„Един малко по-различен поглед за развитието на енергетиката на България

„ Един малко по-различен взор за развиването на енергетиката на България до 2030 година “, по този начин проф. Христо Василев показа личната си визия и на представяният от него колектив от учени за развиването на бранша през идващите години. Документът под названието „ Идеен план на Стратегия за развиване на енергетиката в България с небосвод до 2030 година “ беше показана в НСТС с присъединяване на Българския народен комитет по осветяване, Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КНИИП), Българската фотоволтаична асоциация и Българската слънчева асоциация. При представянето проф. Василев обърна внимание, че Енергийната тактика е приоритет на Министерски съвет, а показаният от него документ засяга по-скоро хрумвания за развиване на енергийния бранш.

Енергийната тактика на проф. Василев е направена при изискванията на доста незнайни.

В момента текат диспути във връзка с жизнеспособността на плана за АЕЦ „ Белене “. Проектът е с неразбираем рестарт. Налице е и европейският референтен документ, който изисква до 4 години да се изпълнят условията за намаляван на излъчванията от серни и азотни излъчвания, както и изхвърлянията от живак, напомни при представянето й проф. Колев.

Базата

Документъ стъпва върху няколко съществени фактора – от равнището на излъчванията през енергоемкостта на Брутния вътрешен артикул до развиването на новите технологии и в частност на ВЕИ-та и визията на Европа за бъдещето.

Емисиите от парникови газове водят до климатични промени. Температурата на Земята от 1895 година до 2015 година се е повишила с 1,1 градуса и виждате следствията от повишението на тази температура – парников резултат и нарастване на естествените бедствия, които за последните години са се нараснали три пъти. Ако не се вземат ограничения, тези събития ще стават все по-често и все по-големи, сподели проф. Василев.

Енергийната активност на Брутният вътрешен продукт на България е един извънредно значим индикатор. И ние от този преход, който желаеме да създадем от сегашната енергетика, декарбонизиране на енергетиката и не е съобразяваме, може би няма да получим положителното решение. Като съпоставяне професорът уточни, че да вземем за пример енергийната активност на Брутният вътрешен продукт на Дания имаме с 6,5 пъти по-висока енергийна активност на Брутният вътрешен продукт. „ Богатите страни с висок Брутният вътрешен продукт на популацията имат ниска енергийна активност на своята стопанска система. Няма богата страна с висока енергийна активност на Брутният вътрешен продукт. За да стане България богата би трябвало да понижаваме енергийната активност. Възможно ли е това? Да. “, сподели професорът. Според него, това може да се случи като към 2030 година енергийната активност би трябвало да се намали от актуалните 450 кг нефтен еквивалент до 185 кг н.е., т.е. – спад от 2,4 пъти.
Емисиите от фини прахови частици няма по какъв начин да не бъдат обсъждани в този енергиен преход, изясни още проф. Василев, като по разнообразни данни, по думите му към 10 хиляди души годишно умират от фини прахови частици.

Емисиите на парникови газове към 2030 година би трябвало да бъдат сензитивно по-ниски от индикативната цел от 40 %, добави той.
Европейският енергиен съюз е другата база за така наречен показан абстрактен план за енергийна тактика до 2030 година, като индикативните цели към 2030 година планува спад на парниковите газове по отношение на равнището от 1990 година с 40 %, увеличение на каузи на ВЕИ до 27 % от общо потребяваната сила и повишение на енергийната успеваемост с 30%.

Енергиен преход

Постигането може да стане с енергиен преход, в границите на който да бъдат реализирани следните цели: увеличение на повишаването и последователно понижаване на цените на електрическата сила за промишлеността и за бита.

„ Досега никоя от тактиките, които са били представяни, такава цел не е била поставяна “, сподели проф. Василев. Според нея разноските на бита за електрическа сила не би трябвало да надвишават 4 % от приходите.

На последващо място се планува за произвеждане на електрическа сила да се употребяват най-вече български първични материали – биомаса, природен газ (ако успеем да открием), ВЕИ, като по този метод ще се усили енергийната самостоятелност на страната – до 80%.

Съответно следва понижаване на нездравословните излъчвания със обществените резултати от това, понижаване на енергийната беднотия и възстановяване на качеството на отопление и изстудяване. На последващо място проф. Василев слага намаление на енергоемкостта на Брутният вътрешен продукт, създаване на ВЕИ, само че без прилагане на преференциални цени. Тук в тази част професорът слага и запазването на работните места в бранш енергетика и в частност в комплекса Марица Изток, като същата бъде преобразувана в зона за високи технологии. В нея по думите му може да се създават интелигентни системи за ръководство на енергийната система.

„ Така, както се обрисуват нещата, с условията на редукциите за парникови газове и условията на Европейска комисия може да се случи затваряне на Мариците, само че това не би трябвало да става. Ние би трябвало да мислим за различен вид. В противоположен случай един огромен регион може да бъде обезлюден, това ще коства доста повече от една атомна централа и по тази причина тук би трябвало да погледнем и политически и държавнически “, сподели той.
Проф.Василев сложи и въпроса за възстановяване на работата на енергийната система за обезпечаване на енергийната сигурност. Всичко това би трябвало да се случи с частни вложения, без държавни гаранции.

Моделът ВЕИ

На базата на показаните нагоре визии проф. Василев изясни, че най-успешният модел, на който българската енергетика е основаният на интелигентните системи, новите ВЕИ технологии и несъмнено, на енергийната успеваемост.

В идейният си план, разглеждайки развиването на технологиите, главно в бранша на ВЕИ той доближава до извода, че цената на електрическата сила за крайните консуматори през 2030 година ще бъде от порядъка на 45 евро за МВтч.

В частност в плана проф. Василев обръща главно внимание на производството на електрическа енергия от фотоволтаици, като прави обзор на спада на цените на технологиите, увеличението на КПД, подобряването на индустриалната цена на електрическата енергия, развиването на инверторните технологии и на системите за предпазване на сила.

Може ли освен това състояние да има централа, която може да продава на цена от 70 евро на MWh франко централа, сложи въпрос проф. Василев. В допълнение той уточни, че към 2030 година освен, че няма да има недостиг на електрическа сила в района, само че даже ще има остатък.

" Разковничето е енерината успеваемост ", сподели проф. Василев.

В направеният енергиен баланс в идейния план се планува производството на сила ще бъде понижено от 111 ТВтч през 2015 година (с включена сила от дървата за огрев) до 77 ТВтч през 2030 година В частта за ВЕИ обаче е заложено удвояване на производството до 13,78 Твтч от 6,54 Твтч през 2016 година

При производството на нуклеарна сила, т.е. АЕЦ не се залага на забележителна смяна, като се планува към 2030 година то да е от порядъка на 15 Твтч, или на половина. За топлоелектрическите централи се предвижда понижаване на производството им от 27,7 ТВтч да падне на 10,66 ТВтч. Прогнозите са основани на упования за растеж на Брутният вътрешен продукт със 70% от 2015 година до 2030 година и на понижаване на потреблението на сила с 30% за същия интервал.
Основната енергоспестяваща мярка планува създаване на фотоволтаични системи на покривите, които по думите на проф. Василев могат да доведат до спад на електропотреблението с 10 %.

Той изрази противоречие с тезата, че електрическите автомобили ще изискват кой знае какви нови мощности. Изчисленията сочат, че при един милион електрически автомобили през посочения интервал ще има потребност 2,2 ТВтч годишно, което както сподели той е единствено 5% от актуалното електропотребление.