Притча за Бог и бръснаря
Един човек влезнал в бръснарницата и помолил да го подстрижат. Започнал бръснарят да го обслужва и до момента в който траела процедурата, почнали да приказват за всякакви неща. Изведнъж станало дума и за Бог.
Бръснарят споделил:
- Каквото и да ми приказват, аз нямам доверие, че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та това е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, с цел да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, в случай че Бог съществува, за какво има толкоз доста заболели хора и безпризорни деца? Ако той в действителност съществуваше не би имало нито премеждия, нито болежка. Трудно ми е да си показва любещ Бог, който позволява всичко това.
Клиентът се замислил за момент, само че решил да си премълчи, с цел да не влиза в спор. Когато бръснарят си приключил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата чорлав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла безкрайност – толкоз бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и споделил на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как по този начин? – учудил се бръснарят – А белким аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, другояче нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето оня човек, който върви по улицата.
- Но, благи дребосъче, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – удостоверил клиентът.
– И аз споделям същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето за какво има в света толкоз доста болежка и премеждия.
