Един от най-тачените църковни празници е Въздвижение на светия и

Един от най-тачените църковни празници е Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен, по-известен като Кръстовден, който означаваме на 14 септември. Тогава миряните се прекланят пред огромния християнски знак, олицетворяващ успеха над прегрешението и гибелта.
Верни на традициите, хиляди богомолци в нашата страна посрещат празника Кръстовден под намерено небе, събирайки се в навечерието му на родопския връх Кръстова гора. Това петъчно свещенодействие е единственото в България, което се прави нощем.
За да могат всички да видят Светия кръст, свещеникът, който отслужва литургиятау го повдига, т.е. „ въздвижва ” над главите на вярващите. По време на това нощно бдение натрупалото се голям брой се моли за здраве и благополучие пред издигнатата на върха черква „ Покров на Пресвета Богородица “.

Десетките хиляди вярващи, присъстващи на едно от най-масовите събирания в света, чакат да станат очевидци на знамение. С изгрева на слънцето, когато лъчите на светилото допрян върха на огромния железен кръст, бдението завършва и всеки поема към дома си, понесъл в сърцето си вярата за излекуване и благоденствие.
Високият 1545 м. Кръстов връх съставлява просторна кръстообразна горска поляна, заобиколена от гъсти букови гори, прорязани от буйни бълбукащи потоци. Когато се смрачи, човек остава с чувството, че звездите като че ли обгръщат поляната и проблясват като светулки сред заобикалящите я дървета.
В средата на ХVІІ в. тук бил издигнат манастир, прочут като Троицкия. Според преданията в него е било прикрито парче от Кръста, на който е бил разпнат Христос. Преди турците да разрушат светата обител, монасите го скрили в една от околните пещери. Когато по-късно строят църквата „ Света Троица ”, в стените й вграждат камъни от остарелия дувар на манастира. Днес поклонническия комплекс на светия връх включва църквите „ Покров на Света Богородица “ и „ Света Троица “, както и 15 параклиса.

На всяка крачка тук, човек се натъква на чудотворни и мистични знаци. Казват, че всяко камъче е белязано с кръст. Обичайна панорама е да се разминаваш с хора, забили взор надолу, събиращи като скъпи реликви и талисмани от кръстните камъчета, пръснати по земята – за здраве и да ги пазят от зли сили.
Другото място, което притегля поклонниците, е лечебното аязмо и чудодейният дъб, провесен над него. Неговите клони и корени са преплетени по този начин, че оформят комплициран отвор, през който се счита, че може да се промушат единствено праведниците. В тесните хралупи вярващите пъхат ръцете си, с вярата да получат излекуване на болежките, от които страдат.

Легендите описват, че при започване на 30-те години на предишния век сестрата на цар Борис ІІІ Евдокия пристигнала да преспи една нощ в Кръстова гора, с цел да се излекува от страшна болест, която я била налегнала. И чудото станало. Заедно с нея оздравяло и детето на един от придворните. Така зародила концепцията да бъде подложен кръст на това място.
Било решено той да тежи два пъти повече от годините на Христос – 66 кг. Разходите по изработването му били поделени сред цар Борис III и подполковник Величков. Така на 1 май 1936 година в наличието на жителите на близкото село Борово, той е бетониран на източното нагорнище на върха и осветлен от духовник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което по-късно литнало към западното нагорнище на връх Кръстов.

Хората го последвали, вярвайки, че той ще им покаже къде се е намирало остарялото манастирско аязмо. Птицата кацнала на една канара и откакто разчистили долната й част от насъбраните камъни, бликнала вода. Това е и днешното Аязмо. Говори се, че и мястото на кръста било определено от гълъб, пуснат от една селска жена.
Според геолозите, лечебното влияние на местността се дължи на гама лъченията от урановите находища в Родопите. Но това не изяснява за какво силата е най-силна на Кръстовден.

И още нещо любопитно за едно от най-светите места в нашата страна. Руският академик Владимир Авински счита, че огромните културни центрове на човешката цивилизация образуват линии, успоредни на меридианите. Една от тези линии, необятна 50 км, минава през две светилища (подобни на Стоунхендж) в Румъния, през Велико Търново, Пловдив, Кукленския манастир, и оттова през древногръцките полиси и светилища се спуска към Египет и пирамидите на платото Гиза.
Кръстов връх се оказва също ситуиран в тази 50-километрова линия. Може би не е инцидентно, че в съседство с него се намира и връх Белинташ, на който ясно личат следите на антична астрономическа карта, а също и неповторимият енеолитен паметен комплекс в землището на с. Долнослав, както и голям брой църкви, параклиси, манастири и пътища, по които са минавали античните траки и римляни.

Но и без да търсим под вола теле, на всеки е ясно, че именитите Родопи приютяват чудотворно място, където в антични времена е била скрита част от Христовия кръст, от което болните си потеглят излекувани, а лутащите се намират пътя към вярата.
Апропо, парченце от Кръста Господен се съхранява в манастирския комплекс „ Успение Богородично ” в кърджалийския квартал „ Гледка ” и по думите на отец Боян Саръев, който стопанисва светата обител, чудесата, които светинята твори, не стопират.
Народът назовава празника Кръстовден освен поради почитането на Светия кръст, а тъй като съгласно поверието слънцето потегля обратно, нощта и денят се кръстосват, а хората би трябвало да пазят кръста си заради захлаждането. Този ден се счита, че бележи края на лятото и начало на есента.

От Кръстовден стартира сеитбата на зимните житни култури, тогава се осветява и семето за посев. В някои региони го назовават Гроздоберник, тъй като стартира брането на гроздето и не се предлага друга работа.
Автор: Диана Славчева
Инфо: Десант