Притча за конника и змията
Един конник, минавайки по пътя, видял по какъв начин дребна отровна змия влезнала в разтворената уста на латентен на земята човек. Конникът схванал, че в случай че не го разсъни, то отровата евентуално ще убие нещастника. Пришпорвайки коня си, той за момент се оказал до спящия човек и почнал да го дръжка с камшика, до момента в който индивидът не скочил с опулени от смут очи.
Преди да се опомни, конникът го погнал към дървото, където се търкаляли изгнили ябълки, и го предиздвикал да яде от тях, след това с ударите на камшика го подгонил към реката и го предиздвикал да пие с огромни глътки...
В това време индивидът все се опитвал да се отскубне от своят изтезател.
- Какво съм ти направил, о жестоки дребосъче!? Защо ме мъчиш по този начин, за какво издевателстваш над мене!? - стенел той, давейки се от глътките вода.
Но конникът бил немилостив. До късна вечер той изтезавал нещастника и най-сетне, в цялостно безсилие, индивидът паднал на земята и почнал да повръща.
Така дружно с водата и гнилите ябълки съумял да повърне и змията. Тогава избавеният осъзнал каква заплаха го заплашвала и почнал да благодари и да моли за амнистия своят избавител, само че му споделил: - Ако незабавно ми беше обяснил каква е работата, щях да приема лекуването ти с огромна ненаситност.
- Ако ти бях разказал в самото начало, ти или нямаше да ми повярваш, или щеше да се парализираш от боязън, или щеше да избягаш; а може би щеше да заспиш, търсейки забвение - във всеки един от тези случаи нямаше да мога да ти оказа помощ.
Понякога привидната свирепост на мъдрия е по-добра от „ добротата ” на глупеца.
(Суфи притча)
