Бангиране на родната реч
Един мой другар, писателят Алек Попов, има есе " Писателят като разузнавач ". В него споделя не за пристрастието на хората на перото към възможни задължения с тайните служби (макар че историята знае много такива случаи), а за нещо по-просто. Как писателят следи и подслушва живота в близост, седейки някъде сам, и с това самичък на себе си замязва на разузнавач - безгрижен или несъзнателен. Той прави това не от подло воайорство или за полза някаква - узнаване на политически и корпоративни секрети, а по този начин е организиран - да гледа и слуша в самотните си занимания. После - да мисли. А най-сетне, вероятно, да вкара нещо от изшпионираното в текст, в случай че му се стори значимо.
Съвсем неотдавна гледах и слушах, малко в профил, огромна група младежи, едвам излезли от юношеството. Прехласна ме сленгът им. " Тоя ше го бангирам некой ден, братле ", " фъкан неудачник, братле ", " тая твойта кифла е без дънна платка, братле "... Имаше и доста нецензурно, и секс, само че за разлика от нас едно време ми направи усещане, че на тези бисексуалното им беше напряко норма.
Ние си говорехме на " пич " в миналото, - " скивай, пич, това, скивай, пич, това ", а в този момент - " братле ". Дали пък не идва времето
на всемирното човешко приятелство, усмихнах се вътрешно
Сега съществено. Нещо става с младежите ни в региона на езика и филантропичното. С математиката нещата са по-добре, само че с българския и литературата нещата отиват към някаква мъка. Казвам го освен от персонални наблюдения, а го слушам от няколко близки преподаватели в междинните учебни заведения, па и във ВУЗ-овете. Оплакват се от възходящ брой на такива юноши, които не схващат смисъла на доста български думи, не могат да построят ясна и разумна фраза, не четат на практика никакво художество. Преди няколко дни минаха матурите - стана ми забавно по какъв начин младежи обясниха избора си да се явят най-масово на матура по британски - най-лесно било. И не щото преподавателите са ги научили добре, а тъй като знаят езика, тъй като разцъкват из Мрежата от напълно невръстни; там без британски, даже да изпиратстваш, нещо не става.
С това не споделям, че е неприятно да знаеш добре британски. Много е хубаво даже. Казвам обаче, че в някакъв миг, несъмнено обвързван с цели и изява, българският евентуално стартира да ти се коства непотребен, даже непотребен. А речникът става нищожен, първичен.
То не е покруса единствено по себе си, ще каже съвсем всеки втори. Какво толкова - я ми дай ти заплата 2-3 000 евракита, па дано и не знам български. И сякаш е по този начин - но не напълно.
Наскоро проучване на Българска академия на науките откри, че към този момент повече българи работят в чужбина, в сравнение с в България, т.е. към 2.5 милиона работят отвън граница, а 2.1 милиона работят в страната. И това не е неприятно единствено по себе си. Нито това, че доста от българите, живеещи надалеч от родината, са придобили непознато поданство. Националната и езиковата неволя са в това, че доста фамилии с непознати паспорти нямат никакво желание да стимулират децата си да аплайват за българско поданство. И че доста българи са склонни да се откажат от българско поданство, в случай че това е изискване за придобиване на атрактивен непознат паспорт. Езикът освен това състояние се губи елементарно. Вече елементарно се губи и тук. Разказвал съм случая с младо момиче от София, което още на 17 бе написало разказ за ученическите се премеждия. Момичето - интелигентно, романът - занимателен, написан напряко... на британски. Дотук добре, бравос даже. Но когато я попитах за какво на британски, откровено ми отвърна: " Аз го почнах на български,
но ми се видя някак тромаво, изсъхнало "...
Всеки езиковед ще ви каже, че когато обеднява езикът ти, обеднява и мисленето. Езикът е комплицирано нещо, той се храни от всекидневното другарство на доста нива, както и от писателската досетливост, жанр, лексикално благосъстояние. Но езици изчезват - всяка седмица, всеки месец. Сега са към 5500 - 6000 в света и се губят. Първо - тези на затънтени племена и селца из джунглите и островите. После - тези на дребни общности в другояче огромни страни. След това иде ред на по-големи общности, след това - на дребни страни, след това - на междинни евентуално.
Пак ще кажа - осъзнавам, че това плаши мен, само че надали плаши мнозина. Какво толкоз неприятно да приказваме примерно всички на британски, но да вземаме огромни заплати и да ни е прекрасен животът, никак няма да е зле.
Мразя да се самоцитирам, само че в тази ситуация не го върша от безочливост, а да покажа, че една наклонност е на път да се реализира. Някъде към 1991 година написах следното в мерена тирада:
А другояче дърветата и къщите,
трамваите, прасетата, врабчетата,
индивидите, каруците и нивите
се чудят по какъв начин да станат на Америка.
Но майките мълчат с очи на крави -
индийски крави пред огромна суша,
и все по-често, Боже, не посмяват
децата си в света Ти да повикат.
Младите, съгласно мен, към този момент станаха на Америка. Навън и някъде - по заплати, тук - основно по език. Ала тук мощно им се свива и броят. Младите у нас сред 15 и 29 година са малко над 1 милион, съгласно статистиките непрекъснато понижават. За България това е почти с 40 хиляди на година. Според разбори на Организация на обединените нации България е с най-бързо свиващото се население в света. Аз ще допълня, че се свива и езикът. Връзка сред тези неща има.
Пак ще кажа - индивидите съществуват преди езиците и нациите. Сигурно ще просъществуват и след намаляването, даже след изгубването на тези последните. В дълготраен исторически проект, видяно от Космоса, тук покруса няма, тъкмо никаква.
Но на мен ми е мъчително.
Съвсем неотдавна гледах и слушах, малко в профил, огромна група младежи, едвам излезли от юношеството. Прехласна ме сленгът им. " Тоя ше го бангирам некой ден, братле ", " фъкан неудачник, братле ", " тая твойта кифла е без дънна платка, братле "... Имаше и доста нецензурно, и секс, само че за разлика от нас едно време ми направи усещане, че на тези бисексуалното им беше напряко норма.
Ние си говорехме на " пич " в миналото, - " скивай, пич, това, скивай, пич, това ", а в този момент - " братле ". Дали пък не идва времето
на всемирното човешко приятелство, усмихнах се вътрешно
Сега съществено. Нещо става с младежите ни в региона на езика и филантропичното. С математиката нещата са по-добре, само че с българския и литературата нещата отиват към някаква мъка. Казвам го освен от персонални наблюдения, а го слушам от няколко близки преподаватели в междинните учебни заведения, па и във ВУЗ-овете. Оплакват се от възходящ брой на такива юноши, които не схващат смисъла на доста български думи, не могат да построят ясна и разумна фраза, не четат на практика никакво художество. Преди няколко дни минаха матурите - стана ми забавно по какъв начин младежи обясниха избора си да се явят най-масово на матура по британски - най-лесно било. И не щото преподавателите са ги научили добре, а тъй като знаят езика, тъй като разцъкват из Мрежата от напълно невръстни; там без британски, даже да изпиратстваш, нещо не става.
С това не споделям, че е неприятно да знаеш добре британски. Много е хубаво даже. Казвам обаче, че в някакъв миг, несъмнено обвързван с цели и изява, българският евентуално стартира да ти се коства непотребен, даже непотребен. А речникът става нищожен, първичен.
То не е покруса единствено по себе си, ще каже съвсем всеки втори. Какво толкова - я ми дай ти заплата 2-3 000 евракита, па дано и не знам български. И сякаш е по този начин - но не напълно.
Наскоро проучване на Българска академия на науките откри, че към този момент повече българи работят в чужбина, в сравнение с в България, т.е. към 2.5 милиона работят отвън граница, а 2.1 милиона работят в страната. И това не е неприятно единствено по себе си. Нито това, че доста от българите, живеещи надалеч от родината, са придобили непознато поданство. Националната и езиковата неволя са в това, че доста фамилии с непознати паспорти нямат никакво желание да стимулират децата си да аплайват за българско поданство. И че доста българи са склонни да се откажат от българско поданство, в случай че това е изискване за придобиване на атрактивен непознат паспорт. Езикът освен това състояние се губи елементарно. Вече елементарно се губи и тук. Разказвал съм случая с младо момиче от София, което още на 17 бе написало разказ за ученическите се премеждия. Момичето - интелигентно, романът - занимателен, написан напряко... на британски. Дотук добре, бравос даже. Но когато я попитах за какво на британски, откровено ми отвърна: " Аз го почнах на български,
но ми се видя някак тромаво, изсъхнало "...
Всеки езиковед ще ви каже, че когато обеднява езикът ти, обеднява и мисленето. Езикът е комплицирано нещо, той се храни от всекидневното другарство на доста нива, както и от писателската досетливост, жанр, лексикално благосъстояние. Но езици изчезват - всяка седмица, всеки месец. Сега са към 5500 - 6000 в света и се губят. Първо - тези на затънтени племена и селца из джунглите и островите. После - тези на дребни общности в другояче огромни страни. След това иде ред на по-големи общности, след това - на дребни страни, след това - на междинни евентуално.
Пак ще кажа - осъзнавам, че това плаши мен, само че надали плаши мнозина. Какво толкоз неприятно да приказваме примерно всички на британски, но да вземаме огромни заплати и да ни е прекрасен животът, никак няма да е зле.
Мразя да се самоцитирам, само че в тази ситуация не го върша от безочливост, а да покажа, че една наклонност е на път да се реализира. Някъде към 1991 година написах следното в мерена тирада:
А другояче дърветата и къщите,
трамваите, прасетата, врабчетата,
индивидите, каруците и нивите
се чудят по какъв начин да станат на Америка.
Но майките мълчат с очи на крави -
индийски крави пред огромна суша,
и все по-често, Боже, не посмяват
децата си в света Ти да повикат.
Младите, съгласно мен, към този момент станаха на Америка. Навън и някъде - по заплати, тук - основно по език. Ала тук мощно им се свива и броят. Младите у нас сред 15 и 29 година са малко над 1 милион, съгласно статистиките непрекъснато понижават. За България това е почти с 40 хиляди на година. Според разбори на Организация на обединените нации България е с най-бързо свиващото се население в света. Аз ще допълня, че се свива и езикът. Връзка сред тези неща има.
Пак ще кажа - индивидите съществуват преди езиците и нациите. Сигурно ще просъществуват и след намаляването, даже след изгубването на тези последните. В дълготраен исторически проект, видяно от Космоса, тук покруса няма, тъкмо никаква.
Но на мен ми е мъчително.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ