Черно яйце носи късмет в Етнографския музей СНИМКИ
Един от най-светлите християнски празници е през днешния ден – Великден. Православният свят възхвалява възкресението на Спасителя. Боядисването на яйцата, вкусните козунаци и богатата софра са единствено част от обичайното празнуване.
В продължение на цялостен месец (до 15 май) жителите и гостите на Пловдив ще могат да посетят специфичната галерия в Етнографския музей, отдадена на приликите и разликите в подготовката за Великден при българи, чехи и словаци. Макар и братя славяни, разликата е неизбежна, тъй като жителите на разпадналата се надве някогашна Чехословакия са католици, а не правословни като нас.
Рисуването с восък, което доста родни баби познават, е една от най-старите техники, прилагани и в Моравия.
Върху бяло яйце благодарение на карфица, а в предишното - с гъше перо, се нанася пъстър восък
По този метод с изключение на атрактивна визия яйцата стават релефни. Правели са го и в българските манастири. Там монасите гравирали религиозни претекстове, като за задачата е била нужна изключителна точност и време.
Интересна е разликата в цвета на първото боядисано яйце при другите нации. У нас то постоянно е алено, като това символизира кръвта на Христос. В Чехия се прави така наречен „ златно яйце “, тъй като този цвят се свързва с божественото. За да бъде реализиран жълтият колорит, чехите употребявали златен прашец, който в предишното е бил доста безценен.
Друга забавна техника, която е била пренесена в България от словаците, е „ батик “. При нея върху яйцето се слага лист от растение и по този начин се потапя в боята. След като изсъхне, листът се маха и по този метод се получават флорални претекстове. За разлика от България, в Чехия и Словакия
доста постоянно се срещат яйца, които са боядисани в седем разнообразни цвята.
Това се назовава „ комплициран батик “, като у нас се среща извънредно рядко. Съществува още една основна разлика сред народите. В другите страни доста постоянно се срещат черни яйца, до момента в който при нас в никакъв случай не се употребява този цвят. Това се дължи на обстоятелството, че в доста от западните култури черното е знак на шанса, а на изток - тъкмо противоположното, то вещае злощастие.
Страстната седмица преди Великден в Чехия и Словакия се назовава също Цветна седмица. Такива са и названията на обособените дни: Син понеделник, Сив вторник, Саждена сряда, Зелен четвъртък, Разпети петък и Бяла събота. Във всеки един ден се вършат специфични ритуали. Например в сряда се чистят домовете, а в четвъртък се ядат единствено зелени храни. Постът при западните нации се съблюдава единствено на Разпети петък. Интересното е, че празничната софра в Чехия се сервира в събота, а не в неделя, както е при нас. Менюто е сходно на българското - печено агне, само че наложително с шунка и козунак, който се назовава „ баба “.
Цветница в Чехия и Словакия се чества както в България. Освещават се върбови клончета, които хората отнасят в домовете си.
Разликата е в трапезата, като се не разрешава печената храна, за не посъхне реколтата
В доста от катедралите в Чехия и Словакия се вършат възстановки на влизането на Христос в Йерусалим.
Във всички християнски страни на Великден се подготвят обредни хлябове. У нас те се вършат с мая, за разлика от безквасните при католиците и евреите. В Чехия се сервира „ мазанец “, а в Словакия „ пасха “. Тези хлябове наподобяват на дребни кръгли козунаци. По-добрите домакини подготвят и „ баранек “ - огромен козунак под формата на агне.
По-рано тази седмица посланиците на Чехия и Словакия посетиха експозицията, с цел да прегледат взаимната галерия на РЕМ Пловдив и Сдружение „ Чехи, словаци и другари Пловдив “. Гости бяха посланиците на двете страни Лукаш Кауцки и Мануел Корчак, както и почетният консул на Чехия у нас Иван Соколов. За общото и особеното в традициите и обичаите по Великден в трите страни разказваха шефът на музея Ангел Янков, уредникът Грозделина Георгиева и майсторката на писани яйца и член на сдружението Ярослава Минчева.
Организаторите на изложбата споделят, че посетителите намират повече прилики, в сравнение с разлики в обичаите на трите страни, а изложените техники за изобразяване на яйца са същинско ентусиазъм.
В продължение на цялостен месец (до 15 май) жителите и гостите на Пловдив ще могат да посетят специфичната галерия в Етнографския музей, отдадена на приликите и разликите в подготовката за Великден при българи, чехи и словаци. Макар и братя славяни, разликата е неизбежна, тъй като жителите на разпадналата се надве някогашна Чехословакия са католици, а не правословни като нас.
Рисуването с восък, което доста родни баби познават, е една от най-старите техники, прилагани и в Моравия.
Върху бяло яйце благодарение на карфица, а в предишното - с гъше перо, се нанася пъстър восък
По този метод с изключение на атрактивна визия яйцата стават релефни. Правели са го и в българските манастири. Там монасите гравирали религиозни претекстове, като за задачата е била нужна изключителна точност и време.
Интересна е разликата в цвета на първото боядисано яйце при другите нации. У нас то постоянно е алено, като това символизира кръвта на Христос. В Чехия се прави така наречен „ златно яйце “, тъй като този цвят се свързва с божественото. За да бъде реализиран жълтият колорит, чехите употребявали златен прашец, който в предишното е бил доста безценен.
Друга забавна техника, която е била пренесена в България от словаците, е „ батик “. При нея върху яйцето се слага лист от растение и по този начин се потапя в боята. След като изсъхне, листът се маха и по този метод се получават флорални претекстове. За разлика от България, в Чехия и Словакия
доста постоянно се срещат яйца, които са боядисани в седем разнообразни цвята.
Това се назовава „ комплициран батик “, като у нас се среща извънредно рядко. Съществува още една основна разлика сред народите. В другите страни доста постоянно се срещат черни яйца, до момента в който при нас в никакъв случай не се употребява този цвят. Това се дължи на обстоятелството, че в доста от западните култури черното е знак на шанса, а на изток - тъкмо противоположното, то вещае злощастие.
Страстната седмица преди Великден в Чехия и Словакия се назовава също Цветна седмица. Такива са и названията на обособените дни: Син понеделник, Сив вторник, Саждена сряда, Зелен четвъртък, Разпети петък и Бяла събота. Във всеки един ден се вършат специфични ритуали. Например в сряда се чистят домовете, а в четвъртък се ядат единствено зелени храни. Постът при западните нации се съблюдава единствено на Разпети петък. Интересното е, че празничната софра в Чехия се сервира в събота, а не в неделя, както е при нас. Менюто е сходно на българското - печено агне, само че наложително с шунка и козунак, който се назовава „ баба “.
Цветница в Чехия и Словакия се чества както в България. Освещават се върбови клончета, които хората отнасят в домовете си.
Разликата е в трапезата, като се не разрешава печената храна, за не посъхне реколтата
В доста от катедралите в Чехия и Словакия се вършат възстановки на влизането на Христос в Йерусалим.
Във всички християнски страни на Великден се подготвят обредни хлябове. У нас те се вършат с мая, за разлика от безквасните при католиците и евреите. В Чехия се сервира „ мазанец “, а в Словакия „ пасха “. Тези хлябове наподобяват на дребни кръгли козунаци. По-добрите домакини подготвят и „ баранек “ - огромен козунак под формата на агне.
По-рано тази седмица посланиците на Чехия и Словакия посетиха експозицията, с цел да прегледат взаимната галерия на РЕМ Пловдив и Сдружение „ Чехи, словаци и другари Пловдив “. Гости бяха посланиците на двете страни Лукаш Кауцки и Мануел Корчак, както и почетният консул на Чехия у нас Иван Соколов. За общото и особеното в традициите и обичаите по Великден в трите страни разказваха шефът на музея Ангел Янков, уредникът Грозделина Георгиева и майсторката на писани яйца и член на сдружението Ярослава Минчева.
Организаторите на изложбата споделят, че посетителите намират повече прилики, в сравнение с разлики в обичаите на трите страни, а изложените техники за изобразяване на яйца са същинско ентусиазъм.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ