Превъзходството на разума ♥ Бенджамин ФРАНКЛИН за вземането на решения
Един от най-популярните и ефикасни способи за взимане на решение през днешния ден употребява модела за „ положителната преценка “. Ако не сте чували за този способ, може да решите, че това е пробивна, неотдавна създадена методология. Обаче, както доста други мъдри тактики, методът на положителната преценка простира своите корени надалеч преди актуалната ера. Казано в резюме, написан в колониалната ера, не е нужно да търсим по-далеч от перото на великия американски откривател и мъдрец Бен Франклин, който го трансформира в просвета. В едно писмо, отправено към Джоузеф Прийстли (1733 ~ 1804), британски свещеник, мъдрец, политически теоретик и учен), Франклин изяснява по какъв начин проучва своите решения. Прозренията на Франклин несъмнено надминават епохата, в която живее. Той предизвестява да не се вземат прибързани решения, като си оставя няколко дни за сформиране на лист със „ за “ и „ срещу “ всяка опция. Неговата система е надалеч по-превъзходна от модела за взимане на решения, употребен от доста хора през днешния ден, които се заблуждават, че вършат добър избор след няколко часа безредна полемика и „ старателно “ мислене.
(Portrait of Joseph PriestleyPortrait of Joseph Priestley by Ellen Sharples,1794)
Писмото на Бенджамин Франклин до Джоузеф Прийстли
Скъпи господине,
За един толкоз значим въпрос, по който питате за съвета ми, аз не мога заради липса на задоволително предпоставки да Ви съветвам какво да решите, само че в случай че желаете, ще ви кажа по какъв начин да го извършите.
Когато има толкоз сложни проблеми, те са такива основно тъй като, до момента в който ги обмисляме, всички учредения „ за " и „ срещу " не се появяват по едно и също време в ума; само че в един миг изникват едни, а в различен миг - други, а се не помнят първите.
Затова по друго време доминират разнообразни цели или информация, а тази неустановеност ни обърква.
Моят метод за превъзмогване на това комплициране е да разделя лист хартия на две колонки; написвам на едната „ За ", а на другата „ Против ". След това, обмисляйки въпроса три или четири дни, пиша под двата раздела съкратени разновидности на другите претекстове, които в разнообразни моменти ми хрумват за или срещу решението.
Когато по този метод ги обобщя всички дружно пред своя взор, се пробвам да преценява тяхната съответна стойност; и когато открия две от всяка страна, които наподобяват равностойни, ги зачертавам и двете. Ако намеря една причина „ за ", която е равностойна на две аргументи „ срещу ", зачертавам и трите.
Ако преценява, че две аргументи „ срещу " са равностойни на три аргументи „ за ", зачертавам и петте; и като не преставам по този метод, най-после намирам равновесието; и в случай че след ден-два на в допълнение обсъждане нищо ново и значимо не се появи и от двете страни, стигам до съответното решение.
И въпреки че смисъла на основанията не може да бъде преценено с алгебрична акуратност, въпреки всичко, когато всяко едно бъде по този метод претеглено независимо и спрямо другите, и всички те са изложени пред мен, считам, че мога да направя по-добра преценка и е по-малко евентуално да взема преждевременно решение; в действителност открих огромно преимущество в този тип уравнение, което може да бъде наречено морална или благоразумна алгебра.
С откровено благопожелание да можете да вземете най-хубавото решение, оставам постоянно, скъпи ми приятелю, Ваш най-предан.
Бенджамин Франклин
Фрагмент от: „ Изгубеното изкуство на мисленето “, Нийл Недли, изд. Нов Живот
Изображения: заглавно - Young Benjamin Franklin, benfranklinsworld.com; Portrait of Joseph PriestleyPortrait of Joseph Priestley by Ellen Sharples (1794), en.wikipedia.org
