Какво се случва, когато съдим другите
Един ден ученикът попитал своя Учител:
- Кажете Учителю, за какво всички мъдреци ни учат, че не трябва да съдим другите? Толкова ли е значимо? Моля ви, обяснете ми...
Учителят, както постоянно постъпвал, не дал отговор незабавно на въпроса, а вместо това дал на своя възпитаник един балон, на дъното на който имало малко тиня, и го помолил да застане пред него и да стартира да надува балона.
- Какво виждаш в този момент? – попитал Учителят.
- Виждам вас и балона.
- Надуй го още малко. – траял Учителят.
Ученикът извършил нареждането и балонът станал по-голям.
- А в този момент какво виждаш?
- Сега съвсем не ви виждам, виждам най-вече балона, а по стените му се стича калта.
- Надуй го още повече.
Балонът станал още по-голям и Учителят още веднъж попитал:
- Какво виждаш в този момент?
- Само балона и калта. Нищо повече.
- Продължи да надуваш балона – споделил Учителят и се отдръпнал малко настрана.
Ученикът траял старателно да извършва, само че балонът повече не можел да се разпъва и внезапно се спукал, пръснал се на части, разпръсквайки на всички места калта, която била в него. Ученикът изгубил подарък слово. Огледал се безпомощно... Целият бил изпръскан с тиня.
- Сега разбра ли какво се случва, когато се концентрираш върху непознатите дефекти, недостатъци и провинения? Съдейки един човек, ти преставаш да виждаш самия човек. Ти виждаш единствено личните си неоправдателни и отрицателни мисли и усеща за него. И колкото повече ги раздуваш, толкоз по-голяма е вероятността калта и нечистотията на тези мисли да изпръска освен теб, само че и близките. – приключил Учителят и оставил ученика самичък с мислите си.
Gnezdoto.net
