Фермерът и изгубеният часовник
Един ден фермер разкрил, че е изгубил часовника си измежду сеното в плевнята.
След безплодно дълго търсене нагоре-надолу в плевнята той се отказал. Нямал повече сили.
Тогава фермерът видял момчета да си играят наоколо и решил да се обърне към тях за помощ – заречен премия на всеки, който откри часовника му в сеното.
Като чули това, момчетата се втурнали към плевнята, изследвали цялата купа сено от горе до долу, само че не намерили часовника.
В момента, когато фермерът се канел да се откаже от всички опити да откри часовника, малко момче се доближило до него и го помоли да му даде още един късмет. Фермерът, гледайки го, си помислил за какво не, изключително откакто детето изглеждало много откровено. Затова фермерът изпратил момчето в плевнята.
Представете си изумлението му, когато след известно време момчето излязло от плевнята с часовника в ръка. Фермерът, изпълнен с наслада, попитал с любознание по какъв начин е съумял да направи това, което другите момчета не са съумели. Момчето дало отговор: „ Нищо не съм направил. Просто седях на пода и слушах. В тишината чух тиктакането му, потеглих по посока на звука и го намерих… “
Понякога просто би трябвало да потънете в тишина и… да слушате…
Моралът: Спокойният, бодър разум може да мисли по-добре от превъзбудения и разчувствуван. Подарете на мозъка си няколко минути тишина дневно и ще видите какъв брой бързо това ще ви помогне да поемете по пътя, който очаквате в живота! А самата душа постоянно знае какво да направи, с цел да се излекува.
