път си мислел, че ще влезе там и ще се елементарни вечно с живота си, само че вместо това, автомобилът продължава напред към Кремъл. Друга добра вест е, че сътрудниците довечера се обърнали към него с „ Другарю “, до момента в който провинилите се най-често са „ Гражданино “. С влизането в постройката, Арсений е настанен в столовата на Политбюро, където всички се любуват на скъпата си вечеря и настроението е доста по-високо, в сравнение с далечния площад пред постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Арсений е настанен на маса и незабавно получава достъп до червен хайвер, коняк, качествени виновност и доста други.
Докато се майтапят на масата, Арсений най-сетне схваща защо е поканен:
„ Доведохме те тук, с цел да получиш една задача от изключителна значимост. Ти ще би трябвало да преведеш поемите на другаря Сталин, нашият популярен водач, от грузински на съветски. “
Не би трябвало да забравяме, че стоманеният човек е грузицен и това е неговият майчен език, Йосиф е прекарал е съвсем цялото си детство в Грузия. Истинското име е Йосип Джугашвили и подозираме, че мнозина знаят за какво семейството се сменя на Сталин. Една огромна изненада е фактът, че въпреки и съветският език да е формален, водачът в миналото е писал и поеми. Както към този момент е ясно на всички, Тарковски към този момент осъзнавал, че не може да откаже тази задача. Другата изненада е, че при възможен неуспех, най-вероятно Арсений този път ще бъде жител и ще има потребност от своята торбичка. Политбюро упорства думите на Сталин да останат за идващите генерации и да бъдат преведени тъкмо и буквално, колкото се може по-ясно.
Има и още една по-важна задача, преводачът би трябвало да играе с писаното слово по този начин, че в следствие да могат да се трансформират при потребност за налагането на нова идеология. Както мнозина виждат Аресений Тарковски има невъзможната задача. Агентите питат дали новият посетител има бюро, което се заключва, въпреки и той да дава отговор, че има – на практика няма. След прекосяването на къси проби, героят получава огромна и тежка чанта от крокодилска кожа. Такава до този миг не е виждана от никого в Москва, с такава не идват и сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато откарват идващия човек за къса информация в централата. Арсений отваря чантата още в колата и схваща, че вътре с изключение на съществено количество поеми, Сталин е добавил някои дословни и директни преводи, версии буквално и голямо количество руски литературни мнения, отклонили се от призмата и концепцията на рецензиите.
Поетът преглежда всички произведения и осъзнава, че това е идеалистическа лирика, в която създателят разказва Грузия и всички съществени хубости. Сред тях може да се открие и любовна история, в която безпаричен мъж се влюбва в богато момиче – историята се насочва към концепцията за обществената неправда. Тарковски прави няколко копия на късите поеми, с по-дългите се отхвърля, тъй като не желае да обърка наличието или да завоюва гнева на останалите от аудиторията. Месец по-късно получава още едно телефонно позвъняване с нареждането да събере всичко получено от Политбюро, тъй като след няколко минути ще минат хора, които да го приберат.
Снимка: By Unknown author – Tsarist police document, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1844719
Този път Арсений към този момент знаел, че ще бъде задържан и най-вероятно премахнат. Към екзотичната чанта от крокодилска кожа, мъжът поставя и своето малко куфарче с хранителни запаси и нужни документи. За следващ път е помолен да тръгне единствено с поезията на водача. И както нормално, автомобилът прави още няколко обиколко на площад Любянка и продължава още веднъж към Кремъл. Този път няма празненство, няма развлечение и закачки, този път има стая с празни погледи, които биха били сложни за разчитане и от най-хубавите психолози.
Заведението довечера предлага лек чай, самун и сирене. Творбите са взети и господата напущат стаята, оставяйки бедния към момента „ приятел “ в ръцете на една доста тъмна фикция. След известно време, до момента в който преводачът признава, че се е чудил дали ще има опция да се види за последно с жена си, в стаята влиза човек, който носи същото добре познато куфарче. Мъжът декларира следното:
„ Трябва доста да оцените, другарю Тарковки, невероятната невзискателност на нашия популярен водач. Той отхвърли да разгласява преведените си поеми, до момента в който е измежду нас… В куфарчето ще намерите благодарности за свършената работа. Можете да вървите. “
Никой не може да пресъздаде чувството за прекосяването на целия живот на лента, от време на време е съвсем невероятно. Но Арсений споделя ясно по какъв начин се е клатушкал на Червения площад в ранната заран и въздухът към този момент бил нагорещен. От нерви и горещина, преводачът изпива към 2 литра вода и бърза да избяга, притеснявайки се, че някой ще забележи необичайно изглеждащата чанта от крокодилска кожа. Успява да я отвори вкъщи си, само че не преди да изпие няколко аспирина, да се радва на живота си и да благодари на всяко допустимо провидение.
В чантата имало пари, те заменили остарялата лирика. По думите на Арсений, всеки ред преведена лирика е коствал на страната към 300 рубли. Поетът споделя, че с тези пари съумял да живее година и половина, без да му се постанова да довършва работата, да преминва повторно през целия непретенциозен смут на Политбюро и разходката към централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Важно е да се означи, че Арсений Тарковски пази въпросното куфарче години наред и дълго време, даже след рухването на политическия режим, такова не се продава в Москва, нито някъде другаде в страната. Този политически артефакт е завещан от неговия наследник Андрей.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=117002
