Един от фундаменталните принципи, които се използват, за да намерим

Един от фундаменталните правила, които се употребяват, с цел да намерим първопричината за даден проблем, се назовава „ Бръснач на Окам “. Този принцип е кръстен на името на  Уилям Окам от 14-ти век и съгласно него най-простото от всички вероятни пояснения за обещано наблюдаване е това, което е най-вероятно да е правилно.
На процедура бръсначът на Окам се употребява за „ изрязване “ на детайли от теории, които не могат да бъдат следени и доказани. Например Айнщайн е дал пояснение на времепространството в специфичната доктрина на относителността. Лоренц от своя страна е постулирал, че времепространствените флуктуации се дължат на придвижването през етера. Но етерът на Лоренц не предстои на наблюдаване и по този метод съставлява излишно комплициран модел. Това не потвърждава автоматизирано, че Айнщайн е прав и Лоренц-не, само че тъй като има доста по-малко „ багаж “ в модела на Айнщайн, теорията му е доста по-вероятна съгласно настоящия набор от наблюдения.
Конспиративните теории нормално опонират на правилото на Окам. Когато създателите на тайни теории изясняват дадени наблюдения, те го вършат по комплициран метод в съпоставяне със общоприетите теории. Техните изводи постоянно ни карат да имаме вяра в в допълнение постулирани фактори, за които рядко има директно доказателство. За сметка на това бръсначът на Окам ни задължава да отстраняваме пояснения, които включват в себе си недоказуем феномен.

Както НАСА, по този начин и създателите на тайни теории ни дават избрани пояснения за обещано събитие. Но някои последователи на теорията ни убеждават, че „ Аполо “ е фалшифицирана стратегия и ни убеждават да имаме вяра в съществуването на неща като смъртоносни бригади или топ-секретни подиуми в отдалечени месности. Няма директни доказателства за съществуването нито на първото, нито на второто. Вероятността, че тези неща биха потвърдили тайната доктрина, в случай че те съществуваха, сама по себе си не съставлява доказателство, че те в действителност съществуват.
Авторите на тайни теории неведнъж ни дават някакво комплицирано пояснение за това, което виждаме на обещано изображение и друго, изцяло друго, само че още веднъж комплицирано пояснение за идващото изображение и така нататък В един миг тези пояснения стартират да си опонират. И започваш да служаш разнообразни пояснения според от това с кой създател на тайна доктрина разговаряш.
Не бива да се тормозим, че другите създатели на тайни теории имат разнообразни хрумвания какво се е случило. Именно по този метод търсим истината. Но има основна разлика, когато една тайна доктрина, взета като едно цяло, се показва дружно с огромно количество голословни спекулации. Често пъти се получава следното – вместо да протича характерен проучвателен развой, при който всички вероятни вероятности се изследват подробно, създателите на тайни теории организират друг вид „ следствие “, при което одобряват тайната доктрина като факт и че е действителна.

Това е общата теза, към която се сплотяват всички вярващи, че човек не е бил на Луната.
За създателите на тази догадка всичките фрагменти, всичките фотоси – от първата стъпка на Армстронг – до играта на голф от Юджийн Сърнан – всички те са снимани във кино студио. Да забележим какво споделя Джей от уеб страницата „ Клавиус “. Той преглежда няколко съответни догатки, които доста постоянно биват изтъквани от създателите на тайни теории.

Психологическият резултат на един Холивудски филм се корени в това, че режисьорът управлява всичките си герои. Той прави по този начин, че героите във кино лентата наподобяват заблудени от лъжата, а актьорите, които играят тези герои, се преструват, че са заблудени. Ето за какво е толкоз елементарно – тук става въпрос за художествена небивалица, а не за документален филм.
Въпреки че Питър Хайъмс разчита на няколко техники, които биха могли да се употребяват за режисирането на машинация, той не е провел изследване дали неговият сюжет би бил достоверен в един същински свят. Това не му е работата. Той просто споделя история. Режисьорът би трябвало да заблуди само героите, които персонално той управлява. Например – гласът на астронавтите от галактическия транспортен съд се фалшифицира посредством записи, които са направени по време на симулациите. Това би проработило досега в който някой не зададе въпрос, който излиза отвън обсега на съответната обстановка. Не е реалистично да се употребява сходна техника в действителния живот още веднъж, още веднъж и още веднъж.

Това е по този начин, тъй като Хайъмс е имал няколкочасово видео от „ Аполо “ като заготовка. Това единствено по себе си не прави видеото от „ Аполо “ по-малко правдиво или работата на Хайъмс по-достоверна.

Въпрос на персонално мнение е дали считаме резултатите от кино лентата за достоверни или не. Има моменти, в които изсценировката на Стенли Кубрик ясно личи:

А. Има прекалено много дефекти.На няколко пъти срещаме доказателства, че става въпрос за изсцениран филм. Забелязваме ъглите на театралните панели, жиците, отраженията от оборудването и прочие Тези дефекти се появяват във всеки филм, без значение от дългогодишния опит на рефисьорите. Кубрик е имал разполагаем няколко месеца и огромен бюджет, с цел да може да изценира това, което се побира рамките в два часа и половина кино артикул. Програмата „ Аполо “ ни е предоставила 10 пъти повече фотоси без забележими неточности!
Б. Астрономията е неверна. Изгледите от Земята към Луната и от Луната към Земята не съответстват. Например Земята е високо в небето, както се вижда от базата Клавиус, до момента в който в действителност би трябвало да се намира ниско на хоризонта. Фазите на Земята се трансформират коренно сред сцените.
Б. Фотографията е неверна. Подобно на всеки Холивудски филм, по този начин и във „ Одисеята “ виждаме преносимо звездно поле дружно с осветени от Слънцето обекти. Не е допустимо да се снимат по едно и също време двете неща с едни и същи настройки на камерата. Дори и да имаме магическа камера, която да го направи, звездното поле не би трябвало да се движи.
В: Придвижването на Луната не става по този начин, както се чака. Докато Д-р Флойдовият превозвач каца на Луната, прахът се издига по метод, който загатва, че филмът е сниман в условия на атмосфера. И това в действителност е по този начин. Ако филмът бе сниман във вакуум, прахът би образувал плосък пласт и би се диспергирал бързо.
(…)

Авторите на тайни теории ни убеждават, че НАСА е била в положение да направи имитация, тъй като Кубрик е съумял да реализира същото. Но съгласно горепосочените забележки Кубрик не е сполучил да я направи правдиво. Специалните резултати не са в положение да излъжат наблюдаващите, че следят лунен или галактически пейзаж.

Много последователи на тайни теории, отпред с Клайд Люис, насочват вниманието ни към публикация, която обикаля в интернет и за която се допуска, че разказва в детайли техниките на Кубрик за имитация на лунно кацане. Статията обаче е хумористична – появила се е за пръв път в раздел „ alt.humor.best-of-usenet “ на юзнет групите.

Тук не става въпрос за проблем, който може да се реши с пари. По-големият бюджет би повишил качеството на резултатите (в „ Одисеята “ и „ Кеприкорн 1 “), само че не и тяхното приложение и меродавност в границите на действителния живот. Няма значение какъв брой пари се вкарват в това да направиш реалистично звездно поле – това не компенсира обстоятелството, че не би следвало да виждаш никакво такова поле – а още по-малко преносимо. Освен това минусите са резултат от главните техники при правенето на филм – нещо, за което Кубрик най-вероятно е знаел, а физиците едва ли биха могли да окажат помощ.

След като разгледахме всичко това – можем да заключим сигурно – нелогично и неуместно е да се твърди, че НАСА е снимала кацането на Луната благодарение на експерти от Холивуд.