14 грама червено месо дневно, за да спасим планетата
Един кг говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без спиране
Който яде месо, разрушава планетата. Това излиза наяве от последните отчети, направени без значение един от различен от учени от Световния климатичен съвет, от Германия и от Англия.
Един от най-големите замърсители с въглероден двуокис в света е производството на месо за храна. Най-опасно за околната среда е говеждото, само че и свинското, и пилешкото замърсяват десетки пъти повече природата, в сравнение с зърнените храни и плодовете и зеленчуците.
Според експертите, в случай че желаеме да спрем световното стопляне, няма да е задоволително единствено да се откажем от използването на бензинови и дизелови коли и да понижим полетите, а би трябвало главно да преосмислим и метода си на хранене - извънредно належащо е да понижим фрапантно потреблението на месо. 14 грама алено месо на ден е максимумът, който би трябвало да изяжда един човек, с цел да не нарушава салдото в природата. За съпоставяне едно кюфте тежи 80 грама. Това значи, че би трябвало да ограничим потреблението на месо до едно кюфте седмично.
Или до една
пържола на две
седмици
Германия към този момент реагира на последните данни с полемика дали да не промени Данък добавена стойност върху месото, продавано в страната, като го вдигне от 7 на 19%. Парите от по-високия налог пък съгласно предлагането на Германския съюз за отбрана на животните ще отиват за възстановяване на изискванията на развъждане на кравите, прасетата и кокошките.
Най-големият зложелател на климата е производството на говеждо. Това се дължи освен на известния факт, че кравите изпускат големи количества нездравословни газове, само че най-вече най-много на производството на фураж, необходим за развъждането им.
За да има задоволително земя, която да се засява с фураж за животни, се изсичат големи територии гори. Развъждането на добитък е една от главните аргументи за обезлесяването и съгласно Организацията за издръжка и земеделие (FAO) към Организация на обединените нации. От 1990 година насам към 90% от горите, които се изсичат в Амазония, са предопределени за пасища или за развъждане на фураж. В Австралия
91% от всички
изсичани в
продължение
на 20 година гори са
превърнати в
пасища Прекомерното потребление за пасища на плодородна земя пък я трансформира в пустиня. Над 50% от ерозията на почвите в международен мащаб се предизвиква от добитъка, а това довежда до превръщането на земите в пустиня.
Годишно към 75 милиарда тона благодатен хумусен слой ерозира поради неприятното стопанисване, измененията в климата и несъразмерната паша на добитъка. Само в Съединени американски щати към 54% от пасищата се изтощават от несъразмерна паша, което води до загуба на 100 тона хумус на хектар земя годишно. През 2010 година доста страни, измежду които Ирак, Китай, Чад, Австралия и Монголия, оповестиха за сериозна суша, като свръхпашата на добитъка утежни още повече изискванията.
Животновъдството и неговите вторични артикули са виновни за минимум 51% от общия размер парникови газове.
За производството на 1 кг говеждо се харчи еквивалентът на 12 кг СО2.
Свинското пък
е причина за
производството
на 4 кг СО2, пилешкото също замърсява с толкоз. За съпоставяне - един кг картофи е провинен за единствено 0,4 кг излъчвания СО2.
Българинът се храни доста по-екологично от германеца да вземем за пример. Докато един немец гълтам приблизително по 60,15 кг годишно, от които 16% са говеждо, българинът изяжда на половина по-малко месо – 34 кг годишно, като единствено 1 кг от него е телешко или говеждо месо.
Един кг говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без спиране. Емисиите от учредения на месо метод на хранене се равняват на тези от шофиране на кола 4758 км - това е 17 пъти повече от излъчванията от органично веганско хранене, които се равняват единствено на 281 км. С други думи, органичното веганско хранене създава 94% по-малко излъчвания от храненето, учредено на месо.
Според учените, в случай че се откажем напълно от месото и млякото и преминем на веганско хранене, ще имаме потребност единствено от една четвърт от земята, която сега използваме за произвеждане на храна и все пак човечеството няма да гладува.
Изследване на университета в Оксфорд пък счита, че отводът от месо и мляко ще ограничи аграрните площи с цели 75% - т.е. ще спасим територия, равна на Съединени американски щати, Китай, Европейски Съюз и Австралия дружно.
Месото и млякото дават единствено 37% от нужните калории на индивида, само че за производството на протеини използваме най-вече площи – 83 на 100 от земеделските земи. Не единствено земята страда от свръхпроизводството на месо за храна. От всички браншове месната промишленост е най-големият източник на замърсяване на водата. Прекомерни и нерегулирани скотски боклуци, химически торове, пестициди, антибиотици и други, свързани с добитъка замърсители, затлачват водните пътища.
Един човек
употребява до
15 000 л вода на
ден за хранене,
учредено на месо, което е 15 пъти повече от водата, която би употребявал един веган. Нужни са до 200 000 л вода, с цел да се създаде 1 кг говеждо, само че единствено 2000 л, с цел да се създаде 1 кг соя, 900 л за 1 кг жито и 650 л за 1 кг царевица.
Веганското хранене – т.е. хранене без скотски артикули като месо, мляко, яйца, има по-благотворно въздействие на околната среда, в сравнение с покупката на електроавтомобил.
Разбира се, да се чака, че човечеството ще премине напълно на веганско хранене, е химера. Но учените не слагат чак толкоз високи условия. Достатъчно е съгласно тях да се размени единствено 50% от продукцията на месо и мляко с растителна и това ще провокира две трети от резултата, който бихме имали, в случай че всички станем вегани. Те поучават хората не да стават вегани за една нощ, а най-малко да трансформират малко метода си на хранене, като понижат допустимо най-вече потреблението на месо. Дори това изпитание съгласно тях ще окаже видим благоприятен резултат върху климата.
За един месоядец са нужни 2 хектара земя
- Над 65% от инфекциозните заболявания по хората се предават от животни. Мръсните и нечовешки условия във фермите за животни стават разплодник на смъртоносни бактерии и вируси като тези, причиняващи птичи и свински грип.
- Животновъдният бранш е най-големият източник на замърсяване, което предизвиква разцвет на токсични водорасли и привършване на кислорода, водещо до океански “мъртви зони ”, които не могат да поддържат никакъв воден живот.
- Една плантация за животни създава повече боклуци и замърсяване от целия град Хюстън, Тексас, Съединени американски щати.
- За един месоядец са нужни 2 хектара земя, с цел да го поддържат. Но същите 2 хектара могат да поддържат здравословния метод на живот на 80 вегани.
- В момента 80% от гладуващите деца живеят в страни, които изнасят хранителни култури главно за храна на фермерски животни.
- Ако цялата обработваема земя се трансформира в органична растителна земеделска земя, освен, че хората ще бъдат напълно нахранени, само че и ще се всмукват 40% от всички парникови газове в атмосферата.
Рязко скача равнището на живак в рибите поради измененията в климата
Климатичните промени и несъразмерният лов на риба покачват равнищата на токсичния живак в сьомгата, рибите тресчица и звук, сочи проучване на Харвардския университет, представено от сп. “Нейчър ”. Това може да докара до неврологични разстройства при деца и бебета, чиито майки са консумирали рибни артикули през бременността.
За почти три десетилетия концентрацията на метилживак - органично съединяване, способно да аргументи съществени провали върху мозъка и нервната система, се е повишила с 27% при треската и с 23% при рибата звук, обитаващи залива на Мейн в Атлантическия океан, оповестяват създателите на проучването.
“Метилживакът е изключително нездравословен по време на третото тримесечие от бременността, когато мозъкът се развива най-бързо, както и за дребните деца ”, споделя Елис Съндърланд от изследователския екип на Харвардския университет.
На бременните дами от дълго време се предлага
да заобикалят потреблението
на риба меч и акула
поради нарасналите равнища на живак. Треската обаче е измежду рибите, които здравните управляващи на Съединени американски щати предлагат като източник на хранителни субстанции и протеини, подпомагащи развиването на децата.
“Проучването ни не цели да накара всеки, срещнал се с него, да спре да употребява морски артикули, които по принцип са здравословна и питателна храна. Искахме да покажем на хората, че климатичните промени могат да оказват директно влияние върху храната и надлежно върху здравето ни ”, отбелязва Съндърланд.
Затоплените морета покачват енергийните потребности на дребните риби, вследствие на което те гълтам повече плячка, съдържаща метилживак. На собствен ред те биват поглъщани от рибата звук и по този метод усилват наличието на органичното съединяване в нея.
По данни на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (ФАО) световната консумация на риба съвсем се е удвоила от 60-те години на предишния век. И въпреки всичко новите открития не значат, че би трябвало да спрем да ядем риба, а че
просто не би трябвало да я
консумираме всеки ден
“Вместо да изберем да спрем да ядем риба, би трябвало да намерим способи да спрем океаните да се затоплят ”, настояват учени. Според тях това изследване ни е още едно увещание за комплицираните връзки сред разнообразни типове, с които си взаимодействаме директно и индиректно.
“Промените в климата ще изострят човешкото излагане на живак посредством морски блага, тъй че с цел да защитим екосистемите и човешкото здраве, би трябвало да контролираме както живачните излъчвания, по този начин и парниковите газове ”, споделя Елис Съндърланд, /24chasa.bg
Който яде месо, разрушава планетата. Това излиза наяве от последните отчети, направени без значение един от различен от учени от Световния климатичен съвет, от Германия и от Англия.
Един от най-големите замърсители с въглероден двуокис в света е производството на месо за храна. Най-опасно за околната среда е говеждото, само че и свинското, и пилешкото замърсяват десетки пъти повече природата, в сравнение с зърнените храни и плодовете и зеленчуците.
Според експертите, в случай че желаеме да спрем световното стопляне, няма да е задоволително единствено да се откажем от използването на бензинови и дизелови коли и да понижим полетите, а би трябвало главно да преосмислим и метода си на хранене - извънредно належащо е да понижим фрапантно потреблението на месо. 14 грама алено месо на ден е максимумът, който би трябвало да изяжда един човек, с цел да не нарушава салдото в природата. За съпоставяне едно кюфте тежи 80 грама. Това значи, че би трябвало да ограничим потреблението на месо до едно кюфте седмично.
Или до една
пържола на две
седмици
Германия към този момент реагира на последните данни с полемика дали да не промени Данък добавена стойност върху месото, продавано в страната, като го вдигне от 7 на 19%. Парите от по-високия налог пък съгласно предлагането на Германския съюз за отбрана на животните ще отиват за възстановяване на изискванията на развъждане на кравите, прасетата и кокошките.
Най-големият зложелател на климата е производството на говеждо. Това се дължи освен на известния факт, че кравите изпускат големи количества нездравословни газове, само че най-вече най-много на производството на фураж, необходим за развъждането им.
За да има задоволително земя, която да се засява с фураж за животни, се изсичат големи територии гори. Развъждането на добитък е една от главните аргументи за обезлесяването и съгласно Организацията за издръжка и земеделие (FAO) към Организация на обединените нации. От 1990 година насам към 90% от горите, които се изсичат в Амазония, са предопределени за пасища или за развъждане на фураж. В Австралия
91% от всички
изсичани в
продължение
на 20 година гори са
превърнати в
пасища Прекомерното потребление за пасища на плодородна земя пък я трансформира в пустиня. Над 50% от ерозията на почвите в международен мащаб се предизвиква от добитъка, а това довежда до превръщането на земите в пустиня.
Годишно към 75 милиарда тона благодатен хумусен слой ерозира поради неприятното стопанисване, измененията в климата и несъразмерната паша на добитъка. Само в Съединени американски щати към 54% от пасищата се изтощават от несъразмерна паша, което води до загуба на 100 тона хумус на хектар земя годишно. През 2010 година доста страни, измежду които Ирак, Китай, Чад, Австралия и Монголия, оповестиха за сериозна суша, като свръхпашата на добитъка утежни още повече изискванията.
Животновъдството и неговите вторични артикули са виновни за минимум 51% от общия размер парникови газове.
За производството на 1 кг говеждо се харчи еквивалентът на 12 кг СО2.
Свинското пък
е причина за
производството
на 4 кг СО2, пилешкото също замърсява с толкоз. За съпоставяне - един кг картофи е провинен за единствено 0,4 кг излъчвания СО2.
Българинът се храни доста по-екологично от германеца да вземем за пример. Докато един немец гълтам приблизително по 60,15 кг годишно, от които 16% са говеждо, българинът изяжда на половина по-малко месо – 34 кг годишно, като единствено 1 кг от него е телешко или говеждо месо.
Един кг говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без спиране. Емисиите от учредения на месо метод на хранене се равняват на тези от шофиране на кола 4758 км - това е 17 пъти повече от излъчванията от органично веганско хранене, които се равняват единствено на 281 км. С други думи, органичното веганско хранене създава 94% по-малко излъчвания от храненето, учредено на месо.
Според учените, в случай че се откажем напълно от месото и млякото и преминем на веганско хранене, ще имаме потребност единствено от една четвърт от земята, която сега използваме за произвеждане на храна и все пак човечеството няма да гладува.
Изследване на университета в Оксфорд пък счита, че отводът от месо и мляко ще ограничи аграрните площи с цели 75% - т.е. ще спасим територия, равна на Съединени американски щати, Китай, Европейски Съюз и Австралия дружно.
Месото и млякото дават единствено 37% от нужните калории на индивида, само че за производството на протеини използваме най-вече площи – 83 на 100 от земеделските земи. Не единствено земята страда от свръхпроизводството на месо за храна. От всички браншове месната промишленост е най-големият източник на замърсяване на водата. Прекомерни и нерегулирани скотски боклуци, химически торове, пестициди, антибиотици и други, свързани с добитъка замърсители, затлачват водните пътища.
Един човек
употребява до
15 000 л вода на
ден за хранене,
учредено на месо, което е 15 пъти повече от водата, която би употребявал един веган. Нужни са до 200 000 л вода, с цел да се създаде 1 кг говеждо, само че единствено 2000 л, с цел да се създаде 1 кг соя, 900 л за 1 кг жито и 650 л за 1 кг царевица.
Веганското хранене – т.е. хранене без скотски артикули като месо, мляко, яйца, има по-благотворно въздействие на околната среда, в сравнение с покупката на електроавтомобил.
Разбира се, да се чака, че човечеството ще премине напълно на веганско хранене, е химера. Но учените не слагат чак толкоз високи условия. Достатъчно е съгласно тях да се размени единствено 50% от продукцията на месо и мляко с растителна и това ще провокира две трети от резултата, който бихме имали, в случай че всички станем вегани. Те поучават хората не да стават вегани за една нощ, а най-малко да трансформират малко метода си на хранене, като понижат допустимо най-вече потреблението на месо. Дори това изпитание съгласно тях ще окаже видим благоприятен резултат върху климата.
За един месоядец са нужни 2 хектара земя
- Над 65% от инфекциозните заболявания по хората се предават от животни. Мръсните и нечовешки условия във фермите за животни стават разплодник на смъртоносни бактерии и вируси като тези, причиняващи птичи и свински грип.
- Животновъдният бранш е най-големият източник на замърсяване, което предизвиква разцвет на токсични водорасли и привършване на кислорода, водещо до океански “мъртви зони ”, които не могат да поддържат никакъв воден живот.
- Една плантация за животни създава повече боклуци и замърсяване от целия град Хюстън, Тексас, Съединени американски щати.
- За един месоядец са нужни 2 хектара земя, с цел да го поддържат. Но същите 2 хектара могат да поддържат здравословния метод на живот на 80 вегани.
- В момента 80% от гладуващите деца живеят в страни, които изнасят хранителни култури главно за храна на фермерски животни.
- Ако цялата обработваема земя се трансформира в органична растителна земеделска земя, освен, че хората ще бъдат напълно нахранени, само че и ще се всмукват 40% от всички парникови газове в атмосферата.
Рязко скача равнището на живак в рибите поради измененията в климата
Климатичните промени и несъразмерният лов на риба покачват равнищата на токсичния живак в сьомгата, рибите тресчица и звук, сочи проучване на Харвардския университет, представено от сп. “Нейчър ”. Това може да докара до неврологични разстройства при деца и бебета, чиито майки са консумирали рибни артикули през бременността.
За почти три десетилетия концентрацията на метилживак - органично съединяване, способно да аргументи съществени провали върху мозъка и нервната система, се е повишила с 27% при треската и с 23% при рибата звук, обитаващи залива на Мейн в Атлантическия океан, оповестяват създателите на проучването.
“Метилживакът е изключително нездравословен по време на третото тримесечие от бременността, когато мозъкът се развива най-бързо, както и за дребните деца ”, споделя Елис Съндърланд от изследователския екип на Харвардския университет.
На бременните дами от дълго време се предлага
да заобикалят потреблението
на риба меч и акула
поради нарасналите равнища на живак. Треската обаче е измежду рибите, които здравните управляващи на Съединени американски щати предлагат като източник на хранителни субстанции и протеини, подпомагащи развиването на децата.
“Проучването ни не цели да накара всеки, срещнал се с него, да спре да употребява морски артикули, които по принцип са здравословна и питателна храна. Искахме да покажем на хората, че климатичните промени могат да оказват директно влияние върху храната и надлежно върху здравето ни ”, отбелязва Съндърланд.
Затоплените морета покачват енергийните потребности на дребните риби, вследствие на което те гълтам повече плячка, съдържаща метилживак. На собствен ред те биват поглъщани от рибата звук и по този метод усилват наличието на органичното съединяване в нея.
По данни на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (ФАО) световната консумация на риба съвсем се е удвоила от 60-те години на предишния век. И въпреки всичко новите открития не значат, че би трябвало да спрем да ядем риба, а че
просто не би трябвало да я
консумираме всеки ден
“Вместо да изберем да спрем да ядем риба, би трябвало да намерим способи да спрем океаните да се затоплят ”, настояват учени. Според тях това изследване ни е още едно увещание за комплицираните връзки сред разнообразни типове, с които си взаимодействаме директно и индиректно.
“Промените в климата ще изострят човешкото излагане на живак посредством морски блага, тъй че с цел да защитим екосистемите и човешкото здраве, би трябвало да контролираме както живачните излъчвания, по този начин и парниковите газове ”, споделя Елис Съндърланд, /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ