Death Cafe в България - да си поговорим за смъртта на по едно кафе?
Един от най-популярните цитати на блестящия романист Стефан Цвайг гласи " Не е задоволително да мислим за гибелта. Трябва да я държим постоянно в мозъка си. По този метод животът става по-величествен, по-голям, по-плодороден и по-радостен ".
А в този момент, желаеме да ви попитаме: чували ли сте в миналото за самодейността Death Cafe? Дори и самото прознасяне на тази фраза звучи много тъмно и тягостно, спор няма. Особено пък, откакто става дума за разнообразни събития, на които хора от всички краища на света се събират, с цел да.. разискват гибелта .
Една тематика, която сякаш в България към момента е табу и множеството от нас избират да я заобикалят, залагайки на надалеч по-позитивни неща. Но до момента в който си казвате, хм, това несъмнено е някаква странна фракция, истината е, че Death Cafe към този момент е толкоз известна, че има близо 20 000 издания в над 66 страни.. включително и в България.
Оказва се, че за доста хора в действителност концепцията да пият кафе и да споделят чувствата си за неизбежното, изобщо не е толкоз неприятна концепция . Първото издание на Death Cafe е дело на британеца Джон Ъндърууд в личната му къща в Хакни, Източен Лондон, като евентуално и той не е очаквал толкоз " топъл приме " на толкоз студена тематика.
Инициативата се разраства, като стартира да се практикува и в други европейски страни - в някои даже има психотерапия, включваща всеобщо посещаване на гробища. Идеята е простичка - " да увеличи осведомеността на хората по отношение на гибелта дотолкоз, че да им помогне да изживяват по-добре живота си " .
Или тъкмо както гласи и цитатът на Стефан Цвайг, с който започнахме. А за край, ще цитираме и психолозите, съгласно които " изваждането на гибелта на ярко постоянно понижава тревогата на човек и му дава явен фокус за житейските му цели ". Та, по какъв начин пиете кафето си - черно или със захар?
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
А в този момент, желаеме да ви попитаме: чували ли сте в миналото за самодейността Death Cafe? Дори и самото прознасяне на тази фраза звучи много тъмно и тягостно, спор няма. Особено пък, откакто става дума за разнообразни събития, на които хора от всички краища на света се събират, с цел да.. разискват гибелта .
Една тематика, която сякаш в България към момента е табу и множеството от нас избират да я заобикалят, залагайки на надалеч по-позитивни неща. Но до момента в който си казвате, хм, това несъмнено е някаква странна фракция, истината е, че Death Cafe към този момент е толкоз известна, че има близо 20 000 издания в над 66 страни.. включително и в България.
Оказва се, че за доста хора в действителност концепцията да пият кафе и да споделят чувствата си за неизбежното, изобщо не е толкоз неприятна концепция . Първото издание на Death Cafe е дело на британеца Джон Ъндърууд в личната му къща в Хакни, Източен Лондон, като евентуално и той не е очаквал толкоз " топъл приме " на толкоз студена тематика.
Инициативата се разраства, като стартира да се практикува и в други европейски страни - в някои даже има психотерапия, включваща всеобщо посещаване на гробища. Идеята е простичка - " да увеличи осведомеността на хората по отношение на гибелта дотолкоз, че да им помогне да изживяват по-добре живота си " .
Или тъкмо както гласи и цитатът на Стефан Цвайг, с който започнахме. А за край, ще цитираме и психолозите, съгласно които " изваждането на гибелта на ярко постоянно понижава тревогата на човек и му дава явен фокус за житейските му цели ". Та, по какъв начин пиете кафето си - черно или със захар?
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ