Притча за свободата
Един юноша се обърна към един занаятчия: ”Кажи ми какво е независимост? ”
“Коя независимост? ”, попита го майсторът.
“Първата независимост е нелепостта. Тя наподобява на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората независимост е разкаянието. То е като капитан на транспортен съд, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на избавителната лодка.
Третата независимост е разбирането. То идва след нелепостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и тъй като се огъва, където е слаба. ”
Младежът попита: ”Това всичко ли е? ”
Майсторът: “Някои считат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси посредством тях. Също като природата тя може да си разреши много заблуди, тъй като непрестанно и без изпитание замества подправени играчи с нови. На тези обаче, на които разрешава да мислят, оставя известна независимост и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови крайбрежия. “
" Законите на любовта ", Берт Хелингер
