Един от големите парадокси в националната ни психика е това,

Един от огромните парадокси в националната ни душeвност е това, че хем " онли гадина кен дждъдж ми " (превод от англ. " Само Господ може да ме съди- бел.ред.), дето кой ли чалгар не си го татуира това житейско мото под дърво и камък по своето " фитнес телО ", хем като някой с нещо изтъпее или се изложи, куцо, кьораво и сакато почват да раздават присъди и да изясняват за какво и по какъв начин тъкмо си го е заслужил в този момент това.

Поредният образец за този притеснителен, само че наподобява - всеобщ фасон на мислене е публичната реакция по отношение на историята на Кирил Радев, който потегли самичък от центъра на София и се качи до заслона на Черни връх, тичайки в Новогодишната нощ.

Дали поради недосетливост, дали поради непредпазливост или друго, той не беше снабден съответно за изискванията, в които се намираше, в резултат на което изпадна в рисково за здравето и живота физическо положение.

Успя да стигне до заслона, само че хижари-купонджии невъзмутимо отказваха да му оказват помощ. Историята, популярност Богу, има благополучен край и индивидът е добре, само че въпросът " Нормално и човешко ли е да откажеш помощ на бедстващ човек в планината, при изискване, че можеш да окажеш такава? " остава.

Виж още Уволняват стопаните на заслона на Витоша, отказали достъп на измръзнал екскурзиант