Как картината Луцифер стига от Мюнхен до София
Един млад мъж, който обича техниката и естествените науки и който дава на машинистите на влака великодушни бакшиши, с цел да изпусне малко пара. Това е обликът, изникващ в съзнанието на Маргот Брандлхубер, ръководителка на сбирката в музея " Вила Щук " в Мюнхен, когато приказва за Фердинанд I Български, написа " Зюддойче Цайтунг " (ЗЦ), представен от.
Князът, по-късно цар Фердинанд I Български, пътувал с Ориент експрес (а той обичал да пътува), прикачвал салонния си вагон към края на композицията, но влизал в кабината на машинистите, с цел да кара самичък влака. Нерядко царят, за смут на пасажерите, ускорявал толкоз доста, че последният вагон започвал да се клатушка застрашително по релсите.
Любител на изкуствата
По-нататък изданието напомня, че Фердинанд доста обичал изкуствата. Като обожател на музиката на Рихард Вагнер, той обилно подкрепял фестивала в Байройт, поради което през 1928 година той става негов почетен жител. Твърди се, че сред 1883 и 1943 година не е пропуснал нито едно издание на фестивала, добавя мюнхенското издание.
И по този начин, до момента в който щастливо пътува из Европа, с цел да навестява роднините си в Кобург, той обича да отсяда в Мюнхен при херцог Макс Емануел в замъка Бидерщайн в Английската градина. В Мюнхен той се среща с политици, икономически магнати и банкери, с цел да стабилизира политически и модернизира стопански България, която ръководи от 1887 година Но също по този начин посещава прочутите изложения в Стъкления замък и галерии като художествения салон на придворния снабдител на изкуство Андреас Пютрих. Именно там през 1891 година Фердинанд се среща с изключителната картина на Франц декор Щук " Луцифер ", която и до през днешния ден се радва на огромна респект в България.
Фердинанд и " Луцифер "
Фердинанд незабавно се влюбва в картината и я купува. Дали той и Щук са се срещнали персонално по това време, не е несъмнено, споделя Брандлхубер, представена от ЗЦ. Знаем обаче, че " Луцифер " последователно се трансформира в емблематично произведение на изкуството и във втората татковина на Фердинанд - България. Картината и в този момент се намира в София - в галерията " Квадрат 500 ".
Ценителката на творчеството на Щук е очарована и от личността на Фердинанд I Български. В хода на проучването си Брандлхубер научава доста за българския държател, който се качва на престола прекомерно млад и некомпетентен, само че се оказва доста значим за страната, изяснява Брандлхубер. След края на Първата международна война през 1918 година той е заставен да абдикира, а откакто Австрия, която го е привличала мощно, му отхвърля леговище, той се завръща към фамилните си корени в Кобург, където умира през 1948 година.
Социалистическа България нехае за някогашния монарх и не почита желанието му да бъде заровен в София. Тогава жителите на Кобург го погребват в пътуващ ковчег, евентуално с вярата, че Фердинанд един ден въпреки всичко ще успее да се прибере в София. Това се случва три четвърти век по-късно – напролет на тази година тленните остатъци на царя бяха пренесени в София със аероплан. Жалко в действителност, тъй като едно последно пътешестване с трен щеше да е доста пó на място за фена на локомотивите Фердинанд, разяснява " Зюддойче Цайтунг ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Князът, по-късно цар Фердинанд I Български, пътувал с Ориент експрес (а той обичал да пътува), прикачвал салонния си вагон към края на композицията, но влизал в кабината на машинистите, с цел да кара самичък влака. Нерядко царят, за смут на пасажерите, ускорявал толкоз доста, че последният вагон започвал да се клатушка застрашително по релсите.
Любител на изкуствата
По-нататък изданието напомня, че Фердинанд доста обичал изкуствата. Като обожател на музиката на Рихард Вагнер, той обилно подкрепял фестивала в Байройт, поради което през 1928 година той става негов почетен жител. Твърди се, че сред 1883 и 1943 година не е пропуснал нито едно издание на фестивала, добавя мюнхенското издание.
И по този начин, до момента в който щастливо пътува из Европа, с цел да навестява роднините си в Кобург, той обича да отсяда в Мюнхен при херцог Макс Емануел в замъка Бидерщайн в Английската градина. В Мюнхен той се среща с политици, икономически магнати и банкери, с цел да стабилизира политически и модернизира стопански България, която ръководи от 1887 година Но също по този начин посещава прочутите изложения в Стъкления замък и галерии като художествения салон на придворния снабдител на изкуство Андреас Пютрих. Именно там през 1891 година Фердинанд се среща с изключителната картина на Франц декор Щук " Луцифер ", която и до през днешния ден се радва на огромна респект в България.
Фердинанд и " Луцифер "
Фердинанд незабавно се влюбва в картината и я купува. Дали той и Щук са се срещнали персонално по това време, не е несъмнено, споделя Брандлхубер, представена от ЗЦ. Знаем обаче, че " Луцифер " последователно се трансформира в емблематично произведение на изкуството и във втората татковина на Фердинанд - България. Картината и в този момент се намира в София - в галерията " Квадрат 500 ".
Ценителката на творчеството на Щук е очарована и от личността на Фердинанд I Български. В хода на проучването си Брандлхубер научава доста за българския държател, който се качва на престола прекомерно млад и некомпетентен, само че се оказва доста значим за страната, изяснява Брандлхубер. След края на Първата международна война през 1918 година той е заставен да абдикира, а откакто Австрия, която го е привличала мощно, му отхвърля леговище, той се завръща към фамилните си корени в Кобург, където умира през 1948 година.
Социалистическа България нехае за някогашния монарх и не почита желанието му да бъде заровен в София. Тогава жителите на Кобург го погребват в пътуващ ковчег, евентуално с вярата, че Фердинанд един ден въпреки всичко ще успее да се прибере в София. Това се случва три четвърти век по-късно – напролет на тази година тленните остатъци на царя бяха пренесени в София със аероплан. Жалко в действителност, тъй като едно последно пътешестване с трен щеше да е доста пó на място за фена на локомотивите Фердинанд, разяснява " Зюддойче Цайтунг ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ