Един от най-издаваните съвременни израелски писатели Етгар Керет разказва пред

Един от най-издаваните модерни израелски писатели Етгар Керет споделя пред bTV за протичащото се в Израел, за човечността, за вероятното другарство сред палестинци и израелци.

Намирам се вкъщи. Тъкмо завърших с диалози по зуум с деца. Много от децата тук са травматизирани. Затова върша четения онлайн за доста от децата, които са евакуирани от кибуци. По-късно имам сходни срещи с възрастни. Всеки тук се пробва да получи парченце здрав разсъдък. Всеки се пробва по някакъв метод да си подсети какъв може да е светът отвън тази ужасяваща обстановка, описа писателят.

Имаме и срещи онлайн и онлайн. Много хора са евакуирани и настанени в хотели. Така че вървя в хотелите, беседвам с децата, чета им разкази. Може би не върша нещо доста потребно, само че когато се чувстваш толкоз беззащитен, всеки прави това, което може, с цел да помогне. Дори в този момент, давайки ви това изявление, аз усещам, че оказвам помощ. По-добре е в сравнение с просто да си стоиш вкъщи и историята да минава около теб, продължи Керет.

Семейството му е в сигурност. Що се отнася обаче за другари, за познати... Някои са изчезнали, за други се знае, че са отвлечени. Има и починали. Всеки гражданин на Израел познава убити. Така че може да приказваме за един групов посттравматичен синдром. Тук не можеш да откриеш някой, който да реагира изцяло обикновено.

" Опитвам се да съпоставям протичащото се тук с войната в Украйна. Но, в случай че съпоставяме с историята на този наш спор, разбираш, че не става въпрос за територии. " Хамас " няма да окупира Израел. Иран няма да окупира Израел. Те вземат участие в геноцид. Така че това възприятие, че се бориш за живота си, е неизбежно ", разяснява писателят.

На въпрос допустимо ли е другарство сред палестинци и израелци, Кенет отговори: " Разбира се, че е допустимо и се случва непрекъснато. Мисля, че когато имаш такива контакти, те са обременени с чувството за груповата виновност или груповия боязън. Например, когато приказвам с палестински другар, мога да се майтапя за всичко с него. Ставам обаче доста по-чувствителен, когато приказвам с някой различен. Защото знам, че той няма лична страна и е в окупирана територия. А той най-вероятно знае, че има починали от фамилията ми по време на войните или при терористични офанзиви. Но оттатък това, освен като човешки същества, ние споделяме толкоз доста. Все отново живеем в един район. През живота си съм се борил за правата на палестинците. Знам, че палестинците не са " Хамас ". По същия метод считам, че Израел не е Натаняху. В тази обстановка би трябвало да помним, че има операции - и от водачите на Иран, дясното крило и израелските политици може да ни настройват едни против други, само че в основата стоят хората. "

Жена му е в група, която оказва помощ на палестинци във всекидневието им. Събота тя води групата и палестинци плачат и ѝ споделят: " Ужасно е това, което ви се случва и сме с вас в сърцата си! " " Не мисля, че има хора и нация, която да приема за обикновено убийството на бебета и възрастни хора. А тези, които се радват на това, просто са развалени и това няма нищо общо с тяхната народност ", приключи писателят.