“Защита на Отечеството” е бившето “военно обучение”. И преди, и сега, никой не го взима насериозно
Един документ даде мотив да се разпалват страхове, че военното образование в гимназията ще стане наложително. По закон то си е такова от 2013 година Формално. Ново ще е името му, само че това не пречи на спекулациите, че тематиката има нещо общо с войната в Украйна. Що е то " военно образование " преди и в този момент?
В последните две години от образованието си всички гимназисти в България имат по един час седмично " военно образование ". Отделно, всички наложително минават двуседмичен обучителен лагер. Така е по времето на социализма.
Стафан Радилов “претърпява ” военно образование в гимназията по това време. Три години по-късно става един от преподавателите по този предмет за гимназисти - така наречен взводен пълководец. Говори и от двете си позиции едно и също.
“Никой не го приемаше насериозно. И децата, и взводните, се забавлявахме ”, споделя той.
На фотографията, която демонстрира, той е преди малко приключил казармата. Вече офицер от запаса и обучител по радиовръзка и морзова писменост на 3-4 години по-млади от него гимназисти. Завършат ли - момчетата от групата стават свързочници в казармата. По времето на социализма има и няколкогодишна наборна военна работа.
Задължителната казарма в България отпада през 2007 година, само че военно образование в гимназията си е обичайно и до през днешния ден. През 2013 година в закона е записано, че то е " наложително " и би трябвало да се организира в девети и десети клас в границите на 5 образователни часа годишно в часа на класа. Обикновено обаче се маркира с по един час или даже се подминава. И все по този начин никой не го приема насериозно.
Темата отново става настояща, когато преди месец Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на защитата (МО) за публично разискване нов вид на остарялата (от 2013 г.) разпоредба, в която се регламентират и " наложителните " общо 10 часа военно образование за гимназисти.
Разликата сред остарялата и новата разпоредба в частта ѝ за военното образование е най-вече в това, че то към този момент наречено " Защита на Отечеството " , само че наличието и броят часове не се трансформират. Целта е да се синхронизира към този момент съществуващото военно образование с промени в Закона за запаса на въоръжените сили на България, признати през 2020 година
Забавянето на " новата " разпоредба с повече от 2 години след измененията в закона натрапчиво съответствува с появилата се дезинформационна акция за " " на мъжете в България в отбрана на Украйна. На фона на войната, която повече от година Москва води против Киев, военното образование на учащи повдигна страхове. Появиха се и спекулации за неговата " задължителност ".
" Ръководството на Министерството на защитата не разяснява възможните аргументи, заради които в предишни години не е осъществена синхронизация на Наредбата с измененията в Закона за запаса на Въоръжените сили ", се споделя в отговор на пресцентъра му до Свободна Европа.
В него се отбелязва, че планът на наредбата не е обвързван с войната в Украйна.
Военното образование преди
Стефан Радилов е от Сливен и споделя по какъв начин са ставали нещата по времето на комунистическа България. В последната година от образованието си всички гимназисти изкарват по две седмици военно образование в база на военните край бент. “Жребчево ”. Април, май и юни са отредени за образованието - общо шест двуседмични смени, в които се вместват всички 18-годишни възпитаници от региона.
Вечер взводните се наливахме с бира.Стефан Радилов
Децата (и момчета, и момичета) получават военни униформи. Имат и теоретична, и практическа подготовка, като минават образование по така наречен стрелкова подготовка, химическа подготовка, радиовръзка и Морз. Учат се да стрелят с автомат, револвер и пушка, да разглобяват и сглобяват автомат “Калашников ”, по какъв начин се носи вярно противогаз, химическо покривало, ботуши и сходни.
“Нищо кой знае какво пропагандно нямаше. Вечер - нощни заведения и малко от типичната художествена самоинициатива за учениците, а взводните се наливахме с бира ”, споделя Радилов.
Никой не взима насериозно преподавателите - двама военни, които боравят с такава терминология, че будят подбив у десетокласниците. Това си спомня Атанас Киряков за 80-те години на предишния век, тогава - възпитаник от Софийската математическа гимназия.
Лагерът, където карат практическото военно образование, е в база на военните в Мала черква в Рила.
“Много радостно беше ”, сподели той пред Свободна Европа. “Веселбата беше повече от изгодата от военното образование ”, добави.
Но в него вижда и плюс и не съжалява, че го е минал. По думите му би било потребно военното образование за децата и през днешния ден, с цел да имат визия от базови военни понятия. Той обаче вижда проблем в реализацията - какви хора преподават на децата. “Там ще се спъне концепцията ”.
“Според моите мемоари тези учители бяха минимум интелигентните от всичките ни учители. Беше мъчно човек да ги слуша, тъй като всеки час ръсеха бисер след бисер и не запомняхме значимите неща ", сподели той.
" А несъмнено са ни казвали значими неща ”.
Военното образование в този момент
Ростислав е приключил немската гимназия в София преди две години. Той е имал единствено един час по военно образование, в час на класа и спомените му са сходни на тези на Атанас.
“Военният си смъкна шапката и си я стискаше под мишницата от самото начало. Изнесе ни Powerpoint презентация, нищо не помня от нея. Помня, че постоянно употребяваше думата “родина ” с акцентиране на “о ” и това ни се виждаше доста смешно ”.
Гергана е приключила езиковата гимназия в Благоевград преди две години. Спомня си, че в 10 клас са посетили казармите в града.
“Там имаше военни, които ни посочваха оръжия и бронежилетки, само че нямам спомен какво тъкмо са ни говорили ”.
И Ростислав, и Гергана, не виждат изгодата от този образователен час.
Военното образование участва и сега, се вижда от. То би трябвало да се организира в границите на 5 часа в 9 и 10 клас в в допълнение товарещия учениците час на класа. Той се включва в седмичния образователен проект за всеки клас.
“Часът на класа се употребява за поредно развиване на класа, за патриотично образование и за създаване на цивилен компетентности, в това число посредством ученическото самоуправление ”, е записано в.
Не се знае обаче дали официално наложителното по закон военно образование се организира на всички места и под каква форма, тъй като е общоизвестно, че в часа на класа нормално се разискват тематики, значими за учениците, или те биват разпускани в този час.
Завършилите скоро гимназия, с които Свободна Европа приказва, незадълбочено помнят общо... един час военно образование от плануваните 10 за двата класа. Никой от тях не може да си спомни нищо съответно от лекцията, която им е изнесъл военният. Един от младежите въобще не си спомня да е имал такова занимание.
Липсата на цялостния курс образование директорката на френската гимназия в София Емилия Богданова - Иванова изясни с липса на задоволително добра съгласуваност с военните, ангажирани в образованието.
Току-що приключилите гимназия нямат ослепителен спомен от военното образование
“Преди пандемията провеждахме такива часове. Обикновено военнослужещи под формата на презентация запознаваха децата с тематики от военно естество ”, сподели тя пред Свободна Европа.
“Имахме организационни проблеми с тези часове, тъй като военнослужещите си имат своите отговорности. Понякога са възпрепятствани да дойдат във времето, когато е часа на класа на съответната паралелка ”, добави тя.
Какво тъкмо оферират в този момент МОН и МО
Наредбата за “Защита на отечеството ” включва образование на гимназисти и студенти. На процедура тя е поправена и допълнена разпоредба от 2013 година, като с приемането на новата с държавно разпореждане ще отпадне остарялата.
Сравнение сред двата документа демонстрира, че нищо не се трансформира в частта за гимназистите, като се изключи че се предлага отсега нататък военното образование да обхване и двата гимназиални стадия - ще се организира в 10 и 11 клас. В в този момент настоящата разпоредба то е планувано единствено за първия стадий (в 9 и 10 клас).
Темите за тези общо 10 часа остават непроменени от 2013 година За десетокласниците: отбрана на родината, гражданско-военни връзки, оказване на помощ на популацията от въоръжените сили при рецесии от боен темперамент, оцеляване при разкриване на невзривени муниции, оказване на подпомагане от въоръжените сили на органите за сигурност в битката им против разпространение на оръжия за всеобщо заличаване и други.
Обучението в 11 клас включва тематиките: история и настояще, задачи и задания, присъединяване в задачи отвън страната на въоръжените сили на България; същина, цели и задания на запаса на въоръжените сили.
Обучението ще се организира в наличието на класния началник от военнослужещи или цивилни чиновници от Министерството на защитата, минали подготовка за образование на възпитаници.
" Не се плануват на практика занятия с бойно оръжие ", акцентират от МОН пред Свободна Европа.
За 10 клас са планувани 29 часове на класа, за 11-ти - 21. Предстои МОН да реши с какви тематики да замести освободените 5 часа " военно образование " в 9 клас и кои тематики да отпаднат от плануваните в 11 клас, с цел да смести “Защитата на отечеството ”. За 10 клас няма да има смяна.
Класни ръководители на гимназисти, с които Свободна Европа беседва, споделят, че в множеството случаи не се съблюдават тематиките, планувани за часа на класа, или се означават с по-малко на брой часове от предложения най-малко.
" Говори се най-вече за проблемите на класа - кой какви оценки има, за другите учители, такива неща ", сподели учителка.
" Обикновено ни разпускат в часа на класа ", сподели гимназист.
" Отечество " и други отживелици
Допреди месец военното образование на децата - наложително по закон от 2013 година, не пречеше никому. Сега обаче се вихрят разногласия " за " или " срещу " него.
Самата дума “отечество ” в заглавието на оферти план е остаряла и се свързва с тоталитарната агитация. Очевидно МОН и МО нямат проблем с нея, само че тя е дразнеща за забърканите в процеса.
Можеше най-малко да е “защита на страната ” или “на републиката ” даже, само че какво е това “отечество "
“Не знам дали някой въобще я използва в речта си, можеше най-малко да е “защита на страната ” или “на републиката ” даже, само че какво е това “отечество ” - поетично, популистко, цялостно с страст нарицателно ”, сподели пред Свободна Европа единайсетокласникът Боримир .
Директорът на неправителствената организация Национална мрежа на децата Георги Богданов сподели, че понятието е от военната агитация. Пламена Николова от същата организация сподели, че формулировката внушава на децата, че " отечеството " им е застрашено .
" Очевидно това е следващата политическа дъвка, която би била просто занимателна, в случай че не беше рисково заиграване със страховете на хората и най-много децата с нагнетяване на чувство за надвиснала заплаха, която не съществува ", написа Николова на организацията.
“Защита на отечеството ” малко помпозно звучи, по-скоро бихме могли да ги назовем часове по гражданска отбрана ”, сподели директорката на френската гимназия в София пред Свободна Европа.
За нея обаче е значимо наличието на тези часове. Не би трябвало да е такова, каквото до момента. “Нашите деца нямат отношение, познание и привички за това по какъв начин да съхраняват личния си живот и здраве в спешна обстановка. Трябва да имат наложително познания с практическа устременост ”, сподели тя.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на националната култура и шеф на 119-то учебно заведение в София Диян Стаматов сподели, че преди пандемията е имало последно " сходни практики " в неговото учебно заведение.
" Ученици бяха посещавани от разнообразни военни чиновници, които доста достолепно представяха историята и даваха на практика насоки, които биха могли да бъдат потребни на подрастващите. Вероятно в този момент ще бъде аналогично ", сподели той пред радио " Фокус ".
Военните обаче мислят, че 10 часа са незадоволително време за образованието и че е нужна и процедура, каквато не се планува.
" Не считам, че са задоволителни, само че е едно положително начало, което с годините е хубаво да прераства допълнително, само че и в на практика занятия ", сподели пред бТВ Иван Маламов, шеф на НВУ „ Васил Левски “ във Велико Търново.
Той добави, че има поради " младежите да знаят по какъв начин могат да реагират в спешни обстановка, най-малкото да запазят живота си и този на другите ".
Родители, учители и възпитаници, с които Свободна Европа беседва, са единомислещи, че подобен вид образование е потребно, само че да е ориентирано към чисто на практика занятия - гражданска отбрана, реакции при естествени бедствия, пожари, произшествия, оказване на първа здравна помощ.
В последните две години от образованието си всички гимназисти в България имат по един час седмично " военно образование ". Отделно, всички наложително минават двуседмичен обучителен лагер. Така е по времето на социализма.
Стафан Радилов “претърпява ” военно образование в гимназията по това време. Три години по-късно става един от преподавателите по този предмет за гимназисти - така наречен взводен пълководец. Говори и от двете си позиции едно и също.
“Никой не го приемаше насериозно. И децата, и взводните, се забавлявахме ”, споделя той.
На фотографията, която демонстрира, той е преди малко приключил казармата. Вече офицер от запаса и обучител по радиовръзка и морзова писменост на 3-4 години по-млади от него гимназисти. Завършат ли - момчетата от групата стават свързочници в казармата. По времето на социализма има и няколкогодишна наборна военна работа.
Задължителната казарма в България отпада през 2007 година, само че военно образование в гимназията си е обичайно и до през днешния ден. През 2013 година в закона е записано, че то е " наложително " и би трябвало да се организира в девети и десети клас в границите на 5 образователни часа годишно в часа на класа. Обикновено обаче се маркира с по един час или даже се подминава. И все по този начин никой не го приема насериозно.
Темата отново става настояща, когато преди месец Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на защитата (МО) за публично разискване нов вид на остарялата (от 2013 г.) разпоредба, в която се регламентират и " наложителните " общо 10 часа военно образование за гимназисти.
Разликата сред остарялата и новата разпоредба в частта ѝ за военното образование е най-вече в това, че то към този момент наречено " Защита на Отечеството " , само че наличието и броят часове не се трансформират. Целта е да се синхронизира към този момент съществуващото военно образование с промени в Закона за запаса на въоръжените сили на България, признати през 2020 година
Забавянето на " новата " разпоредба с повече от 2 години след измененията в закона натрапчиво съответствува с появилата се дезинформационна акция за " " на мъжете в България в отбрана на Украйна. На фона на войната, която повече от година Москва води против Киев, военното образование на учащи повдигна страхове. Появиха се и спекулации за неговата " задължителност ".
" Ръководството на Министерството на защитата не разяснява възможните аргументи, заради които в предишни години не е осъществена синхронизация на Наредбата с измененията в Закона за запаса на Въоръжените сили ", се споделя в отговор на пресцентъра му до Свободна Европа.
В него се отбелязва, че планът на наредбата не е обвързван с войната в Украйна.
Военното образование преди
Стефан Радилов е от Сливен и споделя по какъв начин са ставали нещата по времето на комунистическа България. В последната година от образованието си всички гимназисти изкарват по две седмици военно образование в база на военните край бент. “Жребчево ”. Април, май и юни са отредени за образованието - общо шест двуседмични смени, в които се вместват всички 18-годишни възпитаници от региона.
Вечер взводните се наливахме с бира.Стефан Радилов
Децата (и момчета, и момичета) получават военни униформи. Имат и теоретична, и практическа подготовка, като минават образование по така наречен стрелкова подготовка, химическа подготовка, радиовръзка и Морз. Учат се да стрелят с автомат, револвер и пушка, да разглобяват и сглобяват автомат “Калашников ”, по какъв начин се носи вярно противогаз, химическо покривало, ботуши и сходни.
“Нищо кой знае какво пропагандно нямаше. Вечер - нощни заведения и малко от типичната художествена самоинициатива за учениците, а взводните се наливахме с бира ”, споделя Радилов.
Никой не взима насериозно преподавателите - двама военни, които боравят с такава терминология, че будят подбив у десетокласниците. Това си спомня Атанас Киряков за 80-те години на предишния век, тогава - възпитаник от Софийската математическа гимназия.
Лагерът, където карат практическото военно образование, е в база на военните в Мала черква в Рила.
“Много радостно беше ”, сподели той пред Свободна Европа. “Веселбата беше повече от изгодата от военното образование ”, добави.
Но в него вижда и плюс и не съжалява, че го е минал. По думите му би било потребно военното образование за децата и през днешния ден, с цел да имат визия от базови военни понятия. Той обаче вижда проблем в реализацията - какви хора преподават на децата. “Там ще се спъне концепцията ”.
“Според моите мемоари тези учители бяха минимум интелигентните от всичките ни учители. Беше мъчно човек да ги слуша, тъй като всеки час ръсеха бисер след бисер и не запомняхме значимите неща ", сподели той.
" А несъмнено са ни казвали значими неща ”.
Военното образование в този момент
Ростислав е приключил немската гимназия в София преди две години. Той е имал единствено един час по военно образование, в час на класа и спомените му са сходни на тези на Атанас.
“Военният си смъкна шапката и си я стискаше под мишницата от самото начало. Изнесе ни Powerpoint презентация, нищо не помня от нея. Помня, че постоянно употребяваше думата “родина ” с акцентиране на “о ” и това ни се виждаше доста смешно ”.
Гергана е приключила езиковата гимназия в Благоевград преди две години. Спомня си, че в 10 клас са посетили казармите в града.
“Там имаше военни, които ни посочваха оръжия и бронежилетки, само че нямам спомен какво тъкмо са ни говорили ”.
И Ростислав, и Гергана, не виждат изгодата от този образователен час.
Военното образование участва и сега, се вижда от. То би трябвало да се организира в границите на 5 часа в 9 и 10 клас в в допълнение товарещия учениците час на класа. Той се включва в седмичния образователен проект за всеки клас.
“Часът на класа се употребява за поредно развиване на класа, за патриотично образование и за създаване на цивилен компетентности, в това число посредством ученическото самоуправление ”, е записано в.
Не се знае обаче дали официално наложителното по закон военно образование се организира на всички места и под каква форма, тъй като е общоизвестно, че в часа на класа нормално се разискват тематики, значими за учениците, или те биват разпускани в този час.
Завършилите скоро гимназия, с които Свободна Европа приказва, незадълбочено помнят общо... един час военно образование от плануваните 10 за двата класа. Никой от тях не може да си спомни нищо съответно от лекцията, която им е изнесъл военният. Един от младежите въобще не си спомня да е имал такова занимание.
Липсата на цялостния курс образование директорката на френската гимназия в София Емилия Богданова - Иванова изясни с липса на задоволително добра съгласуваност с военните, ангажирани в образованието.
Току-що приключилите гимназия нямат ослепителен спомен от военното образование
“Преди пандемията провеждахме такива часове. Обикновено военнослужещи под формата на презентация запознаваха децата с тематики от военно естество ”, сподели тя пред Свободна Европа.
“Имахме организационни проблеми с тези часове, тъй като военнослужещите си имат своите отговорности. Понякога са възпрепятствани да дойдат във времето, когато е часа на класа на съответната паралелка ”, добави тя.
Какво тъкмо оферират в този момент МОН и МО
Наредбата за “Защита на отечеството ” включва образование на гимназисти и студенти. На процедура тя е поправена и допълнена разпоредба от 2013 година, като с приемането на новата с държавно разпореждане ще отпадне остарялата.
Сравнение сред двата документа демонстрира, че нищо не се трансформира в частта за гимназистите, като се изключи че се предлага отсега нататък военното образование да обхване и двата гимназиални стадия - ще се организира в 10 и 11 клас. В в този момент настоящата разпоредба то е планувано единствено за първия стадий (в 9 и 10 клас).
Темите за тези общо 10 часа остават непроменени от 2013 година За десетокласниците: отбрана на родината, гражданско-военни връзки, оказване на помощ на популацията от въоръжените сили при рецесии от боен темперамент, оцеляване при разкриване на невзривени муниции, оказване на подпомагане от въоръжените сили на органите за сигурност в битката им против разпространение на оръжия за всеобщо заличаване и други.
Обучението в 11 клас включва тематиките: история и настояще, задачи и задания, присъединяване в задачи отвън страната на въоръжените сили на България; същина, цели и задания на запаса на въоръжените сили.
Обучението ще се организира в наличието на класния началник от военнослужещи или цивилни чиновници от Министерството на защитата, минали подготовка за образование на възпитаници.
" Не се плануват на практика занятия с бойно оръжие ", акцентират от МОН пред Свободна Европа.
За 10 клас са планувани 29 часове на класа, за 11-ти - 21. Предстои МОН да реши с какви тематики да замести освободените 5 часа " военно образование " в 9 клас и кои тематики да отпаднат от плануваните в 11 клас, с цел да смести “Защитата на отечеството ”. За 10 клас няма да има смяна.
Класни ръководители на гимназисти, с които Свободна Европа беседва, споделят, че в множеството случаи не се съблюдават тематиките, планувани за часа на класа, или се означават с по-малко на брой часове от предложения най-малко.
" Говори се най-вече за проблемите на класа - кой какви оценки има, за другите учители, такива неща ", сподели учителка.
" Обикновено ни разпускат в часа на класа ", сподели гимназист.
" Отечество " и други отживелици
Допреди месец военното образование на децата - наложително по закон от 2013 година, не пречеше никому. Сега обаче се вихрят разногласия " за " или " срещу " него.
Самата дума “отечество ” в заглавието на оферти план е остаряла и се свързва с тоталитарната агитация. Очевидно МОН и МО нямат проблем с нея, само че тя е дразнеща за забърканите в процеса.
Можеше най-малко да е “защита на страната ” или “на републиката ” даже, само че какво е това “отечество "
“Не знам дали някой въобще я използва в речта си, можеше най-малко да е “защита на страната ” или “на републиката ” даже, само че какво е това “отечество ” - поетично, популистко, цялостно с страст нарицателно ”, сподели пред Свободна Европа единайсетокласникът Боримир .
Директорът на неправителствената организация Национална мрежа на децата Георги Богданов сподели, че понятието е от военната агитация. Пламена Николова от същата организация сподели, че формулировката внушава на децата, че " отечеството " им е застрашено .
" Очевидно това е следващата политическа дъвка, която би била просто занимателна, в случай че не беше рисково заиграване със страховете на хората и най-много децата с нагнетяване на чувство за надвиснала заплаха, която не съществува ", написа Николова на организацията.
“Защита на отечеството ” малко помпозно звучи, по-скоро бихме могли да ги назовем часове по гражданска отбрана ”, сподели директорката на френската гимназия в София пред Свободна Европа.
За нея обаче е значимо наличието на тези часове. Не би трябвало да е такова, каквото до момента. “Нашите деца нямат отношение, познание и привички за това по какъв начин да съхраняват личния си живот и здраве в спешна обстановка. Трябва да имат наложително познания с практическа устременост ”, сподели тя.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на националната култура и шеф на 119-то учебно заведение в София Диян Стаматов сподели, че преди пандемията е имало последно " сходни практики " в неговото учебно заведение.
" Ученици бяха посещавани от разнообразни военни чиновници, които доста достолепно представяха историята и даваха на практика насоки, които биха могли да бъдат потребни на подрастващите. Вероятно в този момент ще бъде аналогично ", сподели той пред радио " Фокус ".
Военните обаче мислят, че 10 часа са незадоволително време за образованието и че е нужна и процедура, каквато не се планува.
" Не считам, че са задоволителни, само че е едно положително начало, което с годините е хубаво да прераства допълнително, само че и в на практика занятия ", сподели пред бТВ Иван Маламов, шеф на НВУ „ Васил Левски “ във Велико Търново.
Той добави, че има поради " младежите да знаят по какъв начин могат да реагират в спешни обстановка, най-малкото да запазят живота си и този на другите ".
Родители, учители и възпитаници, с които Свободна Европа беседва, са единомислещи, че подобен вид образование е потребно, само че да е ориентирано към чисто на практика занятия - гражданска отбрана, реакции при естествени бедствия, пожари, произшествия, оказване на първа здравна помощ.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ