Нашите шапки са нашите възгледи! ♥ „Бомбето“ на Йордан РАДИЧКОВ
Един ден, преди доста години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от огромно голям брой, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на индивида стои бомбе, вид „ Борсалино “. То стартира да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук точно за него. Но надали горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки дистанции из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, с цел да маркира със своето битие няколко интервала и преходи в нашата история.
През януари 2022 година „ Бомбето “ (Изд. „ Нике “) на Йордан Радичков за първи път излиза в независимо издание, което като че ли постоянно е заслужавало. Остава въпросът по какъв начин един толкоз критически към историческите действителности преди 1989-та текст е съумял да премине през бариерите на цензурата. Ами по какъв начин? Вятър е подхванал бомбето и то е прелетяло над умните и неумните глави, с цел да стигне до нас непокътнато със своята невероятна история!
Бомбето
(фрагмент)
Безумие витаеше из огромните къщи на града, откакто по основната улица мина каскетът. Хората изтребваха бомбетата, така както се изтребват хлебарките, щом пристигна дневната светлина. Годините на ездата бяха отминали, ездачите трябваше да правят отстъпка на други ездачи, а там, където се съпротивяваха, конете ги тъпчеха, натикваха ги в най-тъмните дупки и преизподни, сечаха ги, разпъваха ги, режеха ги, префасонирваха ги. Беше настъпило езическо време в тези къщи и отвред проникваше смут и мистицизъм. Бог бе дал на дявола гибелта на бомбетата и дяволът се бе втурнал в тази крах с цялата си отмъстителна досетливост. Чуваше се, че тук и там някой си не издържал и бил прострелял дружно със своето бомбе и себе си. Чуваше се, че във влаковете били хващани хора, които желали скрито да изнесат бомбетата си зад граница. Каскетите, които бяха излезли на независимост от пандизите, натикаха в килиите доста бомбета. Месеци наред се говореше за изтреблението на бомбетата. Беше времето, когато се смяташе, че да излезеш на улицата с бомбе, то значи да излезеш на ревера си с въшка.
След туй настъпи интервалът на голата глава. Голи глави се срещаха на всички места - и в дъждовете, и в снега. Но голотата си остава постоянно беззащитна като всяка голота и като всяка истина, затуй изтребителите на бомбетата след известна дресура одобриха каскета. Мнозина се поддаваха мъчно на обяздване, само че и мнозина одобриха доста угодно новия си ездач и прекосяваха през житейските стихии с него, така както биха минали с гръмоотвод върху главите си през трясъка на естественото електричество...
В затворения кръг на сталинския каскет мисълта бе елементарна и ясна. Главата се стремеше да се приобщи към философията на каскета, вместо каскетът да се приобщава към философията на главата. Повтаряше се безконечният закон на шапката, въпреки че не е откриван от никой мислител; доказваше се изрично, че при всички условия тя стои кардинално над човека; като всички шапки в историята на света сталинският каскет също продължи да язди индивида, без да се интересува от неговите безредици и възгледи, тъй като ездачът в никакъв случай не се интересува от вълненията и възгледите на коня под себе си.
Нашите шапки са нашите възгледи!
Из: „ Бомбето “, Йордан Радичков, изд. НИКЕ, 2022 година
Източник: izdatelstvonike.com
Снимка: Йордан Радичков © Личен списък
