Най-издирваният руски шпионин в Европа се оказа инвеститор в циментови заводи в Либия
Един от най-издирваните измамници в Европа, Ян Марсалек, някогашен основен действен шеф на банкрутиралата немска платежна система Wirecard, е оголен като вложител в либийски циментови активи, демонстрира следствие на The Financial Times.
През 2024 година в Лондон е подписана договорка за продажба на дяловете на Марсалек и неговите сътрудници в три циментови завода, принадлежащи на Либийската циментова компания, на предприемач, обвързван с военачалник Халифа Хафтар, считан за държател на Източна Либия и дълготраен сътрудник на Русия.
Според Süddeutsche Zeitung Марсалек, който избяга от ареста през 2020 година, е получил съветски паспорт през 2021 година под името Герман Баженов и живее в Русия под закрилата на ФСБ. Преди това той се е хвалил с пътувания до Палмира в Сирия, " с цел да посети съветски военни " и е оказал помощ за установяването на наличието на ЧВК Вагнер в Либия.
Още по тематиката
12 май 2025 18:48
Преди да продаде акциите си в заводите, Марсалек е вложил в либийски планове в продължение на години посредством мрежа от офшорни структури в Кипър, Дубай и остров Ман и подставени лица-собственици. FT отбелязва, че към либийските циментови фабрики и обвързваните с тях компании се е разгърнал нескончаем корпоративен спор сред някогашните сътрудници на Марсалек, който в този момент ще бъде прегледан в английските съдилища. Източници на FT пресмятат, че вложенията на Марсалек в Либия, в случай че беше запазил контрола, в този момент щяха да костват десетки милиони долари. Той е имал и други планове в Либия, в това число владение на компании, които отдават чартърен сондажни платформи.
Financial Times оповестява и за различен епизод от живота на Марсалек в Либия. През 2018 година той поканил един от либийските си сътрудници, Ахмед Бен Халим, и негови близки сътрудници да влагат в новия токен Toncoin, пуснат от платформата Telegram. Основателят на Telegram Павел Дуров се срещнал с Марсалек и го поканил да се причисли към плана. Създаден е обособен фонд за либийски вложители, само че Credit Suisse, банката, която следи продажбата на токените, блокирала транзакцията. Оказва се, че банката е била подготвена да одобри парите на Марсалек (участието му във финансовата машинация с Wirecard още не е разкрито), само че е била внимателна към либийското му обграждане.
За да заобиколят банковите инспекции за битка с прането на пари, вложителите решили Марсалек да влага средствата от свое име, само че за тяхна сметка. Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати обаче блокирала емисията на токените на Telegram и Марсалек е бил заставен да върне парите на либийците.
Марсалек е ръководел и българска шпионска група Нейният водач Орлин Русев беше наказан във Англия на 10 години и осем месеца затвор през май, дружно с петимата си съучастници, като всички те бяха или наказани за шпионаж в интерес на Русия, или се признаха за отговорни по обвиняванията. Както Mediapool към този момент писа шпионската мрежа включва четирима мъже и две дами.
Това са Бисер Джамбазов, наказан на 10 години и 2 месеца затвор. Катрин Иванова, наказана на 9 години и 8 месеца затвор по първо обвиняване, а по второ обвиняване - още 15 месеца затвор. Ваня Габерова, наказана на 6 години, 8 месеца и 3 седмици отнемане от независимост. Тихомир Иванчев, наказан на 8 години. И Иван Стоянов с присъда от 5 години и 3 седмици затвор.
През 2024 година в Лондон е подписана договорка за продажба на дяловете на Марсалек и неговите сътрудници в три циментови завода, принадлежащи на Либийската циментова компания, на предприемач, обвързван с военачалник Халифа Хафтар, считан за държател на Източна Либия и дълготраен сътрудник на Русия.
Според Süddeutsche Zeitung Марсалек, който избяга от ареста през 2020 година, е получил съветски паспорт през 2021 година под името Герман Баженов и живее в Русия под закрилата на ФСБ. Преди това той се е хвалил с пътувания до Палмира в Сирия, " с цел да посети съветски военни " и е оказал помощ за установяването на наличието на ЧВК Вагнер в Либия.
Още по тематиката
12 май 2025 18:48
Преди да продаде акциите си в заводите, Марсалек е вложил в либийски планове в продължение на години посредством мрежа от офшорни структури в Кипър, Дубай и остров Ман и подставени лица-собственици. FT отбелязва, че към либийските циментови фабрики и обвързваните с тях компании се е разгърнал нескончаем корпоративен спор сред някогашните сътрудници на Марсалек, който в този момент ще бъде прегледан в английските съдилища. Източници на FT пресмятат, че вложенията на Марсалек в Либия, в случай че беше запазил контрола, в този момент щяха да костват десетки милиони долари. Той е имал и други планове в Либия, в това число владение на компании, които отдават чартърен сондажни платформи.
Financial Times оповестява и за различен епизод от живота на Марсалек в Либия. През 2018 година той поканил един от либийските си сътрудници, Ахмед Бен Халим, и негови близки сътрудници да влагат в новия токен Toncoin, пуснат от платформата Telegram. Основателят на Telegram Павел Дуров се срещнал с Марсалек и го поканил да се причисли към плана. Създаден е обособен фонд за либийски вложители, само че Credit Suisse, банката, която следи продажбата на токените, блокирала транзакцията. Оказва се, че банката е била подготвена да одобри парите на Марсалек (участието му във финансовата машинация с Wirecard още не е разкрито), само че е била внимателна към либийското му обграждане.
За да заобиколят банковите инспекции за битка с прането на пари, вложителите решили Марсалек да влага средствата от свое име, само че за тяхна сметка. Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати обаче блокирала емисията на токените на Telegram и Марсалек е бил заставен да върне парите на либийците.
Марсалек е ръководел и българска шпионска група Нейният водач Орлин Русев беше наказан във Англия на 10 години и осем месеца затвор през май, дружно с петимата си съучастници, като всички те бяха или наказани за шпионаж в интерес на Русия, или се признаха за отговорни по обвиняванията. Както Mediapool към този момент писа шпионската мрежа включва четирима мъже и две дами.
Това са Бисер Джамбазов, наказан на 10 години и 2 месеца затвор. Катрин Иванова, наказана на 9 години и 8 месеца затвор по първо обвиняване, а по второ обвиняване - още 15 месеца затвор. Ваня Габерова, наказана на 6 години, 8 месеца и 3 седмици отнемане от независимост. Тихомир Иванчев, наказан на 8 години. И Иван Стоянов с присъда от 5 години и 3 седмици затвор.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ