Какво е Ghosting, новото социално явление
" Един от методите, по които хората могат да прекратят връзка, е да се оттеглен. Това се случва, когато едно лице ненадейно подценява или стопира да поддържа връзка с друго лице, без да му споделя за какво. "
Това е определението за новото обществено събитие ghosting в изискванията не виртуални връзки, извършено от Ерин Лий Кортис, докторант в Университета на Отава в Канада и нейния екип, оповестено в сп. " Пъблик рилейшънс ". Новото проучване на прекратяването на връзките демонстрира, че доста хора просто стопират да контактуват .
Тъй като животът ни става все по-технологичен, зависимостта ни от персоналните контакти последователно понижава . Животът ни се трансформира с помощта на цифровите тактики за връзка - от организирането на срещи с другари до основаването на нови сантиментални връзки.
Въпреки това, въпреки че тези софтуерни достижения постоянно улесняват общуването в действително време с хора, които не са в непосредственото ви обграждане, отдалечаването ни от контакта лице в лице също по този начин улеснява прекратяването на връзката без пояснение, посредством " блокиране " в обществените приложения или изцяло прекъсване на общуването. Тази тактика е наричана " ghosting ", само че към момента няма академично определение на този термин. Нови проучвания започнаха да запълват тази празнота.
Разработване на определение за " симулативност “
Според едно от определенията, оповестени в „ Ню Йорк таймс “ през 2015 година, " ghosting " се отнася до процеса на " преустановяване на сантиментална връзка посредством спиране на всевъзможен контакт и игнориране на опитите на някогашния сътрудник да се свърже с теб ". Въпреки че това определение е просто, то дава визия защо става въпрос - спиране на връзката без пояснение като метод за изстудяване на контакта и преустановяване на връзката. Други избрания са по-конкретни и демонстрират, че това е неповторимо софтуерно събитие и че прекратяването на контакта нормално е ненадейно и ненадейно . Въпреки това надалеч не съществува консенсус във връзка с определението за " ghosting ".
Липсата на изясненост във връзка с дефиницията накара Ерин Лий Кортис, докторант в Университета на Отава в Канада, и Кейтлин Кей да създадат обзор на това, което понастоящем е известно за " ghosting ". Говорейки за явлението, Кортис споделя, че
" призраците са забавна форма на раздробяване на връзките, тъй като разрешават на едно лице да приключи връзката косвено, заобикаляйки неудобството да кажеш непосредствено на някого, че не се интересуваш от продължение на връзките с него. Същевременно то внася неустановеност по отношение на статута на връзката (особено за лицето, което е " призрачно " ), защото връзката не е публично " прекъсната ".
В проучването Кортис и нейните сътрудници са задали въпроса " Били ли сте в миналото призраци? " и са събрали данни както на мотивацията на партньорите-призраци, по този начин и за последствията от това да бъдеш нереален.
Колко постоянно срещано е призрачното държание?
Изследователите са интервюирали към 500 младежи в Канада, с цел да проучат техния опит с призрака, както и визиите им за това какво в действителност значи той. В извадката към 50% от участниците оповестяват, че са създали фантом сътрудник, с който са се срещнали офлайн (например в бар или на парти), за разлика от 45 %, които са създали фантом някого, с който са се срещнали онлайн.
Тези данни сочат, че призраците надалеч не са софтуерно събитие, само че е допустимо редовността, с която връзката се дефинира от технологиите (напр. известия в WhatsApp) даже измежду тези, които в началото са се срещнали персонално, да прави призраците по-лесен метод за преустановяване на връзката.
Разработване на работно определение за " симулативност
Кортис и нейният екип проучиха отговорите на участниците в отворен текст по отношение на " ghosting " и откриха, че тематиките, свързани с неочакваното преустановяване на връзката, са постоянно срещани в разбиранията на хората за този термин. Това подсказва, че по-постепенното преустановяване на връзката може да не се " смята " за призрачно за мнозина и че някой, който претърпява това, може да е наясно, че връзката е към своя край.
От позиция на държанието участниците наподобява са одобрявали фините форми на призрака в своите избрания. Тоест, до момента в който експлицитното блокиране на някого (т.е. възпрепятстването му да реализира контакт или да преглежда информацията за вас) беше утвърдено като форма на недействителност единствено от към 5 % от хората, до момента в който игнорирането, избягването или просто неотговарянето на известия бяха доста по-често срещани характерности на определенията на хората. Това накара Кортис да допусна: В нашето изследване установихме, че подобаващото определение за недействителност е следното:
" Един от методите, по които хората могат да прекратят връзка, е да се оттеглен. Това се случва, когато едно лице ненадейно подценява или стопира да поддържа връзка с друго лице, без да му споделя за какво. "
Изследванията на призрака са към момента в доста ранен стадий, само че все пак дефинирането на " ghosting " е значима първа стъпка , която ще помогне на учените да схванат това ново обществено събитие.
Това е определението за новото обществено събитие ghosting в изискванията не виртуални връзки, извършено от Ерин Лий Кортис, докторант в Университета на Отава в Канада и нейния екип, оповестено в сп. " Пъблик рилейшънс ". Новото проучване на прекратяването на връзките демонстрира, че доста хора просто стопират да контактуват .
Тъй като животът ни става все по-технологичен, зависимостта ни от персоналните контакти последователно понижава . Животът ни се трансформира с помощта на цифровите тактики за връзка - от организирането на срещи с другари до основаването на нови сантиментални връзки.
Въпреки това, въпреки че тези софтуерни достижения постоянно улесняват общуването в действително време с хора, които не са в непосредственото ви обграждане, отдалечаването ни от контакта лице в лице също по този начин улеснява прекратяването на връзката без пояснение, посредством " блокиране " в обществените приложения или изцяло прекъсване на общуването. Тази тактика е наричана " ghosting ", само че към момента няма академично определение на този термин. Нови проучвания започнаха да запълват тази празнота.
Разработване на определение за " симулативност “
Според едно от определенията, оповестени в „ Ню Йорк таймс “ през 2015 година, " ghosting " се отнася до процеса на " преустановяване на сантиментална връзка посредством спиране на всевъзможен контакт и игнориране на опитите на някогашния сътрудник да се свърже с теб ". Въпреки че това определение е просто, то дава визия защо става въпрос - спиране на връзката без пояснение като метод за изстудяване на контакта и преустановяване на връзката. Други избрания са по-конкретни и демонстрират, че това е неповторимо софтуерно събитие и че прекратяването на контакта нормално е ненадейно и ненадейно . Въпреки това надалеч не съществува консенсус във връзка с определението за " ghosting ".
Липсата на изясненост във връзка с дефиницията накара Ерин Лий Кортис, докторант в Университета на Отава в Канада, и Кейтлин Кей да създадат обзор на това, което понастоящем е известно за " ghosting ". Говорейки за явлението, Кортис споделя, че
" призраците са забавна форма на раздробяване на връзките, тъй като разрешават на едно лице да приключи връзката косвено, заобикаляйки неудобството да кажеш непосредствено на някого, че не се интересуваш от продължение на връзките с него. Същевременно то внася неустановеност по отношение на статута на връзката (особено за лицето, което е " призрачно " ), защото връзката не е публично " прекъсната ".
В проучването Кортис и нейните сътрудници са задали въпроса " Били ли сте в миналото призраци? " и са събрали данни както на мотивацията на партньорите-призраци, по този начин и за последствията от това да бъдеш нереален.
Колко постоянно срещано е призрачното държание?
Изследователите са интервюирали към 500 младежи в Канада, с цел да проучат техния опит с призрака, както и визиите им за това какво в действителност значи той. В извадката към 50% от участниците оповестяват, че са създали фантом сътрудник, с който са се срещнали офлайн (например в бар или на парти), за разлика от 45 %, които са създали фантом някого, с който са се срещнали онлайн.
Тези данни сочат, че призраците надалеч не са софтуерно събитие, само че е допустимо редовността, с която връзката се дефинира от технологиите (напр. известия в WhatsApp) даже измежду тези, които в началото са се срещнали персонално, да прави призраците по-лесен метод за преустановяване на връзката.
Разработване на работно определение за " симулативност
Кортис и нейният екип проучиха отговорите на участниците в отворен текст по отношение на " ghosting " и откриха, че тематиките, свързани с неочакваното преустановяване на връзката, са постоянно срещани в разбиранията на хората за този термин. Това подсказва, че по-постепенното преустановяване на връзката може да не се " смята " за призрачно за мнозина и че някой, който претърпява това, може да е наясно, че връзката е към своя край.
От позиция на държанието участниците наподобява са одобрявали фините форми на призрака в своите избрания. Тоест, до момента в който експлицитното блокиране на някого (т.е. възпрепятстването му да реализира контакт или да преглежда информацията за вас) беше утвърдено като форма на недействителност единствено от към 5 % от хората, до момента в който игнорирането, избягването или просто неотговарянето на известия бяха доста по-често срещани характерности на определенията на хората. Това накара Кортис да допусна: В нашето изследване установихме, че подобаващото определение за недействителност е следното:
" Един от методите, по които хората могат да прекратят връзка, е да се оттеглен. Това се случва, когато едно лице ненадейно подценява или стопира да поддържа връзка с друго лице, без да му споделя за какво. "
Изследванията на призрака са към момента в доста ранен стадий, само че все пак дефинирането на " ghosting " е значима първа стъпка , която ще помогне на учените да схванат това ново обществено събитие.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ