Пак за България като страна на разлома“
Един мой доста твърдоглав конкурент с фундаментално военно обучение и неприкрит бранител на експанзията на Путин и с-ие в Украйна ме укори, че в последно време съм станал доста раздразним към " иначемислещите ". Опитвам се да съм оптимално въздържан към множеството " иначемислещи ", въпреки че при множеството от тях въобще не може да става дума за " мислене ".
Чудя им се на хората, застанали на страната на Путин.
При едни от тях, позицията им е въпрос на образование и на наслоения през целия им живот. Сама по себе си тази тематика може да изпълни книга, като за огромна докторска дисертация, само че на всеки му е ясно защо става дума и сега тук многото думи са непотребни.
При други е въпрос на взаимозависимост и на " признателност " за някакво облагодетелстване в близкото минало. Тези хора съм по-склонен да ги схвана, въпреки че няма нищо нравствено в това да оправдаваш заличаването на Мариупол с деловите си задължения. Но тук въпреки всичко става дума за взаимозависимост, а не за напълно свободно волеизявление.
При трети си е искрено агентурна активност. Това май е и " съставомерно ", за него има текстове в Наказателния кодекс, но " институциите " в страната, на които им заплащат, с цел да се занимават с тези неща като че ли не са се " преработили ", с цялото ми почитание към чиновниците им, които комай в доста случаи са с вързани ръце.
Има една категория хора (към нея отнасям и моя конкурент, който ме укорява в назадничавост и в отвращение да вникна в дълбоката психика на агресорите), при които става дума както на образование и наслоения, по този начин и на типично българската съпротива против всеки наш формален съдружник в даден миг. (Сигурен съм, че в руско време тези хора са разправяли вицове за Брежнев на пакост...). Всичко разбирам, само че има две неща, които не мога да приема по никакъв метод.
Първото нещо е бруталната неистина. Не може да се лъже по този начин необмислено, безсрамно и безогледно. Нападнал си прилежаща страна с цялата си военна мощност, " полираш " градовете й един по един и продължаваш да твърдиш, че не водиш война и никак, но никак не стреляш по цивилни. Вярно е, че по време на война първа умира истината, но тук истината е умряла още преди войната.
Впрочем, да си спомним многократните изказвания на Путин от преди 2014 година (в момента из нета обикаля един подобен откъс от 2008 година), че границите на Украйна са интернационално приети, включително и от Русия и никакъв Кримски въпрос не съществува.
Второто нещо е нахалството и безочието, с което се демонизират украинците, украинската страна, политическите им водачи. Сравнението сред Република Северна Македония и Украйна, тезата за " несъществуващата " украинска нация персонално мен ме " озверява ". Това е толкоз гнусна " опорка ", че може да бъде измислена единствено от соловьевците и сходните им пропагандисти - изроди, които са може би по-виновни от Путин за сегашната обстановка.
Всички тези неистини, клевети, неистини с 10 % истина, отровни неистини с деветдесет % истина - всичко това ми идва допълнително. Ставам на 60 тази година и лъжата и измамата са все по-непоносими за мен. А ужким минавам за толерантен човек и мога да понеса доста нещо.
Честна дума - повече мога да схвана хората, които имат някаква директна материална полза от Русия, спрямо тези, които изцяло гратис се " самозомбират " и работят ли работят в интерес на триумфа на злото. Защото нашествието на Путин в Украйна е " марш на злото " в най-чист тип.
Тук обаче желая да прибавя още нещо и това е въпросът за вероятността на разграниченото ни общество. На други места в напълно теоретичен, а не публицистичен и полемичен проект, съм изписал много мастило, с цел да обясня, че България е " страна на разлома ", съгласно класификацията на популярния Самюел Хънтингтън. В книгата си " Сблъсъкът на цивилизациите " той пази тезата, че в бъдеще споровете и несъгласията ще са най-много на цивилизационна основа. Пак там той прокарва границите сред обособените цивилизации и вкарва понятието " страна на разлома ".
Като образци за " страни на разлома ", Хънтингтън показва Украйна и Турция. Сега, би трябвало да сме наясно, че книгата на Хънтингтън (той за жалост е мъртвец, другояче щеше да има какво да каже днес) е писана в края на двадесетия век. Тогава Украйна в действителност изглеждаше " цивилизационно разграничена ", било по набожен, било по езиков принцип. Днес виждаме, че под грижите на Владимир Владиимирович Путин и страната, и нацията им са повече от консолидирани. Сигурно Хънтингтън без всякакво страдание ще да одобри, че и в цивилизационната принадлежност има динамичност.
Проблемът обаче не е Украйна, а България. За разлика от консолидираната и мобилизирана да отбрани физическото битие на народа си Украйна, България е толкоз разграничена, че се е трансформирала в христоматиен образец на " страна на разлома ". Българите сме разграничени на про-украинци и про-руснаци; на глобалисти и анти-глобалисти; на последователи на европейската интеграция и на нейни противници; на про-американисти и на анти-американисти.
И колкото повече разграничителни линии да изчертавам, толкоз повече се вижда, че става дума за две едни и същи " общности ", които по незабравим метод съответстват, каквито и " кливиджи " (разломи, съгласно терминологията на Стейн Рокан) да прокарваме. Има явен спор сред тези две общности.
От едната страна са тези, които харесват най-общо казано западните полезности (с цялата конвенционалност на това понятие), свободата като полезност (пак с цялата й условност) и забележете - рационализма. Хората, които отхвърлят науката, за които имунизациите са " пробни течности ", рядко стоят на демократични или на евроинтеграционни позиции. Те назовават мракобесието си - " национализъм ".
От другата страна са хората, които желаят да построят милион берлински стени, които крият омразата си към европейската интеграция зад голисткия етикет " Европа на Отечествата ", които считат глобализацията за международно зло, че и за международна интрига. Към тази група по натурален път се причислява и по-голямата част на антиваксърите (антиваксъри в България имаше и преди да сме чували за Ковида), на последователите на ирационалното - от пишман православна мистичност (ключовата дума е " пишман " ) до " кемтрейсиз " и плоскоземие. В очите на тези хора Западът е зложелател с изключение на всичко друго и тъй като там науката е уважавана и са по-напред в множеството проучвателен предметни области. Има и по-умерени хора, които просто се плашат от настъпващите промени и биха предпочели всичко да си стои по този начин, както е. Тези хора също елементарно се активизират против всякакви " Истанбулски конвенции " и други сходни.
Разделението на нашето общество е доста съществено и за мое страдание - прекомерно трайно. Противоречията се трупаха дълго време и не престават да се натрупат по експоненциална взаимозависимост. Изгледи за прекъсване на борбата няма. Напротив, нещата отиват към още по-лошо.
Възниква въпросът какво ни чака при другите сюжети за развиване на сегашната обстановка.
Единият сюжет, извънредно скептичен е победа на Путин в Украйна и продължаващо развиване на триумфа му в югозападно (за него) направление - през Молдова към Румъния и България. Тук е доста елементарно да се предскаже какво ще стане, в случай че бъдем още веднъж " освободени " за не знам си кой път. Ще излязат от дупките си куп хора, които до този миг са се " снишавали " по тодорживковски и са писали описи. В тези описи евентуално ще попаднат и много русофили, и даже путинофили - най-много, тъй като не са били задоволително гневни в отстояването на убежденията си или пък тъй като пишещите описите ще видят в тях конкуренция за постовете, за които лелеят радужни фантазии.
След това ще станем очевидци на нещо, което към този момент е било. Първо, несъмнено ще има " безотчетни " месец-два, през които ще се разчистват най-много персонални сметки, а също по този начин ще се " отстраняват " хора, които мъчно могат да бъдат упрекнати в каквото и да е, даже в псуване на Путин, само че са някакъв проблем за представителите на новоналагащия се хайлайф.
След това евентуално ще има арбитражен съд над " враговете на човечеството ", които са имали нахалството да не боготворят Путин, че са му и прекословили по най-безотговорен метод. Позицията във връзка с войната тук ще има решителен темперамент за присъдите, като можем да не се съмняваме, че в това време смъртното наказване ще бъде възобновено.
След това ще стартира " превъзпитание " на необятните маси, която ще се съпровожда наложително с преразпределение на собствеността. Мнозина русофили и даже путинофили от по-заможните прослойки внезапно ще научат, че са врагове на правата религия, тъй като имуществото им е нелегално добито (не са нужни доказателства за това - работата ще става с посочване) и то би трябвало да стане притежание на новите " праведни хора ". Белене естествено ще се пръсне по шевовете си, а на каменната кариера в Ловеч няма да остане камък върху камък от възпитателна активност.
Да се напише прогноза какво би станало при следващото ни освобождение, въобще не е мъчно. Много по-трудно е да си отговорим, какво ще стане при положение на проваляне на Путин и на отбиване на войските, изпратени да " денацифицират " - през днешния ден Украйна, на следващия ден и други страни.
Разделението няма да изчезне. Напротив, у последователите на Путин ще останат всички вероятни нюанси на реваншистките настроения. Мнозина (по-подлите) ще се снишат, някои даже може да се разкаят, само че те ще са единици. Останалите ще си останат на здравите си позиции и ще чакат идващия избавител. Или пък ще търсят очакване в тълкуванието на Библията, което предсказва, че китайците ще завладеят света. Тези хора ще не престават да чакат, някой да ги освободи от тегобата да бъдат свободни и да стартира да им споделя с " прави едно, прави две " по какъв начин тъкмо да се държат и по какъв начин да си подреждат живота.
Тези хора ще продължат да живеят с убеждението, че в действителност те са болшинство, че те са вършиме, а към тях има едно малцинство от дегенерати, които се кланят на прогнилия Запад и на Антихриста. Тези хора ще изясняват, че походът на " освободителите " не е съумял не тъй като обективните условия са били против тях, а тъй като някой е предал идеята. Нищо чудно да се появи и някоя изключително радикална политическа " фракция ", която да разгласи Путин за изменник, по този начин както беше разгласен за изменник Горбачов. Всъщност, тези хора биха имали доста по-голямо съображение, само че претекстовете, с които ще разгласят Путин в изменничество, няма да са в посока на това, че е разсипал страната и я е изправил против горе-долу целия свят, а тъй като американците са му платили да загуби войната.
Привържениците на демокрацията, западните полезности, свободата в разните й форми, естествено ще си останат на позициите. Те ще имам един къс интервал от време, в който да се порадват на успеха си, само че по-късно ще се изправят още веднъж пред разделянето на българското общество в цялата му хубост.
Много бързо " осеферилите се " някогашни путинофили, които в това време ще са станали някакви други " фили ", ще отворят уста два пъти по-големи от преди и отново ще изясняват, по какъв начин някой желае да ни изличи от повърхността на Земята; че сме жертва на скрит план на рептилиите; че свързаността на света е злополучие, измислено от сионските мъдреци, йезуитите или от Бил Гейтс и екипа му (подходящото се попълня по желание).
Репресии над путинофилите няма да има заради простата причина, че техните съперници в никакъв случай няма да станат като тях. Много добре си спомняме, че след Десети ноември, минимум крещяха за отмъщение тези, които бяха " студирали " по концлагерите и пандизите. Още повече, че при разиграването на описания, Божем удобен сюжет, путинофилите няма да са направили закононарушенията, които биха направили в изискванията на неподходящия сюжет. Така де, кой ще санкционира някого поради персоналното му мнение?
И по този начин просто ще влезем в нов цикъл на опълчването в " страната на разлома ". Авторитарните режими няма да са се разпаднали - най-малко Китай постоянно ще е на разположение за ентусиазъм на феновете на мощната ръка и синхронното маршируване. Русия ще е претърпяла проваляне, ще е с " разкървавен нос ", само че до повече най-вероятно няма да се стигне. Най-малкото, тъй като надали на някого в демократичния свят ще му допадне вероятността, Китай да " придобие " половин Сибир и изход на Северния ледовит океан. В този удобен сюжет Русия просто краткотрайно ще бъде отказана от претенциите си да бъде велика световна мощ и ще бъде оставена да бъде фактор от районно значение.
Ако руснаците съумеят да произведат някаква нова фасадна народна власт с по-изискана фасада, най-вероятно ще й се оставят и спомагателни церемониални функционалности от рода на Г-8, Г-20 и демон знае още какво. Каквото и да приказват нашите путинофили, Западът и американците в частност, въобще не са унижавали Русия след имплозията и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Напротив, те направиха куп неща в противоположната посока, само че сега в Москва е на мода да се споделя на бялото - черно.
Така че, в нашето българско " общество на разлома " ще съществуват всички ментални, политически и геополитически условия с цел да продължи разделянето. Боя се, че въображението ми не доближава, с цел да предвиждам, какво форми на общуване би могло да роди това опълчване в " страната на разлома ".
Сигурно ще станем очевидци на пораждане на паралелни субкултури, като най-вероятно новия - остарял кливидж ще бъде " патриоти " против глобализатори и евроинтегратори. Ако тогава има Facebook, българското флагче на аватара несъмнено отново ще е знак на омразата, към западните полезности и рационалността, а не на любов към Отечеството. То благото Отечество е отлично като територия и заслужава всякаква любов, само че казусът с жителите на територията ще продължи.
Всъщност, в случай че Хънтингтън беше жив, щеше с интерес да наблюдава, че това от неговата доктрина, което може би ще бъде опровергано в Украйна, а евентуално и в Турция, ще бъде ослепително обезщетено с блестящия образец на България. България - страна на разлома. Сто % Хънтингтън.
Така че, съжителството на двете " племена ", на двете субкултури, най-вероятно ще роди невероятни последици. Нищо чудно да възникне и неофициална сегрегация. Заведения с надписи: " За глобалисти и неолиберали вход неразрешен ". Или противоположното: " Матрьошки не се позволяват в заведението ". Вероятно, днешните путинофили, които са хора с усет към ритуализираната мелодрама, ще ревизират хората, които желаят да влизат в техните кръчми било с целуване на настоящото тогава знаме на Русия, било на портрета на ръководителя на Китайската комунистическа партия. Последното - според от геополитическия уклон на заведението.
Излишно е да се споделя, че би било същинско благополучие, в случай че тази спонтанна сегрегация се реализира единствено в кръчмите и кафенетата. Ще научим някак си къде да вървим и къде да не вървим. Но казусът е, че това състояние евентуално ще се популяризира и в образованието, и в цялата културна сфера.
Няма да е невероятно, с известно усърдие и от двете страни, само че естествено с по-голям възторг от последователите на източната псевдо мистичност, пишман православието, плоската Земя и дълбоката психика на Шойгу, в по-далечно бъдеще да се радваме на две паралелни просветителни системи, най-много във висшето обучение. В едните висши образователни заведения ще се приказва за народна власт, за пазарна стопанска система, за превъзмогване на проблемите подбудени от Четвъртата индустриална гражданска война и тути кванти, а в другите - за " партикуларизъм ", за отбрана на идентичността, за славянската реципрочност и най-много за безспорния факт, че слънцето изгрява от изток, само че никога от Япония и Южна Корея...
Горното не е черен комизъм. Дори и да ни споходи удобния сюжет, при който Путин е изпратен при оня транспортен съд от военноморския си флот и ние не сме обект на опасност от нечии геополитически замашки най-малко известно време, ние отново ще останем неимоверно заангажирани с вътрешното си разделяне.
За жал, не мога да дам особени рекомендации за превъзмогването на такова разделяне в " страната на разлома " - аз съм единствено политолог и социолог. Ако можех да дам на часа концепция по какъв начин най-малко малко да се тушира разделянето, което продължава да се отваря година след година, несъмнено щях да съм оракул, а не академик със скромни искания.
Чудя им се на хората, застанали на страната на Путин.
При едни от тях, позицията им е въпрос на образование и на наслоения през целия им живот. Сама по себе си тази тематика може да изпълни книга, като за огромна докторска дисертация, само че на всеки му е ясно защо става дума и сега тук многото думи са непотребни.
При други е въпрос на взаимозависимост и на " признателност " за някакво облагодетелстване в близкото минало. Тези хора съм по-склонен да ги схвана, въпреки че няма нищо нравствено в това да оправдаваш заличаването на Мариупол с деловите си задължения. Но тук въпреки всичко става дума за взаимозависимост, а не за напълно свободно волеизявление.
При трети си е искрено агентурна активност. Това май е и " съставомерно ", за него има текстове в Наказателния кодекс, но " институциите " в страната, на които им заплащат, с цел да се занимават с тези неща като че ли не са се " преработили ", с цялото ми почитание към чиновниците им, които комай в доста случаи са с вързани ръце.
Има една категория хора (към нея отнасям и моя конкурент, който ме укорява в назадничавост и в отвращение да вникна в дълбоката психика на агресорите), при които става дума както на образование и наслоения, по този начин и на типично българската съпротива против всеки наш формален съдружник в даден миг. (Сигурен съм, че в руско време тези хора са разправяли вицове за Брежнев на пакост...). Всичко разбирам, само че има две неща, които не мога да приема по никакъв метод.
Първото нещо е бруталната неистина. Не може да се лъже по този начин необмислено, безсрамно и безогледно. Нападнал си прилежаща страна с цялата си военна мощност, " полираш " градовете й един по един и продължаваш да твърдиш, че не водиш война и никак, но никак не стреляш по цивилни. Вярно е, че по време на война първа умира истината, но тук истината е умряла още преди войната.
Впрочем, да си спомним многократните изказвания на Путин от преди 2014 година (в момента из нета обикаля един подобен откъс от 2008 година), че границите на Украйна са интернационално приети, включително и от Русия и никакъв Кримски въпрос не съществува.
Второто нещо е нахалството и безочието, с което се демонизират украинците, украинската страна, политическите им водачи. Сравнението сред Република Северна Македония и Украйна, тезата за " несъществуващата " украинска нация персонално мен ме " озверява ". Това е толкоз гнусна " опорка ", че може да бъде измислена единствено от соловьевците и сходните им пропагандисти - изроди, които са може би по-виновни от Путин за сегашната обстановка.
Всички тези неистини, клевети, неистини с 10 % истина, отровни неистини с деветдесет % истина - всичко това ми идва допълнително. Ставам на 60 тази година и лъжата и измамата са все по-непоносими за мен. А ужким минавам за толерантен човек и мога да понеса доста нещо.
Честна дума - повече мога да схвана хората, които имат някаква директна материална полза от Русия, спрямо тези, които изцяло гратис се " самозомбират " и работят ли работят в интерес на триумфа на злото. Защото нашествието на Путин в Украйна е " марш на злото " в най-чист тип.
Тук обаче желая да прибавя още нещо и това е въпросът за вероятността на разграниченото ни общество. На други места в напълно теоретичен, а не публицистичен и полемичен проект, съм изписал много мастило, с цел да обясня, че България е " страна на разлома ", съгласно класификацията на популярния Самюел Хънтингтън. В книгата си " Сблъсъкът на цивилизациите " той пази тезата, че в бъдеще споровете и несъгласията ще са най-много на цивилизационна основа. Пак там той прокарва границите сред обособените цивилизации и вкарва понятието " страна на разлома ".
Като образци за " страни на разлома ", Хънтингтън показва Украйна и Турция. Сега, би трябвало да сме наясно, че книгата на Хънтингтън (той за жалост е мъртвец, другояче щеше да има какво да каже днес) е писана в края на двадесетия век. Тогава Украйна в действителност изглеждаше " цивилизационно разграничена ", било по набожен, било по езиков принцип. Днес виждаме, че под грижите на Владимир Владиимирович Путин и страната, и нацията им са повече от консолидирани. Сигурно Хънтингтън без всякакво страдание ще да одобри, че и в цивилизационната принадлежност има динамичност.
Проблемът обаче не е Украйна, а България. За разлика от консолидираната и мобилизирана да отбрани физическото битие на народа си Украйна, България е толкоз разграничена, че се е трансформирала в христоматиен образец на " страна на разлома ". Българите сме разграничени на про-украинци и про-руснаци; на глобалисти и анти-глобалисти; на последователи на европейската интеграция и на нейни противници; на про-американисти и на анти-американисти.
И колкото повече разграничителни линии да изчертавам, толкоз повече се вижда, че става дума за две едни и същи " общности ", които по незабравим метод съответстват, каквито и " кливиджи " (разломи, съгласно терминологията на Стейн Рокан) да прокарваме. Има явен спор сред тези две общности.
От едната страна са тези, които харесват най-общо казано западните полезности (с цялата конвенционалност на това понятие), свободата като полезност (пак с цялата й условност) и забележете - рационализма. Хората, които отхвърлят науката, за които имунизациите са " пробни течности ", рядко стоят на демократични или на евроинтеграционни позиции. Те назовават мракобесието си - " национализъм ".
От другата страна са хората, които желаят да построят милион берлински стени, които крият омразата си към европейската интеграция зад голисткия етикет " Европа на Отечествата ", които считат глобализацията за международно зло, че и за международна интрига. Към тази група по натурален път се причислява и по-голямата част на антиваксърите (антиваксъри в България имаше и преди да сме чували за Ковида), на последователите на ирационалното - от пишман православна мистичност (ключовата дума е " пишман " ) до " кемтрейсиз " и плоскоземие. В очите на тези хора Западът е зложелател с изключение на всичко друго и тъй като там науката е уважавана и са по-напред в множеството проучвателен предметни области. Има и по-умерени хора, които просто се плашат от настъпващите промени и биха предпочели всичко да си стои по този начин, както е. Тези хора също елементарно се активизират против всякакви " Истанбулски конвенции " и други сходни.
Разделението на нашето общество е доста съществено и за мое страдание - прекомерно трайно. Противоречията се трупаха дълго време и не престават да се натрупат по експоненциална взаимозависимост. Изгледи за прекъсване на борбата няма. Напротив, нещата отиват към още по-лошо.
Възниква въпросът какво ни чака при другите сюжети за развиване на сегашната обстановка.
Единият сюжет, извънредно скептичен е победа на Путин в Украйна и продължаващо развиване на триумфа му в югозападно (за него) направление - през Молдова към Румъния и България. Тук е доста елементарно да се предскаже какво ще стане, в случай че бъдем още веднъж " освободени " за не знам си кой път. Ще излязат от дупките си куп хора, които до този миг са се " снишавали " по тодорживковски и са писали описи. В тези описи евентуално ще попаднат и много русофили, и даже путинофили - най-много, тъй като не са били задоволително гневни в отстояването на убежденията си или пък тъй като пишещите описите ще видят в тях конкуренция за постовете, за които лелеят радужни фантазии.
След това ще станем очевидци на нещо, което към този момент е било. Първо, несъмнено ще има " безотчетни " месец-два, през които ще се разчистват най-много персонални сметки, а също по този начин ще се " отстраняват " хора, които мъчно могат да бъдат упрекнати в каквото и да е, даже в псуване на Путин, само че са някакъв проблем за представителите на новоналагащия се хайлайф.
След това евентуално ще има арбитражен съд над " враговете на човечеството ", които са имали нахалството да не боготворят Путин, че са му и прекословили по най-безотговорен метод. Позицията във връзка с войната тук ще има решителен темперамент за присъдите, като можем да не се съмняваме, че в това време смъртното наказване ще бъде възобновено.
След това ще стартира " превъзпитание " на необятните маси, която ще се съпровожда наложително с преразпределение на собствеността. Мнозина русофили и даже путинофили от по-заможните прослойки внезапно ще научат, че са врагове на правата религия, тъй като имуществото им е нелегално добито (не са нужни доказателства за това - работата ще става с посочване) и то би трябвало да стане притежание на новите " праведни хора ". Белене естествено ще се пръсне по шевовете си, а на каменната кариера в Ловеч няма да остане камък върху камък от възпитателна активност.
Да се напише прогноза какво би станало при следващото ни освобождение, въобще не е мъчно. Много по-трудно е да си отговорим, какво ще стане при положение на проваляне на Путин и на отбиване на войските, изпратени да " денацифицират " - през днешния ден Украйна, на следващия ден и други страни.
Разделението няма да изчезне. Напротив, у последователите на Путин ще останат всички вероятни нюанси на реваншистките настроения. Мнозина (по-подлите) ще се снишат, някои даже може да се разкаят, само че те ще са единици. Останалите ще си останат на здравите си позиции и ще чакат идващия избавител. Или пък ще търсят очакване в тълкуванието на Библията, което предсказва, че китайците ще завладеят света. Тези хора ще не престават да чакат, някой да ги освободи от тегобата да бъдат свободни и да стартира да им споделя с " прави едно, прави две " по какъв начин тъкмо да се държат и по какъв начин да си подреждат живота.
Тези хора ще продължат да живеят с убеждението, че в действителност те са болшинство, че те са вършиме, а към тях има едно малцинство от дегенерати, които се кланят на прогнилия Запад и на Антихриста. Тези хора ще изясняват, че походът на " освободителите " не е съумял не тъй като обективните условия са били против тях, а тъй като някой е предал идеята. Нищо чудно да се появи и някоя изключително радикална политическа " фракция ", която да разгласи Путин за изменник, по този начин както беше разгласен за изменник Горбачов. Всъщност, тези хора биха имали доста по-голямо съображение, само че претекстовете, с които ще разгласят Путин в изменничество, няма да са в посока на това, че е разсипал страната и я е изправил против горе-долу целия свят, а тъй като американците са му платили да загуби войната.
Привържениците на демокрацията, западните полезности, свободата в разните й форми, естествено ще си останат на позициите. Те ще имам един къс интервал от време, в който да се порадват на успеха си, само че по-късно ще се изправят още веднъж пред разделянето на българското общество в цялата му хубост.
Много бързо " осеферилите се " някогашни путинофили, които в това време ще са станали някакви други " фили ", ще отворят уста два пъти по-големи от преди и отново ще изясняват, по какъв начин някой желае да ни изличи от повърхността на Земята; че сме жертва на скрит план на рептилиите; че свързаността на света е злополучие, измислено от сионските мъдреци, йезуитите или от Бил Гейтс и екипа му (подходящото се попълня по желание).
Репресии над путинофилите няма да има заради простата причина, че техните съперници в никакъв случай няма да станат като тях. Много добре си спомняме, че след Десети ноември, минимум крещяха за отмъщение тези, които бяха " студирали " по концлагерите и пандизите. Още повече, че при разиграването на описания, Божем удобен сюжет, путинофилите няма да са направили закононарушенията, които биха направили в изискванията на неподходящия сюжет. Така де, кой ще санкционира някого поради персоналното му мнение?
И по този начин просто ще влезем в нов цикъл на опълчването в " страната на разлома ". Авторитарните режими няма да са се разпаднали - най-малко Китай постоянно ще е на разположение за ентусиазъм на феновете на мощната ръка и синхронното маршируване. Русия ще е претърпяла проваляне, ще е с " разкървавен нос ", само че до повече най-вероятно няма да се стигне. Най-малкото, тъй като надали на някого в демократичния свят ще му допадне вероятността, Китай да " придобие " половин Сибир и изход на Северния ледовит океан. В този удобен сюжет Русия просто краткотрайно ще бъде отказана от претенциите си да бъде велика световна мощ и ще бъде оставена да бъде фактор от районно значение.
Ако руснаците съумеят да произведат някаква нова фасадна народна власт с по-изискана фасада, най-вероятно ще й се оставят и спомагателни церемониални функционалности от рода на Г-8, Г-20 и демон знае още какво. Каквото и да приказват нашите путинофили, Западът и американците в частност, въобще не са унижавали Русия след имплозията и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Напротив, те направиха куп неща в противоположната посока, само че сега в Москва е на мода да се споделя на бялото - черно.
Така че, в нашето българско " общество на разлома " ще съществуват всички ментални, политически и геополитически условия с цел да продължи разделянето. Боя се, че въображението ми не доближава, с цел да предвиждам, какво форми на общуване би могло да роди това опълчване в " страната на разлома ".
Сигурно ще станем очевидци на пораждане на паралелни субкултури, като най-вероятно новия - остарял кливидж ще бъде " патриоти " против глобализатори и евроинтегратори. Ако тогава има Facebook, българското флагче на аватара несъмнено отново ще е знак на омразата, към западните полезности и рационалността, а не на любов към Отечеството. То благото Отечество е отлично като територия и заслужава всякаква любов, само че казусът с жителите на територията ще продължи.
Всъщност, в случай че Хънтингтън беше жив, щеше с интерес да наблюдава, че това от неговата доктрина, което може би ще бъде опровергано в Украйна, а евентуално и в Турция, ще бъде ослепително обезщетено с блестящия образец на България. България - страна на разлома. Сто % Хънтингтън.
Така че, съжителството на двете " племена ", на двете субкултури, най-вероятно ще роди невероятни последици. Нищо чудно да възникне и неофициална сегрегация. Заведения с надписи: " За глобалисти и неолиберали вход неразрешен ". Или противоположното: " Матрьошки не се позволяват в заведението ". Вероятно, днешните путинофили, които са хора с усет към ритуализираната мелодрама, ще ревизират хората, които желаят да влизат в техните кръчми било с целуване на настоящото тогава знаме на Русия, било на портрета на ръководителя на Китайската комунистическа партия. Последното - според от геополитическия уклон на заведението.
Излишно е да се споделя, че би било същинско благополучие, в случай че тази спонтанна сегрегация се реализира единствено в кръчмите и кафенетата. Ще научим някак си къде да вървим и къде да не вървим. Но казусът е, че това състояние евентуално ще се популяризира и в образованието, и в цялата културна сфера.
Няма да е невероятно, с известно усърдие и от двете страни, само че естествено с по-голям възторг от последователите на източната псевдо мистичност, пишман православието, плоската Земя и дълбоката психика на Шойгу, в по-далечно бъдеще да се радваме на две паралелни просветителни системи, най-много във висшето обучение. В едните висши образователни заведения ще се приказва за народна власт, за пазарна стопанска система, за превъзмогване на проблемите подбудени от Четвъртата индустриална гражданска война и тути кванти, а в другите - за " партикуларизъм ", за отбрана на идентичността, за славянската реципрочност и най-много за безспорния факт, че слънцето изгрява от изток, само че никога от Япония и Южна Корея...
Горното не е черен комизъм. Дори и да ни споходи удобния сюжет, при който Путин е изпратен при оня транспортен съд от военноморския си флот и ние не сме обект на опасност от нечии геополитически замашки най-малко известно време, ние отново ще останем неимоверно заангажирани с вътрешното си разделяне.
За жал, не мога да дам особени рекомендации за превъзмогването на такова разделяне в " страната на разлома " - аз съм единствено политолог и социолог. Ако можех да дам на часа концепция по какъв начин най-малко малко да се тушира разделянето, което продължава да се отваря година след година, несъмнено щях да съм оракул, а не академик със скромни искания.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ