Червен ангъч
Един доста публикуван тип в Северното полукълбо е дивата патица. Тя е непрекъснат прелетен и ловджийски обект. Сред голямото многообразие от диви патици има и такива, които са редки и са под отбрана на закона.
Такъв тип е аленият ангъч. В България се работи интензивно за възобновяване на популациите на тази забавна патица, която е присъща с това, че женските осиновяват дребните на други от своя тип. Подкрепата за този план може да се изрази и в опознаване на типа патица червен ангъч.
Класификация на аления ангъч
Червеният ангъч е прочут с научното си наименование Tadona ferruginea и с разговорните имена ръждив ангъч и червен килифар. Те са относително едри птици от фамилията на Патицовите - Anatidae и принадлежат на разреда на Гъскоподобните - Anseriformes.
Червените ангъчи са един от 160 типа в огромното семейство на Патицовите. Те са разграничени на два типа: червен и бял ангъч. Ангъчите съставляват рода Tadorna.
Птицата е разказана за първи път през 1764 година от зоолога Петър Палас, който я кръщава Anas ferruginea, а по-късно е трансферирана в жанр Tadona с другите патици.
Анализът на птицата демонстрира, че е най-близка до южноафриканската патица и основава хибриди с други членове на рода. Няма приети подвидове.
Името на рода Tadona идва от френски и значи патица, а името на типа ferruginea е от латински генезис и значи ръждив.
Как наподобява аленият ангъч?
Това е водолюбива, относително едра птица. Дължината на тялото на ангъча е от 58 до 70 сантиметра с обсег на крилете от 110 до 135 сантиметра.
Тя има оранжево-кафяво оперение на тялото и по-бледа глава, до момента в който опашката и летателните пера в крилата са черни. Те контрастират на белия цвят в крилата.
Теглото на птицата също варира, от 1200 до 1600 грама. Този вид патица върви добре по земята, плува добре, само че не е деен гмуркач, тя се гмурка рядко.
В подмяна на това е отличен авиатор, лети доста бързо, а при полета издава тон, който се чува като анг и оттова идва името ангъч. Обажданията са както във въздуха, по този начин и на земята.
Във външния тип на мъжките и женските има дребна разлика. При мъжките ръждивожълтата глава и предница на врата са отделени от тъмноръждивата долна част на врата с стеснен черен пръстен. При женската той липсва. Цялото оперение на женската е по-светло, в профил е съвсем бяла.
Опашката, човката и краката на птицата са черни и при двата пола. Оцветяването избледнява с възрастта на перата. В края на размножителния интервал птиците линеят и мъжкият губи черната си яка, само че през декември и април го възвръща.
Местообитания на аления ангъч
Съществуват доста дребни популации от този тип патица в северозападна Африка и Етиопия, само че главната зона на разпространяване е от югоизточна Европа, през Палеарктика, до езерото Байкал, Монголия и западен Китай. Населението от тези патици на изток е мигриращо и зимува в Индийския субконтинет.
Характерното местообитание на аления ангъч са огромни влажни зони и реки с кални крайбрежия и се среща в огромен брой езера и водохранилища. Размножава се в езера с висока надморска височина, само че отвън размножителния сезон избира потоци в низините, бавни реки, езера, наводнени тревни площи, блата и лагуни.
Макар че се среща рядко в залесени региони, патицата може да бъде забелязана както в сладки, по този начин и в солени води и лагуни. Обитава и по-висока надморска височина. Има и бродници измежду тези птици, които стигат от време на време чак до Исландия.
Хранене на аления ангъч
Червеният ангъч е най-вече нощна птица. Всеяден е. Храни се с треви, млади издънка на растения - както зърнени, по този начин и водни растения. Освен това яде водни и сухоземни безгръбначни.
Лятно време пасе зеленината, семената и покълналите растения, разнообразявайки ги с инсекти или дребни безгръбначни, а през есента атакува зърнените храни, аленият ангъч яде безгръбначни животни и водни растения.
Снимка: bergadder/pixabay.com Размножаване на аления ангъч
Червеният ангъч е основно нощна птица. Среща се по двойки или дребни групи и рядко образува огромни ята. Събира се за зимуване на определени езера или мудни реки. Може да се съберат до над 4 хиляди птици на някое изключително привлекателно и комфортно място.
Птиците идват в главните ми места за размножаване през март и април. Между мъжкия и женската съществува мощна връзка и се счита, че те се събират за цялостен живот. Тогава те са доста нападателни към своя тип и към други типове.
Водещата роля в моногамната двойка е на женската, която избира колегата си по време на сватбения сезон.
Чифтосването се прави на водата след къс обред на ухажване с разпъване на шията, потапяне на главата и покачване на опашката.
Гнездото постоянно е надалеч от водата в дупка в дърво или пролука в канара, измежду пясъчни дюни. Изградено е от женската и е покрито с пера, пух и треви. За гнездото се избира да бъде основано в дупка в земята, изоставена от язовци, лисици и други животни. Гнездото може да е даже в дупка на някое дърво на височина 10 метра. Виждани са гнезда, издигнати на покриви на здания.
Женската снася към 8 яйца най-често, само че броят им варира от 7 до 14. Това става в края на април и началото на юни. Те са кремаво-бели, приблизително 68 на 47 милиметра. Инкубацията е дело на женската, само че мъжкият е наоколо. Яйцата се излюпват след към 28 дни, в края на май.
Двамата родители се грижат за дребните в идващите 55 дни. Семейството може да остане дружно като група за известно време.
Младите стават полово зрели на 2 години.
След размножаването възрастните отслабват, губят височината и силата на полета си. Преди това те се придвижват до огромни водни тела, където могат да се запазят от грабителство, до момента в който са без полет.
Есенната миграция стартира към септември. Размножаването им е по-успешно при влажно лято.
Статус на аления ангъч
Птицата е необичаен и предпазен тип, записан в Червената книга. Популациите на червен ангъч в Европа понижават поради измененията в климата около отводняване на влажните зони, а и поради ловуването на птиците. Те обаче са по- приспособими от други водолюбиви птици към нови местообитания.
В Азия птицата имат известна отбрана, тъй като будистите ги считат за свещени животни. Там популациите са непрекъснати и дори нарастват. Резерватът в Тибет е значима зона за зимуване и тук те получават отбрана.
Общата бройка на популацията е сред 170 хиляди и 220 хиляди индивида.
В последните години се вършат опити за възобновяване на популацията им и в нашата страна на пробна база Калимок. Ежегодно се развъждат изкуствено и се освобождават в природата към 20 птици, като задачата е този липсващ у нас тип да бъде сполучливо възобновен. Към нужните ограничения се включва също проучване на числеността и площта на популациите и заканите. С мониторинг се дефинират нови предпазени територии.
В момента може да бъде открит единствено към дребни водоеми в Добруджа и към Черно море.
В предишното аленият ангъч е отглеждан у нас край Дунав като домашна птица, сходно на кокошки, гъски, пуйки, юрдечки. Вероятно тогава те са се наричали също казарки или паганки, които са все названия на красивата птица с ръждиво оперение.
