За да стане иновативен, зелен и конкурентен: 3 млрд. евро къ...
Българският бизнес ще получи над 3 милиарда евро поддръжка до 2030 година, с цел да стане по-иновативен, по-дигитален и по-екологичен, както и с цел да откри нови пазари. Средствата са заложени в Националната тактика за дребните и междинните предприятия, създадена от Министерството на стопанската система.
Основната цел е да бъдат подкрепени над 30 хиляди дребни и междинни компании във всички стадии от тяхното развиване – от започващи компании до одобрени производители и експортьори.
Фокус върху високите технологии и стопанската система на знанието
Сред предпочитаните браншове са производството на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули, електрически уреди, машини, транспортни средства, медикаменти и химически артикули.
Стратегията слага мощен акцент и върху научноизследователската активност, архитектурата, ръководството на боклуци и услугите с висока добавена стойност.
Данните демонстрират, че в интервала 2008–2023 година делът на високотехнологичните предприятия у нас е повишен от 15,5% на 22,2%, а приносът им към добавената стойност към този момент доближава близо 30%. Въпреки това България към момента изостава при услугите, основани на познания.
Регионалните несъответствия – най-сериозното предизвикателство
Икономическата карта на страната остава мощно неравномерна. София е абсолютният водач, до момента в който останалите райони доста изостават. Единствените по-силни центрове отвън столицата са Пловдив, Варна и Благоевград.
Над 41% от всички предприятия са съсредоточени в Югозападния регион, като съвсем една трета са в столицата. Северозападният район остава най-слабо развитият.
Затова част от средствата ще бъдат ориентирани особено към дребните градове, Северна България и граничните региони, посредством грантове, трансгранични стратегии и поддръжка за локални инициативни групи.
Предприемачеството – повече стартъпи и по-малко администрация
Един от основните цели е развиването на предприемачеството. В момента единствено 43% от новите компании оцеляват пет години, което е под междинното за Европейски Съюз. Целта до 2030 година е този дял да нарасне до 45%.
Предвиждат се образования, акселераторски стратегии, поддръжка за студентски стартъпи, фамилни бизнеси и занаятчии. „ София Тех парк “ ще подкрепя създаването и тестването на нови артикули, а посредством ваучери ще се предизвиква регистрацията на интелектуална благосъстоятелност.
Специална стратегия ще поддържа предприемачество в Северна България с грантове до 26 хиляди евро.
Онлайн търговията остава едва развита
Въпреки цифровата вълна, българските дребни и междинни предприятия употребяват лимитирано електронната търговия. През 2024 година едвам 12,7% от компаниите продават онлайн, а трансграничните продажби са под 7%.
Целта е до края на интервала тези дялове да се усилят доста посредством образования, присъединяване в интернационалните изложби и внедряване на автоматизация и изкуствен интелект.
Над 1,4 милиарда евро за достъп до финансиране
Най-голямата част от ресурса ще бъде ориентирана към заеми, гаранционни схеми и капиталови фондове – над 1,4 милиарда евро.
Проучване на Европейската комисия демонстрира, че 36% от българските компании употребяват или обмислят грантове и субсидирани заеми, само че едвам 2% биха разчитали на дялово финансиране. Стратегията цели да промени тази настройка.
Дигиталната промяна – съществено закъснение
По този индикатор България остава надалеч от европейските цели. Само половината от МСП покриват минималното равнище на цифров интензитет, а едвам 35% от популацията има базови цифрови умения.
За цифровизация и образования са планувани над 443 милиона евро, в това число за високоскоростен интернет в селските региони и киберсигурност.
Зелен преход и кръгова стопанска система
Бизнесът ще бъде подкрепят и в прехода към по-екологични модели. За възобновима сила, преработване, чисти индустриални зони и технологии за кръгова стопанска система са заделени над 970 милиона евро.
Особен фокус ще има върху районите, наранени от затварянето на въглищните централи – Перник, Стара Загора и Кюстендил.
Напредък, само че и съществени провокации
Междинната оценка демонстрира високо равнище на осъществяване – съвсем всички отворени ограничения към този момент са осъществени. Над 2500 компании са получили финансиране, а хиляди микро- и дребни предприятия са подкрепени посредством заеми и гаранционни схеми.
В същото време изоставането при дигитализацията и екологичните политики остава съществено, което постанова нов акцент върху тези посоки в идващите години.
Основната цел е да бъдат подкрепени над 30 хиляди дребни и междинни компании във всички стадии от тяхното развиване – от започващи компании до одобрени производители и експортьори.
Фокус върху високите технологии и стопанската система на знанието
Сред предпочитаните браншове са производството на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули, електрически уреди, машини, транспортни средства, медикаменти и химически артикули.
Стратегията слага мощен акцент и върху научноизследователската активност, архитектурата, ръководството на боклуци и услугите с висока добавена стойност.
Данните демонстрират, че в интервала 2008–2023 година делът на високотехнологичните предприятия у нас е повишен от 15,5% на 22,2%, а приносът им към добавената стойност към този момент доближава близо 30%. Въпреки това България към момента изостава при услугите, основани на познания.
Регионалните несъответствия – най-сериозното предизвикателство
Икономическата карта на страната остава мощно неравномерна. София е абсолютният водач, до момента в който останалите райони доста изостават. Единствените по-силни центрове отвън столицата са Пловдив, Варна и Благоевград.
Над 41% от всички предприятия са съсредоточени в Югозападния регион, като съвсем една трета са в столицата. Северозападният район остава най-слабо развитият.
Затова част от средствата ще бъдат ориентирани особено към дребните градове, Северна България и граничните региони, посредством грантове, трансгранични стратегии и поддръжка за локални инициативни групи.
Предприемачеството – повече стартъпи и по-малко администрация
Един от основните цели е развиването на предприемачеството. В момента единствено 43% от новите компании оцеляват пет години, което е под междинното за Европейски Съюз. Целта до 2030 година е този дял да нарасне до 45%.
Предвиждат се образования, акселераторски стратегии, поддръжка за студентски стартъпи, фамилни бизнеси и занаятчии. „ София Тех парк “ ще подкрепя създаването и тестването на нови артикули, а посредством ваучери ще се предизвиква регистрацията на интелектуална благосъстоятелност.
Специална стратегия ще поддържа предприемачество в Северна България с грантове до 26 хиляди евро.
Онлайн търговията остава едва развита
Въпреки цифровата вълна, българските дребни и междинни предприятия употребяват лимитирано електронната търговия. През 2024 година едвам 12,7% от компаниите продават онлайн, а трансграничните продажби са под 7%.
Целта е до края на интервала тези дялове да се усилят доста посредством образования, присъединяване в интернационалните изложби и внедряване на автоматизация и изкуствен интелект.
Над 1,4 милиарда евро за достъп до финансиране
Най-голямата част от ресурса ще бъде ориентирана към заеми, гаранционни схеми и капиталови фондове – над 1,4 милиарда евро.
Проучване на Европейската комисия демонстрира, че 36% от българските компании употребяват или обмислят грантове и субсидирани заеми, само че едвам 2% биха разчитали на дялово финансиране. Стратегията цели да промени тази настройка.
Дигиталната промяна – съществено закъснение
По този индикатор България остава надалеч от европейските цели. Само половината от МСП покриват минималното равнище на цифров интензитет, а едвам 35% от популацията има базови цифрови умения.
За цифровизация и образования са планувани над 443 милиона евро, в това число за високоскоростен интернет в селските региони и киберсигурност.
Зелен преход и кръгова стопанска система
Бизнесът ще бъде подкрепят и в прехода към по-екологични модели. За възобновима сила, преработване, чисти индустриални зони и технологии за кръгова стопанска система са заделени над 970 милиона евро.
Особен фокус ще има върху районите, наранени от затварянето на въглищните централи – Перник, Стара Загора и Кюстендил.
Напредък, само че и съществени провокации
Междинната оценка демонстрира високо равнище на осъществяване – съвсем всички отворени ограничения към този момент са осъществени. Над 2500 компании са получили финансиране, а хиляди микро- и дребни предприятия са подкрепени посредством заеми и гаранционни схеми.
В същото време изоставането при дигитализацията и екологичните политики остава съществено, което постанова нов акцент върху тези посоки в идващите години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ