Хипотетично, това не е театър
Един хореограф демонстрира безсмислието, до което е доведено словото, говоренето, посланията, човешкия вик и естествената лошотия на земята...
„ Хипотетично “ в Народния спектакъл не е спектакъл. Но хипотетично би могло да бъде наречено спектакъл, тъй като в него играят артисти, и то с нужната пристрастеност, ловко прикрита под формата на възторг. Има и сцена, която носи името на Апостол Карамитев, и това хипотетично изключва на нея да се демонстрират режисьорски извращения и актьорски изстъпления.
„ Хипотетично “ е пестник – гласовит, разтърсващ, зачервяващ, изчервяващ. Започва с мигане към първите нападения на изкуствения разсъдък и настоящето време, в което към момента се забавляваме с този феномен. Без да подозираме какво ни чака и без да помним предишното на... научната фантастика. Преминава в ода на клишето – против клишетата, разраства се в епопея на посредствеността – като опит за битка с посредствеността, с цел да се „ разлисти “ до гора от изкуство или изкуствена гора – все едно. И публиката е част и съизвършител в този развой, събран в 69 минути.
Ние не сме плеяда от звездни артисти, не сме сноби, не претендираме, не пледираме, не дирижираме, споделят героите от сцената. И се разкриват на правилото „ Кажи ми какво не си, с цел да ти кажа какъв си “. Разкриването е и смешно, и тъжно, и същинско, и просташко. „ Дебилно “, само че не и стерилно... След това идват „ звуци “ от стадото и от кукувиците – в свят на преиграна веселба, с доста кич и мушами. Но общият декор е зелен – като гора, в която няма нито слънце, нито сянка...
Звукът от детството, от предишното, от в никакъв случай неидващото сантиментално настояще. И това е „ Хипотетично “. За нямането като среда и за моженето като (не)даденост. За мига, в който гледаш и разбираш всичко (и нищо). И даже се дообразоваш – косвено, само че задоволително (не)натрапчиво – толкоз, че да ти е смешно от самото начало...
Сюжет и история няма. Няма основни и второстепенни персонажи. Има единствено дъжд от думи, като тези, с които ни заливат от радиото, малкия екран и интернет. Има оглушителни викове в гора без ехтене. Има непредвидена почивка. Има рикошет в мозъка ти. Всичко това е „ Хипотетично “ в Народния (!). Представление с хепи енд, в който след зеленото идва... пандиза на щастието.
Само актьор, който назовава себе си хореограф мутант, може да сътвори сходно преживяване – Галина Борисова, режисьорът. По нейната свирка играят актьорите Анета Иванова, Велислав Павлов, Елена Димитрова, Кире Гьоревски, Пьотр Кшемински и Стефан А. Щерев.
Костюмите и сценографията са на Дарина Стоименова, а звуковата среда – на Владимир Влаев.
Бележка под линия
„ Хипотетично “ е първият план, осъществен по линия на програмата „ Апостол Карамитев “. Тя стартира през 2023 година във връзка 100-годишнината от рождението на огромния български артиста.
Основната цел на самодейността е да даде опция за представянето на разнообразни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни вероятности към правенето на спектакъл, да бъдат открити забавни създатели, хрумвания и практики, да се насочат нови артистични провокации, да се даде видимост на нови или непознати за Народния спектакъл създатели, които да внесат самобитните си разбирания за театрално произведение, показват от трупата.
Със сигурност, създателите не са нови, само че пък концепциите им несъмнено изненадват, най-малко за нашите географски ширини. Следват „ Нечовек “ на режисьора Любомир Колаксъзов и писателя Стефан Иванов, и „ Съзвездия “ на актрисата Радина Думанян, реализация по едноименната пиеса на Ник Пейн.
