Ампутацията с джобно ножче – дело на Кърт Кейсър
Един от най-хубавите препоръки, които Кърт Кейсър може да даде на новото потомство – не бързайте. Звучи елементарно да се каже, изключително откакто в днешно време всичко се случва по часовник. Ставаме в несъмнено време, отиваме на работа, бързаме да стигнем до работното място, по-късно продължаваме с всички останали задължения, храним се по часовник, вървим до тоалетна по часовник, привикнали сме всичко да бъде под надзор и когато времето стартира да се трансформира – бързаме и вършим неточности, от време на време съдбовни такива.
Историята на Кърт е много известна и демонстрира, че човешкият дух може да се трансформира в цитадела, която не може да се превземе извън, а единствено от вътрешната страна. Като притежател на голяма плантация в Североизточна Небраска, мъжът е привикнал с концепцията да става към 5 и 30 сутринта, да стартира лека бавно да обикаля фермата си, да събира царевица за към 3000 свине и също по този начин да поддържа дребна куриерска компания.
Използвайки тъкмо и ясно разпределено време, старчето демонстрира, че когато времето не стига, както се случва при него, може да се стартира доста по-рано и без експедитивност да има един забележителен и прелестен триумф. Създадената бизнес еко система разрешава всичко да се случва елементарно и непринудено, само че постоянно остава правилен на своята максима. До това умозаключение се стига, когато в най-ранна възраст взема решение да скочи в придвижване от трактора на татко си. Докато лети към земята, единият му крайник попада в мелачката за царевица и въпреки да не се чупят кости, металните зъби съумяват да го захапят толкоз крепко, че лежи към 3 месеца и най-сетне еластичен хирург смъква кожа от горната част на крайници, с цел да я постави на потърпевшата рана. И както самият той споделя, този път е бил късметлия.
Необходими са към 50 години, с цел да си напомни мотото в живота, само че този път с цената на много по-сериозни проблеми. В петък сутринта през 2019 година, когато най-сетне се качва на камиона си, с цел да закара царевицата на прасетата, денят е повече от прелестен, слънцето огрява безкрайните полета, всичко се възвръща от последния потоп и като че ли няма нито една неволя на хоризонта. Планът му е да отиде до фермата и да разтовари цялата продукция в големия си силоз и ще стартира да приготвя царевичното брашно за добитъка.
Процесът е автоматизиран, каросерията изсипва всичко благодарение на хидравлични повдигачи. Кърт нормално паркира трактора и неговата мелачка тъкмо до камиона и стартира да гледа по какъв начин мелачката трансформира свежата царевица на прахуляк. Макар и да се движат постепенно, металните зъби могат да се оправят с всичко, употребявайки силата на мотора. Готовата продукция отпътува за силоза и по-късно може да се разпределя към животните. Всичко звучи прелестно и откакто системата е готова, мъжът стартира работа. Въпреки предварителната подготовка, човек постоянно може да допусне неточност, както е направил и самият фермер.
Царевицата се изсипва прекомерно бързо в мелачката и не продължава към задачата си, вместо да спре и да размести кочаните, Кърт се качва на защитната решетка и стартира да сритва тези, които още не са попаднали в задачата. Очевидно човек може да не помни, изключително когато стане на 63 години. Фермерът пропуща да си спомни за голямата дупка в решетката и до момента в който се пробва да натъпче повече царевица в мелачката. Бедата се случва извънредно бързо, кракът му потегля след царевицата и попада в мъртвешката хватка. Машината го дърпа колкото може по-навътре и къса джинсите му, по-късно и глезена, губейки баланс, Кейсар пада на земята. Това обаче не стопира тъгите му, машината да продължи да го дъвче. Справя се толкоз добре, че продължава да го тегли. Докато е на земята, може да види как съдържанието продължава да пада от камиона, само че в случай че се изправи още малко, вижда и оголеният кокал.
Освен царевично брашно, мелачката стартира да върти и остатъци от крайници – пръсти, месо и още доста други, придвижванията припомнят на остаряла кукла в пералня. Бутоните за прекъсване са прекомерно надалеч, има опция само и единствено да извика някой за помощ, телефонът му би трябвало да е в него, само че една бърза проверка показва, че не е в джобовете, прочее доста по-късно ще се окаже, че е на прахуляк в мелачката. Дори и да се опита да вика, машината ще го заглуши. Не знае и какъв брой време ще прекара в схващане, преди тялото му да се изключи в резултат на контузията. Стига се до миг, в който Кърт се държи единствено за кокала, само че проклетата машина продължава да дъвче лакомо това, което за медицината е комплицирана и сложна конструкция от мускули и нерви.
И тогава идва последната концепция. В задния си нож държи черно на ниска цена сгъваемо ножче, един от огромните дарове, които всеки фермер получава, когато закупи някаква техника на земеделските пазари. Острието му е към 10-на сантиметра. Ако успее да счупи костта, може да се освободи, а и към този момент е късно да съжалява за това знамение, сходно на крайник. Малко под коляното стартира да реже всичкото останало месо, до момента в който кръвта му продължава да обагря земята в една от най-грозните картини, които човек може да си показа.
Болката при рязането на нервни окончания е нещо, което доста малко човешки същества са изпитвали. Прекъсването им изпраща злокобни сигнали до мозъка и разсънва повече паники, ускорява в допълнение болката и прави цялото осъществяване още по-жестоко. В един миг взема решение да реже по-бързо, когато за малко не изпуска острието. Хваща го крепко с лявата ръка и продължава своята средновековна ампутация. Днес Кърт не си спомня дали го е боляло или не, адреналинът толкоз притъпява болката, че най-сетне нищо няма значение – единствено желанието да се измъкне от тази мъртва хватка.
След като напрежението спада, и костта е към този момент срязана, мъжът пада на земята и хвърля ножа. На автопилот отива до трактора и стопира мелачката, по-късно отива до камиона и го гаси. Започва да пълзи към канцеларията на фермата, където има телефон. Влачи се към 100-на метра, постанова му се да забавя темпото и да почива няколко минути, само че не си разрешава да спре, тъй като в случай че го направи, може би няма да се разсъни още веднъж.
В помещението набира 911, а по-късно и своя 31-годишен наследник за помощ. Единственото, което споделя и на двата номера е: „ Имам потребност от кола за спешна помощ, изгубих крайници си. “. Адам Кейсър се намира на земеделска колекция и оглежда новите трактори, първоначално си мисли, че не е схванал какво тъкмо споделя татко му, само че откакто още веднъж апелът е за кола за спешна помощ, излиза наяве, че не е наред. Кърт не дава отговор повече. Адам оставя всичко, качва се на колата си и натиска крепко педала, като по пътя за фермата, звъни и на 911. Необходими са му към 5 минути, с цел да стигне до там. На влизане вижда трактора, вижда и камиона, само че и двете са изключени. Няма кръв, няма крясъци за помощ.
Забелязва отворената врата на канцеларията и открива татко си в прахуляк с обичаната си бейзболна шапка, здравият крайник е на открито, само че отрязаният е под бюрото. В схващане е, допушва може би последната цигара в живота си. Причината да липсват следи като от сцена на филм на ужасите, може да се изясни единствено със пристрастеността от тютюна. Това обаче не взема решение казуса по-малък. Адам от дълго време работи и като доброволец в другите избавителни организации. Когато идва първото наводняване, той е един от показалите се доброволци.
След като има потребност от помощ, звъни на началника на избавителните отряди и му изяснява, че би трябвало да побързат, най-вероятно имат потребност от хеликоптер. Докато двамата стоят и чакат, синът не стопира да задава въпроси, да го поддържа безсънен. Необходими са няколко минути и идват към 12 парамедика, подготвени да асистират незабавно. От колата за спешна помощ, старчето към този момент не помни нищо. След две интервенции и седмица в болничното заведение, той съумява да се върне назад на работното си място. Прекарва известно време в патерици и по-късно чака да изработят протеза. Връщайки се назад на работа, Кърт е посрещнат с радостни възгласи, на които дава отговор по своя обичаен метод: „ Защо не работите? “. Поканен е даже да опише своята история в телевизионно предаване, като точно от него са и фотосите.
