Ангарският маниак - най-бруталният сериен убиец в руската история, призна за нови жертви
Ангарският фанатик Михаил Попков, най-бруталният сериен палач в съветската история, призна за нови закононарушения. Попков към този момент е разказал за 84 потвърдени убийства . По техния брой той съвсем два пъти надминава , който си признава за 56 звесрства, а в съда са потвърдени 43.
Сега фанатикът от Ангарск споделя на следователите за още две дами, които са убити в средата на 90-те. Той приказва, написа признание, тъй като просто желае да излезе на " отмора " - да пътува с проверяващите отвън стените на пандиза за доживотно наказани, където се намира. Кореспондентът на разкрива детайлностите за новите закононарушения на Ангарския фанатик и персонално се срещна с него в следствения затвор.
" Между нас имаше спор и аз я убих ", споделя Попков.
В Ангарск още веднъж организират следствени дейности по новите самопризнания, написани от Михаил Попков. Той ги споделя от пандиза, където излежава две доживотни присъди - неповторим феномен за Русия. Попков е конвоиран в Иркутск и стартира да дава нови показания за убийствата, които е направил.
Ангарският фанатик е облечен в черна тога с бели букви " PZ " на гърдите - несъмнено, в костюм на доживотно наказани. Ръцете му са с белезници начело, които са прикрепени с верига към ръката на ескортиращия го офицер от ОМОН.
Дори две десетилетия след осъществяването на закононарушенията Попков помни доста дребни детайлности.
Той приказва самичък, без да чака въпроси. По негова сметка (и по сметката на проверяващия екип по делата му) това е инспекция №85 на показанията на мястото на престъплението. Той приказва за две убийства, които преди този момент не е споменавал.
Виж още
И двете са осъществени в средата на 90-те. Попков признава, че на брега на река Китой в покрайнините на Ангарск към 1996-1998 година по време, когато е било студено, той е умъртвил жена, която в никакъв случай не е познавал.
" Срещнахме се на улицата пред хотела. Заедно се разхождахме и обиколихме града, купихме лек алкохол - най-вероятно вино - и дойдохме тук. Пихме, по-късно правихме секс, след което сред нас породи спор и аз я убих. Завлякох тялото й надолу и го хвърлих във водата ", споделя Михаил Попков.
Той си спомня, че е умъртвил жертвата с удари по главата с някакъв тежък предмет - или секира, или щанга за гуми, а по-късно го е хвърлил във водата. Може би гаечен ключ е послужил като оръжие за ликвидиране - само че фанатикът от Ангарск има подозрения.
През годините мястото в града се е трансформирало доста. Пътят, по който тогава са се движели Попков и неговата жертва, е променен, липсващ. Друг път пък бе блокиран от бариера и в този момент трябваше да се извървят няколкостотин метра по брега.
Виж още
Но Попков решително разпознава мястото. " Тази факла гореше тук и през 90-те години ", споделя той и сочи към висока кула на към стотина метра от нас, която се намира на територията на химически цех.
Самоличността на една от жертвите към този момент е открита. Тялото й е открито в края на 1996 година в канализация, ситуирана в гора на територията на автобаза Ангарск. За втората жертва не се знае нищо.
Кървав лов
Михаил Попков е най-бруталният сериен палач в съветската история. Започва да убива през 1992 година и е задържан едвам през 2012 година Последните му известни убийства датират от 2008 година. Но всички осведомени с активността му са уверени, че той просто не споделя цялата истина. Никога не се случва фанатик да спре да убива.
Според подполковник Евгений Карчевски, следовател по изключително значими каузи на проверяващия отдел на Следствения комитет на Русия (SU ICR) в Иркутска област, към днешна дата е открито присъединяване на Попков в осъществяването на 84 закононарушения. Освен това в разнообразни документи Попков има друг брой жертви.
Кадри: Предаване Редакция
" Не знам кой ги е броил, споделя фанатикът от Ангарск. - В пандиза всякога, когато се отвори вратата на килията, съм задължен да да кажа за какво съм наказан и споделям: " За ликвидиране на 77 души ". Но тази цифра е неправилна. В две присъди жертвите са маркирани като 78 дами, а за още няколко закононарушения наказателното ми гонене беше прекъснато заради приключване на отминалостта. "
Но какъв брой още убийства лежат на съвестта му е невероятно да се каже сигурно. По време на един от разпитите Попков споделя, че е ходил на лов (както самичък назовава дейностите си) по няколко пъти в месеца.
Работейки в полицията, фанатикът от Ангарск си е " таксувал " вечерите. Често канил дами в колата и по-късно им предложил да пият и да прекарат времето си дружно.
Ако жена се съгласи на това, тя е обречена. Но тези, които отхвърлят, са в цялостна сигурност. Попков ги откарва до у дома и даже постоянно ги съпровожда до вратата на жилището, с цел да не им се случи нещо.
Кадри: Предаване Редакция
Попков стартира да убива, откакто схваща за невярност на жена му. Един ден, откакто се върнал от дежурство, той намерил два употребявани презерватива в кофата за отпадък. Самият той обаче споделя, че това е единствено една от аргументите за закононарушенията му, само че не трябва да се допуска, че единствената.
" Жената би трябвало да бъде страж на фамилното огнище и да бъде мощна поддръжка мъжа си. Но не всички са такива и това е неправилно. Има няколко аргументи, с цел да умъртвявам, несъмнено, а измяната на жена ми е единствено една от тях, само че не и най-важната ", споделя килърът.
Попков я ликвидира с отвертка в главата
Схемата на съвсем всички закононарушения на Попков е една и съща - стартира диалог с дамата, след което купува лек алкохол, след това отиват дружно на насаме място, където пият. След това следва сексуален акт, избухва неочаквана свада и следва ликвидиране. Това споделя самият фанатик от Ангарск, само че очевидци няма.
Според проверяващият Евгений Карчевски Попков решително се усъвършенства в убийствата, което ясно се вижда от дебелата му кореспонденция. Върху телата на първите му жертви са регистрирани следи от голям брой удари, които постоянно не са реализирали резултати. В протоколите за намиране на телата са разказани ясни признаци на битка. Първоначално серийният палач даже не се пробва да крие телата.
Кадри: Предаване Редакция
Но по-късно следите от битка върху телата на жертвите на Попков изчезват. Той стартира да нанася по-малко удари и да крие телата. А едно от последните му разследвани убийства безусловно е неповторимо.
Попков ударя с отвертка дамата в главата по подобен метод, че в началото повода за гибелта е посочена като огнестрелна рана.
Един удар отляво и два напряко до челото. Едва след ексхумация на жертвата върху черепните кости е открита диря, присъща за кръстата отвертка. Но представете каква е била силата на удара, откакто слепоочната кост даже не се е разцепила.
Евгений Карчевски споделя за Попков, че на 56 години е в отлична физическа форма - да вземем за пример, той прави 50 лицеви опори от раз.
" През целия си живот спортува, само че изключително обича биатлон, споделя Карчевски. - През зимата бяга десетки километри на ски, през лятото кара колело. Не всеки мъж на неговата възраст (или даже по-млад) може да се похвали с такова тяло. "
Тази физическа форма разрешава на Попков елементарно да хвърля телата на жертвите в канализацията или във водата и по този начин да ги отдалечи от мястото на закононарушението.
Както следва от материалите за към този момент разследваните убийства, всеки ден той прекарва все по-малко време в осъществяването на закононарушения и скриване на следите им.
sledcom.ru
" Често, в края на краищата, се случваше по този начин - отивам по работа, а тя сама изскача на пътя, съвсем пред колата. И незабавно споделя - ще се повозя с теб, дано се забавляваме. И след това всичко приключва с обстоятелството, че започвах да изпитвам някаква злост към нея ", споделя Михаил Попков.
Цялостната съдебно-психологическа, полова и психиатрична експертиза признава Попков за изцяло вменяем, само че му слага диагноза хомицидомания. Това е психологично разстройство, което се демонстрира в желанието да се убиват хора. Но самият той не е склонен със заключението на специалистите и отхвърля всевъзможни разтройства.
Междувременно всички, които вземат участие в следствията по наказателноте му дело, настояват, че фанатикът от Ангарск се е считал за " чистач, освободил света от леките дами ".
" Не ми харесва по какъв начин ме назовават. Що за фанатик съм? Аз, несъмнено, не си разрешавам да пояснявам дали това е вярно, или неверно, само че не желая да ме назовават по този начин. Вярно, моето мнение въобще няма значение в този момент ", продължава описа си Попков.
Той не е склонен с това, че е наказан за убийства, съпроводени с обезчестяване.
Казва, че изнасилвания не е имало, а и дамите са имали полови връзки с него непринудено. Възможно е от време на време да е било по този начин. На фона на доста други мъже от 90-те Попков наподобява доста добре - подреден, интелигентен, вежлив, величествен и постоянно кара чиста кола.
Не помни лицата на жертвите си
Всички членове на проверяващия екип си спомнят добре първия разпит на Михаил Попков след ареста. Той влиза в офиса, а на стената виси карта с маркирани локации на хипотетичните му закононарушения.
Задържаният я гледа няколко секунди и незабавно стартира да разяснява - тук е погрешно маркирано, тъй като я убих не вляво от електропровода, а вдясно. И тук е неправилно - не беше тук, а на 500 метра по-близо до водната кула. И тук беше посочено погрешно и така нататък
Това се случва през юни 2012 година Но даже и в този момент, десетки години след закононарушенията, Попков помни добре доста детайлности и показва съответни места много тъкмо.
След като води проверяващия екип на мястото на убийството през 1994 година, през юли 2020 година той решително споделя: " Това не е същата канализация, беше малко по-далеч от пътя. И това е нещо ново. "
Wikipedia
Всъщност се оказва, че след ареста на Попков всички битови връзки на мястото са изменени.
" Попков, както и в предходни диалози, съвършено помни всички детайлности на делата си, само че може би като се изключи имената и лицата на жертвите. Когато опре до това, той постоянно " се губи ". Мястото го демонстрира тъкмо, методът на убийството също го демонстрира тъкмо, даже това в какво е облечена си спомня. Но коя по какъв начин се споделя и по какъв начин са изглеждали - не постоянно може да опише ", споделя още Карчевский.
Цялото държание на фанатика по време на всички следствени дейности приказва за едно - той помни всичко, само че не се разкайва за нищо .
" Направих го, тъй като по този начин мислех и съм прав ", споделя той. Всъщност след две доживотни присъди Попков не разбра какъв брой тъга носи на хората - както на роднините на жертвите, по този начин и на околните си.
Няколко дами, починали от ръцете на Попков, към момента имат деца, само че са прекарали доста дни затворени в жилища, защото майките им излязоха " за минута " и не се върнаха.
Само няколко дни по-късно, когато родственици или съседи чуват рев, децата към този момент са освободени и им е обезпечена храна. Роднините на жертвите към момента се опасяват.
А самият Попков се опасява от нещо напълно друго.
" Няколко дни след осъществено закононарушение изпитвах известно безпокойствие. Но за какво да има безпокойствие - няма от какво да се срамя... Изпитвах боязън. Може някой нещо да е видял... Какво ще стане, в случай че стартират да ме подозират... Но минава известно време и това чувство се претърпява. А по-късно се случваше това, което трябваше да се случи... ", споделя Ангарският фанатик.
По следите на Попков
Той стартира да убива дами през 1992 година, само че до 1998 година, когато публикация за Ангарския фанатик се появява в един от централните вестници, случаите на практика не са разследвани.
Сега всички приказват за това като за огромна покруса. Според генерал-майор Андрей Бунев, началник на Дирекцията за следствие на Следствения комитет на Руската федерация в Иркутска област, през 90-те години работата по случая " Попков " надалеч не е провеждана вярно.
" Работата се водеше просто непрофесионално. В някои случаи имаше единствено два или три листа. В Красноярския край, където работих и проверявах убийства от 1988 година, имаше и хора като Попков, само че незаконният им път беше спрян за най-много една и половина до две години. Рядко броят на жертвите доближаваше 10. А тук - не мога да го обясня ", споделя Бунев.
Първият началник на проверяващия екип е държавният консултант на правораздаването от трета класа Валери Костарев, който към момента се помни в Иркутск с обич и признателност.
Именно той през 1998 година събира всички подозрителни случаи, които са повече от двеста.
" Подобни закононарушения са регистрирани освен в Ангарск, само че и в Иркутск, Улан-Уде и Забайкалия. Делата се държат от разнообразни следователи, само че те не бяха обединени в едно произвеждане. Но фактът, че всички закононарушения са осъществени към Ангарск, беше недоверчив ", споделя Валери Костарев.
Кадри: Предаване Редакция
Тогава Костарев и оперативните служащи стартират да събират материали лека-полека. Прави се психически портрет на фанатика от Ангарск и се стига до заключението, че с огромна възможност килърът може да е служител на реда .
Няколко пъти в кола, която е била наоколо до местата на убийства, е имало мъж, който не е регистриран нито от пътните служители на реда, нито от дежурните патрули.
Това може да значи, че обвиненият има уверение от полицията.
Точно по този метод някогашният тогава младши лейтенант от милицията Михаил Попков попадна в полезрението на следствието.
В един миг се изолира и резервира генетичен материал от местата на няколко убийства. Пробите съответстват и търсенето на индивида стартира.
След като научава, Попков предава собствен разбор непринудено, само че на идващия ден се среща с юрист.
Попков е арестуван в края на юни 2012 година във Владивосток - откъдето взима коли за продажба. Той незабавно стартира да признава за убийствата. По първото наказателно дело той признава за 24 закононарушения, а по-късно, до момента в който тече процесът, той написа самопризнание за още 60.
Ангарският фанатик, който е зад решетките от осем години, се съгласи да опише по какъв начин са минали последните му години.
Ето най-ярките фрагменти от неговия монолог:
" Имах шанса, че попаднах в Мордовия, в Торбеевския централен. Климатът там е добър, няма разлики. И изискванията са естествени. Работа има - шием работно облекло. Когато пандемията стартира, започнахме да вършим медицински маски. Моят съкилийник Сергей Заливин ми е съотечественик, имаме сходни закононарушения.
Работих 10 месеца в Торбеевския централен и просто желаех да изляза на отмора - по тази причина написах самопризнание. Знаех, че ще ме заведат до Иркутск. И по този начин се случи. Сега си спомних два нови случая, за които преди този момент не бях съобщавал. Честно казано, мислех, че съм разказал за тях, само че по-късно разбрах, че не съм. Все още ще помня, към момента имам какво да опиша...
Всеки, който приказва с мен по някаква причина, има вяра, че ще бъда откровен до дъно.
Но никой не мисли, че аз давам отговор по този начин и споделям това, което на мен ми изнася, което е потребно за мен.
Имам си избрани правила и в никакъв случай няма да ги прекрача. Сега разбирам, че не съм разказвал всичко преди. И съм подготвен да ви опиша. Но аз не желая нещо непознато! Моето си ми е задоволително.
Като дете четях малко - животът беше сложен, книгите не бяха доста налични. И в този момент наваксвам. Опитвам се да сортирам книги на една тема, само че с разнообразни сюжети. Защото на всяка история би трябвало да се гледа от разнообразни ъгли. И откривам доста забавни неща за себе си, от които бях лишен в детството.
Много одобрявам фразата на Наполеон Бонапарт: " Историята е легенда, в която хората са се съгласили да имат вяра, тъй като спечелилите пишат история. "
А също доста обичам думите на Едуард Радзински: " Основният урок, който ни учи историята, е, че няма потребност да извличаме уроци от историята ".
Карах коли от Владивосток, Усурийск и Находка. Трябваше да се живее от нещо. И аз обичам колите. На пътя е добре, на пътя е умерено...
Но на пътя се случваха разнообразни неща. Ще си припомням.
От създателя
Според оперативните данни Михаил Попков е виновен за над 100 убийства на дами. Той е " работил " в Иркутска област, Република Бурятия, Регион Чита (сега Забайкалска територия) и в Приморие. По маршрута, по който е карал коли за препродажба. Но сходни закононарушения са осъществени и в региона на Москва и Липецк, когато е отивал там. Но самият той не споделя " да " или " не " на съответно сложени въпроси.
Той има един повсеместен отговор за всичко: " Ще си спомня ".
И макар че самият Попков, следвайки френския император, твърди, че историята се написа от спечелили, в действителност неговата история в този момент пишат следователите.
Моето умозаключение: Михаил Попков е създание. Нито демон от плът, нито ангел на отмъщението, нито санитар на човешкото общество, нито отмъстител.
Той е просто създание и палач.
Сега фанатикът от Ангарск споделя на следователите за още две дами, които са убити в средата на 90-те. Той приказва, написа признание, тъй като просто желае да излезе на " отмора " - да пътува с проверяващите отвън стените на пандиза за доживотно наказани, където се намира. Кореспондентът на разкрива детайлностите за новите закононарушения на Ангарския фанатик и персонално се срещна с него в следствения затвор.
" Между нас имаше спор и аз я убих ", споделя Попков.
В Ангарск още веднъж организират следствени дейности по новите самопризнания, написани от Михаил Попков. Той ги споделя от пандиза, където излежава две доживотни присъди - неповторим феномен за Русия. Попков е конвоиран в Иркутск и стартира да дава нови показания за убийствата, които е направил.
Ангарският фанатик е облечен в черна тога с бели букви " PZ " на гърдите - несъмнено, в костюм на доживотно наказани. Ръцете му са с белезници начело, които са прикрепени с верига към ръката на ескортиращия го офицер от ОМОН.
Дори две десетилетия след осъществяването на закононарушенията Попков помни доста дребни детайлности.
Той приказва самичък, без да чака въпроси. По негова сметка (и по сметката на проверяващия екип по делата му) това е инспекция №85 на показанията на мястото на престъплението. Той приказва за две убийства, които преди този момент не е споменавал.
Виж още И двете са осъществени в средата на 90-те. Попков признава, че на брега на река Китой в покрайнините на Ангарск към 1996-1998 година по време, когато е било студено, той е умъртвил жена, която в никакъв случай не е познавал.
" Срещнахме се на улицата пред хотела. Заедно се разхождахме и обиколихме града, купихме лек алкохол - най-вероятно вино - и дойдохме тук. Пихме, по-късно правихме секс, след което сред нас породи спор и аз я убих. Завлякох тялото й надолу и го хвърлих във водата ", споделя Михаил Попков.
Той си спомня, че е умъртвил жертвата с удари по главата с някакъв тежък предмет - или секира, или щанга за гуми, а по-късно го е хвърлил във водата. Може би гаечен ключ е послужил като оръжие за ликвидиране - само че фанатикът от Ангарск има подозрения.
През годините мястото в града се е трансформирало доста. Пътят, по който тогава са се движели Попков и неговата жертва, е променен, липсващ. Друг път пък бе блокиран от бариера и в този момент трябваше да се извървят няколкостотин метра по брега.
Виж още Но Попков решително разпознава мястото. " Тази факла гореше тук и през 90-те години ", споделя той и сочи към висока кула на към стотина метра от нас, която се намира на територията на химически цех.
Самоличността на една от жертвите към този момент е открита. Тялото й е открито в края на 1996 година в канализация, ситуирана в гора на територията на автобаза Ангарск. За втората жертва не се знае нищо.
Кървав лов
Михаил Попков е най-бруталният сериен палач в съветската история. Започва да убива през 1992 година и е задържан едвам през 2012 година Последните му известни убийства датират от 2008 година. Но всички осведомени с активността му са уверени, че той просто не споделя цялата истина. Никога не се случва фанатик да спре да убива.
Според подполковник Евгений Карчевски, следовател по изключително значими каузи на проверяващия отдел на Следствения комитет на Русия (SU ICR) в Иркутска област, към днешна дата е открито присъединяване на Попков в осъществяването на 84 закононарушения. Освен това в разнообразни документи Попков има друг брой жертви.
Кадри: Предаване Редакция " Не знам кой ги е броил, споделя фанатикът от Ангарск. - В пандиза всякога, когато се отвори вратата на килията, съм задължен да да кажа за какво съм наказан и споделям: " За ликвидиране на 77 души ". Но тази цифра е неправилна. В две присъди жертвите са маркирани като 78 дами, а за още няколко закононарушения наказателното ми гонене беше прекъснато заради приключване на отминалостта. "
Но какъв брой още убийства лежат на съвестта му е невероятно да се каже сигурно. По време на един от разпитите Попков споделя, че е ходил на лов (както самичък назовава дейностите си) по няколко пъти в месеца.
Работейки в полицията, фанатикът от Ангарск си е " таксувал " вечерите. Често канил дами в колата и по-късно им предложил да пият и да прекарат времето си дружно.
Ако жена се съгласи на това, тя е обречена. Но тези, които отхвърлят, са в цялостна сигурност. Попков ги откарва до у дома и даже постоянно ги съпровожда до вратата на жилището, с цел да не им се случи нещо.
Кадри: Предаване Редакция Попков стартира да убива, откакто схваща за невярност на жена му. Един ден, откакто се върнал от дежурство, той намерил два употребявани презерватива в кофата за отпадък. Самият той обаче споделя, че това е единствено една от аргументите за закононарушенията му, само че не трябва да се допуска, че единствената.
" Жената би трябвало да бъде страж на фамилното огнище и да бъде мощна поддръжка мъжа си. Но не всички са такива и това е неправилно. Има няколко аргументи, с цел да умъртвявам, несъмнено, а измяната на жена ми е единствено една от тях, само че не и най-важната ", споделя килърът.
Попков я ликвидира с отвертка в главата
Схемата на съвсем всички закононарушения на Попков е една и съща - стартира диалог с дамата, след което купува лек алкохол, след това отиват дружно на насаме място, където пият. След това следва сексуален акт, избухва неочаквана свада и следва ликвидиране. Това споделя самият фанатик от Ангарск, само че очевидци няма.
Според проверяващият Евгений Карчевски Попков решително се усъвършенства в убийствата, което ясно се вижда от дебелата му кореспонденция. Върху телата на първите му жертви са регистрирани следи от голям брой удари, които постоянно не са реализирали резултати. В протоколите за намиране на телата са разказани ясни признаци на битка. Първоначално серийният палач даже не се пробва да крие телата.
Кадри: Предаване Редакция Но по-късно следите от битка върху телата на жертвите на Попков изчезват. Той стартира да нанася по-малко удари и да крие телата. А едно от последните му разследвани убийства безусловно е неповторимо.
Попков ударя с отвертка дамата в главата по подобен метод, че в началото повода за гибелта е посочена като огнестрелна рана.
Един удар отляво и два напряко до челото. Едва след ексхумация на жертвата върху черепните кости е открита диря, присъща за кръстата отвертка. Но представете каква е била силата на удара, откакто слепоочната кост даже не се е разцепила.
Евгений Карчевски споделя за Попков, че на 56 години е в отлична физическа форма - да вземем за пример, той прави 50 лицеви опори от раз.
" През целия си живот спортува, само че изключително обича биатлон, споделя Карчевски. - През зимата бяга десетки километри на ски, през лятото кара колело. Не всеки мъж на неговата възраст (или даже по-млад) може да се похвали с такова тяло. "
Тази физическа форма разрешава на Попков елементарно да хвърля телата на жертвите в канализацията или във водата и по този начин да ги отдалечи от мястото на закононарушението.
Както следва от материалите за към този момент разследваните убийства, всеки ден той прекарва все по-малко време в осъществяването на закононарушения и скриване на следите им.
sledcom.ru " Често, в края на краищата, се случваше по този начин - отивам по работа, а тя сама изскача на пътя, съвсем пред колата. И незабавно споделя - ще се повозя с теб, дано се забавляваме. И след това всичко приключва с обстоятелството, че започвах да изпитвам някаква злост към нея ", споделя Михаил Попков.
Цялостната съдебно-психологическа, полова и психиатрична експертиза признава Попков за изцяло вменяем, само че му слага диагноза хомицидомания. Това е психологично разстройство, което се демонстрира в желанието да се убиват хора. Но самият той не е склонен със заключението на специалистите и отхвърля всевъзможни разтройства.
Междувременно всички, които вземат участие в следствията по наказателноте му дело, настояват, че фанатикът от Ангарск се е считал за " чистач, освободил света от леките дами ".
" Не ми харесва по какъв начин ме назовават. Що за фанатик съм? Аз, несъмнено, не си разрешавам да пояснявам дали това е вярно, или неверно, само че не желая да ме назовават по този начин. Вярно, моето мнение въобще няма значение в този момент ", продължава описа си Попков.
Той не е склонен с това, че е наказан за убийства, съпроводени с обезчестяване.
Казва, че изнасилвания не е имало, а и дамите са имали полови връзки с него непринудено. Възможно е от време на време да е било по този начин. На фона на доста други мъже от 90-те Попков наподобява доста добре - подреден, интелигентен, вежлив, величествен и постоянно кара чиста кола.
Не помни лицата на жертвите си
Всички членове на проверяващия екип си спомнят добре първия разпит на Михаил Попков след ареста. Той влиза в офиса, а на стената виси карта с маркирани локации на хипотетичните му закононарушения.
Задържаният я гледа няколко секунди и незабавно стартира да разяснява - тук е погрешно маркирано, тъй като я убих не вляво от електропровода, а вдясно. И тук е неправилно - не беше тук, а на 500 метра по-близо до водната кула. И тук беше посочено погрешно и така нататък
Това се случва през юни 2012 година Но даже и в този момент, десетки години след закононарушенията, Попков помни добре доста детайлности и показва съответни места много тъкмо.
След като води проверяващия екип на мястото на убийството през 1994 година, през юли 2020 година той решително споделя: " Това не е същата канализация, беше малко по-далеч от пътя. И това е нещо ново. "
Wikipedia Всъщност се оказва, че след ареста на Попков всички битови връзки на мястото са изменени.
" Попков, както и в предходни диалози, съвършено помни всички детайлности на делата си, само че може би като се изключи имената и лицата на жертвите. Когато опре до това, той постоянно " се губи ". Мястото го демонстрира тъкмо, методът на убийството също го демонстрира тъкмо, даже това в какво е облечена си спомня. Но коя по какъв начин се споделя и по какъв начин са изглеждали - не постоянно може да опише ", споделя още Карчевский.
Цялото държание на фанатика по време на всички следствени дейности приказва за едно - той помни всичко, само че не се разкайва за нищо .
" Направих го, тъй като по този начин мислех и съм прав ", споделя той. Всъщност след две доживотни присъди Попков не разбра какъв брой тъга носи на хората - както на роднините на жертвите, по този начин и на околните си.
Няколко дами, починали от ръцете на Попков, към момента имат деца, само че са прекарали доста дни затворени в жилища, защото майките им излязоха " за минута " и не се върнаха.
Само няколко дни по-късно, когато родственици или съседи чуват рев, децата към този момент са освободени и им е обезпечена храна. Роднините на жертвите към момента се опасяват.
А самият Попков се опасява от нещо напълно друго.
" Няколко дни след осъществено закононарушение изпитвах известно безпокойствие. Но за какво да има безпокойствие - няма от какво да се срамя... Изпитвах боязън. Може някой нещо да е видял... Какво ще стане, в случай че стартират да ме подозират... Но минава известно време и това чувство се претърпява. А по-късно се случваше това, което трябваше да се случи... ", споделя Ангарският фанатик.
По следите на Попков
Той стартира да убива дами през 1992 година, само че до 1998 година, когато публикация за Ангарския фанатик се появява в един от централните вестници, случаите на практика не са разследвани.
Сега всички приказват за това като за огромна покруса. Според генерал-майор Андрей Бунев, началник на Дирекцията за следствие на Следствения комитет на Руската федерация в Иркутска област, през 90-те години работата по случая " Попков " надалеч не е провеждана вярно.
" Работата се водеше просто непрофесионално. В някои случаи имаше единствено два или три листа. В Красноярския край, където работих и проверявах убийства от 1988 година, имаше и хора като Попков, само че незаконният им път беше спрян за най-много една и половина до две години. Рядко броят на жертвите доближаваше 10. А тук - не мога да го обясня ", споделя Бунев.
Първият началник на проверяващия екип е държавният консултант на правораздаването от трета класа Валери Костарев, който към момента се помни в Иркутск с обич и признателност.
Именно той през 1998 година събира всички подозрителни случаи, които са повече от двеста.
" Подобни закононарушения са регистрирани освен в Ангарск, само че и в Иркутск, Улан-Уде и Забайкалия. Делата се държат от разнообразни следователи, само че те не бяха обединени в едно произвеждане. Но фактът, че всички закононарушения са осъществени към Ангарск, беше недоверчив ", споделя Валери Костарев.
Кадри: Предаване Редакция Тогава Костарев и оперативните служащи стартират да събират материали лека-полека. Прави се психически портрет на фанатика от Ангарск и се стига до заключението, че с огромна възможност килърът може да е служител на реда .
Няколко пъти в кола, която е била наоколо до местата на убийства, е имало мъж, който не е регистриран нито от пътните служители на реда, нито от дежурните патрули.
Това може да значи, че обвиненият има уверение от полицията.
Точно по този метод някогашният тогава младши лейтенант от милицията Михаил Попков попадна в полезрението на следствието.
В един миг се изолира и резервира генетичен материал от местата на няколко убийства. Пробите съответстват и търсенето на индивида стартира.
След като научава, Попков предава собствен разбор непринудено, само че на идващия ден се среща с юрист.
Попков е арестуван в края на юни 2012 година във Владивосток - откъдето взима коли за продажба. Той незабавно стартира да признава за убийствата. По първото наказателно дело той признава за 24 закононарушения, а по-късно, до момента в който тече процесът, той написа самопризнание за още 60.
Ангарският фанатик, който е зад решетките от осем години, се съгласи да опише по какъв начин са минали последните му години.
Ето най-ярките фрагменти от неговия монолог:
" Имах шанса, че попаднах в Мордовия, в Торбеевския централен. Климатът там е добър, няма разлики. И изискванията са естествени. Работа има - шием работно облекло. Когато пандемията стартира, започнахме да вършим медицински маски. Моят съкилийник Сергей Заливин ми е съотечественик, имаме сходни закононарушения.
Работих 10 месеца в Торбеевския централен и просто желаех да изляза на отмора - по тази причина написах самопризнание. Знаех, че ще ме заведат до Иркутск. И по този начин се случи. Сега си спомних два нови случая, за които преди този момент не бях съобщавал. Честно казано, мислех, че съм разказал за тях, само че по-късно разбрах, че не съм. Все още ще помня, към момента имам какво да опиша...
Всеки, който приказва с мен по някаква причина, има вяра, че ще бъда откровен до дъно.
Но никой не мисли, че аз давам отговор по този начин и споделям това, което на мен ми изнася, което е потребно за мен.
Имам си избрани правила и в никакъв случай няма да ги прекрача. Сега разбирам, че не съм разказвал всичко преди. И съм подготвен да ви опиша. Но аз не желая нещо непознато! Моето си ми е задоволително.
Като дете четях малко - животът беше сложен, книгите не бяха доста налични. И в този момент наваксвам. Опитвам се да сортирам книги на една тема, само че с разнообразни сюжети. Защото на всяка история би трябвало да се гледа от разнообразни ъгли. И откривам доста забавни неща за себе си, от които бях лишен в детството.
Много одобрявам фразата на Наполеон Бонапарт: " Историята е легенда, в която хората са се съгласили да имат вяра, тъй като спечелилите пишат история. "
А също доста обичам думите на Едуард Радзински: " Основният урок, който ни учи историята, е, че няма потребност да извличаме уроци от историята ".
Карах коли от Владивосток, Усурийск и Находка. Трябваше да се живее от нещо. И аз обичам колите. На пътя е добре, на пътя е умерено...
Но на пътя се случваха разнообразни неща. Ще си припомням.
От създателя
Според оперативните данни Михаил Попков е виновен за над 100 убийства на дами. Той е " работил " в Иркутска област, Република Бурятия, Регион Чита (сега Забайкалска територия) и в Приморие. По маршрута, по който е карал коли за препродажба. Но сходни закононарушения са осъществени и в региона на Москва и Липецк, когато е отивал там. Но самият той не споделя " да " или " не " на съответно сложени въпроси.
Той има един повсеместен отговор за всичко: " Ще си спомня ".
И макар че самият Попков, следвайки френския император, твърди, че историята се написа от спечелили, в действителност неговата история в този момент пишат следователите.
Моето умозаключение: Михаил Попков е създание. Нито демон от плът, нито ангел на отмъщението, нито санитар на човешкото общество, нито отмъстител.
Той е просто създание и палач.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ